Приятелят е човек като тебе, много подобен на тебе. Знаеш почти всичко за него, а и ти не си му загадка, та случва се да се разбирате и без думи.

Събрали сте се, да речем, приятели, насядали сте около буен огън в гората. Гората е тъмна, но на вас ви е светло, топло и приятно. Отблясъците на огъня играят върху вашите лица и току някой развърже торбата с лакърдиите, а останалите тутакси го зяпнат в устата. Усещането за първичен уют е непреодолимо и то, като че ли, ви сродява още по-силно. Отвреме навреме един или друг от насядалите отпива от питието в ръка, а от това се разлива най-приятна топлина в телата и душите на всички. Спокойно и сигурно ви е ... и някак си необикновено.

Любовникът (любовницата) не е човек като тебе, той е противоположен на тебе. Затова често се питаш: що за човек е тоя (тая) там? Нещо отвътре те гложди да разбереш, да разкриеш тук тайната. С него (с нея) не можеш да си спокоен и отпуснат нито за миг - нали имаш усещането, че бродиш в тъмна и непрогледна гора, която не знаеш с какво е населена. В гората може да има духове, караконджоли и зверове, а може да има и приказни феи и принцове. Чуват се непонятни и стряскащи звуци, косъмът ти се е изправил, целият си нащрек... И нащрък. Но колкото е по-тъмно, стряскащо и потайно, колкото по-малко знаеш какво те очаква, толкова е по-интригуващо. Толкова по-силно те тегли навътре и по-мощно те пронизва една дълбока, разтърсваща и непонятна тръпка, стара като земята. От петите до върха на косите.

А първоначално между мъжа и жената е имено ТЯ. Подобната на волтова дъга. И тя е, която кара двамата да залепнат като магнити един за друг и дълго време да не се отлепват. Но колкото повече те се опознават взаимно и разкриват един друг своите тайни, толкова повече се "размагнетизирват" някак си, та тръпката намалява, намалява, докато един ден тя напълно изчезва. Тогава двамата се превръщат в... приятели, но с времето копнежът за ново приключение в дебрите на тъмното, тайнственото и опасното, става все по-непреодолим и един ден този копнеж помита всички задръжки. Тогава всеки "хваща своя път" и наново започва търсенето: на други, тъмни и непонятни човешки вселени, на нови интригуващи тайни и загадки в тях, на нови възможности за разгадаване - на нови тръпки.

Силно и непреодолимо влечение към дълбинното, тайнственото и загадъчното в отсрещния (отсрещната), после тяхното разгадаване и разясняване и накрая... изчерпването на влечението - да, това е повтарящото се отново и отново. И какво остава тогава за всеки, чието основно занятие е тъкмо в това - да разгадава отсрещния? Какво остава за астролога, психолога... мигновено създаващ човешкия портрет отвътре... до най-неосветеното кътче?... Но никой не го е карал да става астролог или психолог... и убиец на своите тръпки - казал би някой. А какво ли би допълнил тук друг?

Редактирано от Eдин тaм на 14.01.04 17:23.

Ами знаеш ли какво мисля.
Хората не са еднакви, има хора-цели вселени; и има хора по-скромни. Вчера четох нещо ....

Но ние, носещите човешки тела, много се различаваме по нашата пълна мощ. Някои хора са гиганти в сравнение с други. Болшинството обаче са от хилав род. С растежа на човешката популация процентът на малките духове, въплатени на земята, изглежда се увеличава. Много тела трябва да ходят наоколо, за да могат дори най-слабите привидения да се въплащават. В предишни времена, когато популацията е била по-малка, по-мощни духове са влизали в човешките тела и за слабите просто не е имало възможност.
Сега човечеството наброява около 6 млрд. Това е маса тела и много от техните владетели, да си говорим честно-са второ качество.

Та исках да кажа, че има хора, които са вселени и колкото разкриеш тайната на вселената, толкова и ще разкриеш тях.
Това касае и себепознанието ни впрочем, но тук се борим сами със себе си и умът никога не може да разкрие духа, та затова все се питаме кои сме, какви сме, що сме...

Не питай за кого бие камбаната. Тя винаги бие за теб.

бинго,ей за това я мразя-обратната страна на медала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от DTMF на 14.01.04 17:55.

Астрологията може да предскаже само предсказуемото-т.е. втвърдените енергии. Във всеки човек има част, свободна от тях, и поведението и не може да се предскаже.
Зависи от потенциала му и от количеството и качеството на свободната част. Т.е. от качеството на течащата енергия.

Не питай за кого бие камбаната. Тя винаги бие за теб.

Какво остава за астролога, психолога... мигновено създаващ човешкия портрет отвътре... до най-неосветеното кътче?... Но никой не го е карал да става астролог или психолог... и убиец на своите тръпки - казал би някой. А какво ли би допълнил тук друг?

Мдаааам...
Значи, моето допълнение ще е в две посоки.
Първата е, че никой разумен човек няма да се втурне вдън Горите Тилилейски, без да носи със себе си фенер, свещ или поне запалка и цигари!
Втората е завидната ми способност да забравям на секундата всичко, което не ми трябва в дадения момент. С други думи, колкото и да съм задълбала в нечий хороскоп и да си мисля, че по картата всичко ми е обяснимо - в живото общуване с човека това всъщност няма никакво значение. Някак, не ми върви, докато го прегръщам, да си мисля "ахъм, това е от Венерата, това е от Марса, това от Луната"...
Така че по никакъв начин не смятам, че астрологията е в състояние да ми убие тръпката. Но и имам определена сигурност, че - когато налетя на някой дракон из Омагьосаната Гора - няма да ме изяде, преди да му опърля мустачките със запалката си... Или да изпушим по цигара с феята.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

за да каже,4е това ти е от слънцето в близнаци....хм...МНОООООООООООООООГО познато.

Отмъщението е ястие, което се сервира студено

Имаш предвид спонтанното раздвоение, което не позволява на личността, запозната с хороскопа, да прегръща на живо ли?...
Или факта, че си ходи със цигари и запалка по горите, осеяни с табелки "Моля, не палете огън!"... хъм... ?!?

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Кайли, не става дума за предсказване, а за навлизане и осветляване на най-потайните кътчета на човека - за неговия психопортрет.
И за това, че всяко осветляване снема потенциала на интереса и влечението към другия. Спре ли човек да бъде загадка за другия, изчезва и магията на привличането.
Разбира се че най-доброто е да не можеш да разгадаеш този (тази) до себе си цял живот, за да има непрекъснато какво да разгадаваш, поради неговото (нейното) многообразие и необозримост. Но... къде ги тези толкова неразгадаеми хора... за добрия астролог?!...

Ами нали тъкмо носенето на "фенери, свещи, запалки или... петромаксови лампи" премахва тъмнината и тайнствеността и заедно с това - и магията на привличане, премахва временното откачване, тъй да се каже. Любовта е лудост, не знаеш ли? Е има и такъв филмов фестивал дори.
Не си ли била "луда" поне веднъж, че да знаеш...за какво иде реч.

"Никой разумен човек няма да се втурне вдън Горите Тилилейски".

Разумен човек наистина няма да се втурне, но какво общо има разумният с влюбения?

Ако не си обърнал внимание, аз съм Близнак... така да се каже, множествената личност ми е в кръвта. И нямам съществен проблем ни със светлите петна, ни с пълната тъмница на другарчето си!
Просто личностите ми се редуват, което им позволява да не си пречат с познания разни и с лудости.

За успокоение - "полудявам" всеки път, когато се влюбя. За още по-голямо успокоение - влюбвам се по 3-4 пъти на ден. И с тази натоварена програма, е, просто няма начин да помня дълго хороскопа на един-единствен човек, каквото и да ми се е светнало по него.
Впрочем, дори когато се влюбя и лудна - не спирам да гледам на себе си като на разумен човек. Не съм фен на Дарвин - а на божествения произход!

А, бе, какво ти се е случило на теб, че си се "хакнал" по този начин, ъм?!?

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...