Къде се виждат в хороскопа границите на всеки един от нас? Границите на възможностите ни точно толкова, колкото и границите на личността...?
Сатурн...?

Кога едни граници могат да бъдат разширени и кога трябва да бъдат добре охранявани? Как го научаваме? Чувствали ли сте се някога без-гранични, но не в смисъл на свободни, а в смисъл на отворени до степен на липсата на всякакви личностни граници? Позволяващи на всичко да проникне в тях?

Имате ли страх в този смисъл - че сте прекалено прикрити или, което май е по-рядко срещано, прекалено разкрити? И че това е по някакъв начин проблем...

Толкова много въпроси. Моля. Имам нужда от отговорите.

... а наскоро четох в една страшна книга, че всичките ни граници са толкова крехки и имагинерни... толкова лесно могат да бъдат потъпкани...
Огромна тема. Имайте търпение.

Прегръщам ви...

This is why the lady is a PUNK!

предполагам в този случай засягаш заложеното противоречие между сатурн и нептун

при взаимодействие бетона става прозрачен като перде, а водата замръзва във формата на ледена скулптура, взаимодействието между сатурн и нептун е нужно за реализиране на мечти, при обратния процес сапунчето се разтваря и от малки водни капки /капещия ми кран в банята разтопи цял паднал сапун за една нощ!/, камъка се отмива, а закостенелите мозъци или консервативни ценностни системи?

когато предадем личните граници и принципи в името на нещо по голямо от нас и се чувстваме като загубени прашинки в космоса - едно с господа, тогава сме в нептуновото царство /пък какво ни е докарало до там, дали тревички, коктейлчета или медитация, когато си вече там няма значение, в божествено състояние на безтегловна истина, кой ще седне да мери и съди? абсолютна липса на сатурнови задръжки

още един пример - ако знаеш как да плуваш, знаеш как да превъзмогнеш сатурновите граници в името на сливане и синхрон с морето

това бяха среднощни асоциации след прилежно свършен сатурн преди да се предам на нептун

утре обещавам да си помисля защо са ни нужни граници - как иначе може да оцелеем като индивиди? все пак са ни нужни за да не се размием или да бъдем размити като сапунчета ... на човек "с характер" е трудно да му се случи да се размие, просто защото е глътнал собствения си сатурн ... но все пак и този сатурн си има нептун някъде в хороскопа, който показва пътя на размиване, химическата формула нужна за тази цел ... край, лягам преди да напиша още нещо трудно разтапящо се!

Аз се чувствам напълно безгранична в три случая - когато рисувам, когато правя любов и когато съм на електронно парти (особено гоа транс). Наскоро се случи и в един четвърти случай - онази вечер, когато бях с вас...

Иначе тази тема е прекалено необятна и в момента нямам нужното време да се гмурна в нея. Мога само да кажа - от личен опит - че колкото по-здрави са границите ни и колкото по-голямо е доверието ни в тях, толкова по-пропускливи са всъщност те. Съвсем простичко казано - колкото по-спокоен и хармонизиран е човек, толкова е по-отворен. И обратно - вътрешното напрежение и усещането, че нещо заплашва границите и целостта ни, ни прави по-твърди, ригидни и затворени. Което май е доста очевидно и не е кой знае какво откритие.

Като мое лично усещане - през повечето време се чувствам страшно разкрита и "пропусклива", но това ме кара да се чувствам много по-неуязвима, отколкото обратното.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Очевидно по замисъл всички имаме някакви граници, защото си имаме Сатурн и евентуално по някоя планетка в Козирог. Обаче аз имам проблем с границите. Както с усещането на такива у другите, така и със своите собствени. Струват ми се не граници - охранявани, с паспортна проверка, а някакви копринени завески, отместваш и влизаш... Евентуално границите се итегрират заедно със Сатурн към 28мата година. Обаче в нормалния случай и 6-годишно дете има ясно видима личностна граница. Тя може да се измества, да се променя, да се разширява, но я има. на мен това ужасно ми се губи, въпреки Сатурн във втори и луна в Козирог. Може би темата е актуална заради онзи петорен сатурнов транзит в момента. Чопли ме. Видях, че ако другите не ми опазват границите, не ги респектират, за мен те са просто имагинерни. Има неща, които не приемам в себе си, само защото някой е бил така благоразумен да не ми ги подаде. Но не мога все на това да разчитам, че някой ще е достатъчно съобразителен, внимателен, обичащ ме, за да ме опази.

This is why the lady is a PUNK!

нептун в 5-ти? ... звучи като диагноза, но не е, то е твоят индивидуален път да намериш какво значи всичко това за теб! защото колкото и да описвам изживявания и преживявания на моя нептун и сатурн, те са си мои, не твои ...

в момента невероятно много ме занимава въпроса, откъде идва изходната позиция и стремежа да сме всички еднакви, мисловни модели като "аз=ти, "аз=всички", "всички=аз"!? мисловен модел=меркурий?

меркурий в овен /меркурий-марс/ = мисля каквото си искам?
меркурий в риби /меркурий-нептун/ = мисля каквото всички усещат?
меркурий в лъв /меркурий-слънце/ = мисля, че всички мислят като мен?
....

съжалявам, отбих се от темата

И кво? Сега и Нептун ще ми стане проблемен... да не бях питала!
И как да намеря, ако преди това си отрежа с някоя смела постъпка главата до кръста или на всички им писне от моето всеприсъствие?!
Сори, не си ти виновна... просто ден...

This is why the lady is a PUNK!

В момента не се наемам да правя детайлен анализ на личността ти, нито пък смятам, че е необходимо. Но, доколкото те познавам, мисля, че нямаш никакъв проблем с границите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

лъвчо, дай да ти почеша малко рошавата грива ... и муцунката да посмачкаме ... и гушката да погалим ... аааа ... ах как се опна, дай направо с четката да те почеша аз теб ... мдам ... пък после марш в кухнята, там те чака паничка "whiskas mit kaviar" и купичка с прясно млекце, специално за теб!

Исках да разбера някакви принципни неща, защото не мога да се напъхам в някой друг и да проверя как е при него... /а от присъстващите ти си страдала най-много от моето незачитане на твоите граници.../ Но ти по естествен път държиш дистанция и затова може би не можеш да усетиш това, което се опитвам да предам... че съм някак като попивателна... и не съм сигурна, дали това е чак толкова хубаво...

Смарагд, я кажи нещичко за Нептун в 5ти дом, аз вкъщи после ще разпитам Подводни

This is why the lady is a PUNK!

хм, нещичко за нептун в 5-ти ... липса на възпитател, бащина фигура в най-ранното детство, не са поставяни граници и правила, които да оформят и подкрепят индивидуализъм и въобще личност отделна от семейният колектив и различна от това, което очаква семейният колектив, липса на конкретен усет за собствена идентичност, трудно откъсване от семейната среда, да си родена кралица в кралско семейство и да нямаш право да живееш себе си, защото може да има само една кралица в семейното царство - майка ти! особено срещано при семейства, в които майката и дъщерята са с един заряд, конкуренция во веки веков, огледалце, огледалце на стената, коя е най-красива на земята? /приказката за снежанка и 7-те джуджета със сигурност е писана за нептун в 5-ти дом/

да попиваш като гъбичка всичко, което е в околния свят, да ходиш като облаче в цветовете на дъгата и да се разхождаш като божествено творение на изкуството е форма да се живее нептун в последствие ... ако знаеш каква визия имам за дъжеричката ти, не е истина

преди съвсем да нептунясам с този моя нептун и да изпиша още някоя приказка, спирам