Да-дълбочината. Точната думичка.
Та смятам, че дълбочината с ума е недостижима някак...знам ли-мъдрост трябва? Душа?
...Пък и в крайна сметка да му мислят астролозите, аз съм от дървените философи, мен кво ми е.

Не питай за кого бие камбаната. Тя винаги бие за теб.

Ооо, ти наистина реши да ми създадеш работа. Недей! Мразя да правя излишни движения.

А, виж, мързеливци обичам - достойно за уважение качество.
Моите почитания без лоши чувства,

сеньор Имагинер

САПУНЕНА ОПЕРА


всяка вечер от 19.00 ч., на живо
Сред тоя меланхолен хол
семейството е висша работа.
Жената пак ситни със шопската,
и после се понася с руската,
накрая тежко иде свинското.
Съпругът бъхти като вол,
неделя няма, няма събота,
изкарва хляба, жули водката...
Той е смолист, а тя е руса
и всичко е добро и истинско.
О, той е оперен певец!
Пътува често до Швейцария,
завръща се с хиляда долара
или с две хиляди във марки
по курса от 4 юли.
Понякога е мил хитрец,
продава скришом по пазарите
чорапи и бельо за хората,
през есента опитва с дюли,
ала това е друга опера.
Но тя го чака всяка вечер,
излъсква пода в чест на празника,
над пяната се носи - снежна
като душа на маргаритка,
а той се връща малко спечен,
поглежда нея, вижда празното,
захвърля своя глас безбрежен
и тихо почва да я пита:
- Защо лигавиш пода? Колко
да ти повтарям да не миеш!
Заради теб ще се хързулна
и после ще ти счупя тиквата!
... О, тази песен, тази болка...
Започва кротко да я бие -
червена струйка сомнамбулна
като змийче от кръв избликва.
Запява той, а тя - сапуна
върти в легена и подсмърча,
и любовта е тъй жестока,
и тъй мизерна и възвишена...
Домът напомня за лагуна,
потънал в пяна и във смърчове,
там - сред сапунената локва
и двамата по-нежно дишат.
- О, миличкото ми, прощавай,
понякога съм тъй ужасен!
- О, миличкият ми, недей,
за мен направо си световен!
Изпадат двамата в забрава,
изпълнени до ужас в щастие,
той е Овен, тя - Водолей,
страст - наводнение и огън.
Той пее, тя забърква пяната
и литва дъхавата ария
в мехур сапунен - той и тя
издигат се над всички хора,
летят над хола и над банята,
в краката им дими Швейцария
и всички двойки по света
са техни хлипащи дубльори.
(А текста четоха: жена
в сърцето с кървава луна
и мъж на петдесет години
в очите с гърбави пустини.)
Ридае целият народ
до следващия епизод.
И всеки се захласва сам,
и уж го няма, но е там.


Пламен Дойнов

Винаги е приятно да попаднеш на ценител.
С извинение към сеньора Имагинер,

мадмоазел Phryne.

Хванал си му цаката, ама сега пък да не вземеш да се превърнеш в алкохолик?

Стремежът към дълбочината не е само с ума, а с всичко друго - на психично, физично... и на всякакво друго ниво.
Търсенето на "дъното" е старо като света занятие.. Добре че "бездънността" все пак е много често срещано състояние

"астрологията не е инструмент, с който да се взимат решения в любовен план, в това съм напълно съгласна с теб ... че мястото и не е там, защото още никой не се е издигнал до онова ниво на обективност, в което да не е пристрастен към любовта."

И аз съм съгласен. Започнеш ли да си обясняваш любовта, тя вече я няма. "Бръсначът" на ума няма място в миговете на "божествената лудост"

Когато човек в течение на много време се грижи за нещо или за някого , па било то цвете, куче, котка или съпруг, той влага от себе си толкова много, че обекта на неговите грижи постепенно се превръща в негов продукт, един вид - в негово "дете". И така любовта между мъжа и жената с времето се превръща в синовно-майчинска или пък - в дъщерно-бащинска.

Да се смееш ли, да плачеш ли?

Редактирано от Eдин тaм на 18.01.04 14:15.