Приятел в нужда се познава? / Я! Архивите са живи / Астролози

Какво е за теб приятелство?
На практика всичко. За мене приятелството е като филтър, през който минават почти всички останали взаимоотношения, колкото и различни да са иначе те. С други думи, трудно ми е да бъда близка с някого – колега, роднина, любовник – ако не усещам приятелска атмосфера. Дори гаджето ми трябва да го усещам като приятел, иначе не бих могла да го усетя истински близък. Което пък води до куп противоречия, защото иначе съм напълно наясно, че любовта и приятелството са почти взаимноизключващи се – поне така сочи личният ми опит. Но това не ми пречи да продължавам да вярвам, че подобно чудо е възможно.

Между другото най-честият източник на ядове с гаджетата ми е именно силната ми привързаност към приятелите ми. Досега поне, дори и най-помитащите любови не са успявали да заличат интереса ми към приятелите ми, нито да прекъснат връзките ми с тях – както иначе често се случва.

Иначе ми е много трудно да дам дефиниция на приятелството. То е близост, усещане, споделеност, добронамереност, честност, съмишленичество, всеотдайност, нежност, разбиране, приемане, доверие, подкрепа, грижа, зачитане, промяна, динамика, обич, уют, удоволствие, смях, красота, свобода, смисъл…. И още хиляди неща….

Уточнение: за мене има различни нива и видове приятелство, които сега не се наемам да описвам и класифицирам. Но все пак е добре да го уточня, защото понякога е малко подвеждащо. Просто често наричам “приятели” хора, които в никакъв случай не са ми еднакво близки. Склонна съм леко да злоупотребявам с тази дума сиреч – като влагам доста различно значение, което само аз си го знам. И понякога е малко объркващо…

Какво е за теб приятел?
В известен смисъл вече отговорих по-горе. Приятел е почти всичко. С най-близките ми приятели имам усещането, че са ми сродни души от хиляди минали животи – и с които просто в един момент се намираме и се “разпознаваме”. Обикновено става доста бързо – почти мигновено понякога.

Най-добрата дефиниция за приятел досега съм чела в едно интервю с Висоцки. Там интервюиращият го пита кой е най-добрият му приятел – той казва някакво име. А защо го обичаш, пита водещият. Висоцки отговаря: “Ако можех да кажа защо, това нямаше да е любов, а просто добро отношение.”

Как избираш приятелите си?
Обикновено не ги избирам – или поне не съзнателно. Самата дума “избирам” ми звучи някак кофти – все едно разглеждам цветно илюстриран каталог с приятели и ги избирам, както се избира бельо примерно.

Най-често просто ги разпознавам, както вече казах по-горе. Просто ей така – щрак – и някак го усещам. Няма някакви общовалидни признаци – просто усещане. Понякога може да е дума, поглед, движение – всякакви дребни неща, които са като кодове, пароли – и по които някак се надушваме, че сме “от една порода”.

DeProfundis веднъж го описа много точно: “Все едно сте се наговорили предварително от предния живот какво точно ще си кажете, за да се познаете..” И другият го казва и на теб веднага ти се раздрънчава някаква аларма в главата. То е като да си спомниш нещо полузабравено….като спомен от детството, дето една снимка може да ти отключи и върне цялата картина…
Боже, колко трудно се описва всичко това…

Как те избират те?
Предполагам, че по подобен начин.

Какво очакваш от тях?
Нищо – просто да са си такива, каквито са.

Да са там, където са и да правят това, което правят.

Какво очакват те от теб?
Същото.
Е, има много хора, които очакват много неща от мен – но те рядко са ми точно приятели.

Кои са най-хубавите моменти в едно приятелство?
За мене всички моменти в едно приятелство са хубави.
Но може би най-щастлива ме прави онова особено, магическо усещане за близост…..дето се описва най-трудно всъщност… То е усещане за докосване по душата, когато спираш да забелязваш дори изречените думи или какво точно правите…сякаш го чувстваш не в ума, не дори в сърцето, а директно в слънчевия сплит. Когато границата на собственото ти Аз някак се размива, както акварел се разлива с вода и мека четка – и се слива с душата на другия човек. Когато сякаш аурата ви за секунди става обща, ставате едно цяло…

Това ми се е случвало с майка ми, с най-добрата ми приятелка Вера, с още много близки приятели… И е толкова мистично, специално и разтопяващо, че дори ме е просълзявало от възторг. С DeProfundis, Котката Марта, geminiled, и Beatrice за пръв път ми се случи на групово ниво – с всички заедно и едновременно. Преди това нямах представа, че е възможно това… Нито че е толкова разтърсващо и преобръщащо…

Кои са най-редовните проблеми в едно приятелство?
Както всяко друго нещо приятелството изисква поддържане – което пък изисква време, енергия, “място” вътре в теб и в живота ти. Лично на мен най-честият проблем ми е, че съм склонна да създавам повече приятелства, отколкото съм в състояние да поддържам – чисто технически. И понякога някоя “диня” просто изпада – което всъщност едва ли е чак такава драма, защото е някакъв естествен подбор. Най-важните ми приятелства винаги досега са оцелявали, независимо от суровостта на условията.

Кое е смърт за едно приятелство?
Като цяло приятелствата ми са доста трайни и не умират лесно. Може би с повечето ми приятели сме твърде подобни, за да може да възникне някакво трайно и непреодолимо напрежение. Имам предвид – подобни в дълбочина, отвътре някак – колкото и различни да изглеждаме на повърхността. Пък и аз съм невероятно търпелива с приятелите си и за да се стигне до там да се разделим, трябва да се случи нещо наистина чудовищно.

Всъщност съм забелязала, че с моите приятели рядко има смърт в смисъла на окончателно прекъсване на всякакви контакти. По-скоро се случва да се пренаместят определени граници, степен на близост и дистанция. Примерно когато някой започне да ме кара редовно да се чувствам зле, аз рядко прекъсвам изцяло отношения – по-скоро се отдръпвам на това безопасно разстояние, което е нужно, за да не си причиняваме взаимно болка.

Понякога едно приятелство може да си умре съвсем спонтанно и леко, просто защото хората са се променили в такава посока и по такъв начин, че вече нищо не ги свързва. Но това не е някаква особена драма – просто понякога се случва. Всяко нещо си има цикъл на раждане, живот и смърт – както човешкият живот има различна продъжителност, така е и с всяко друго живо нещо, включително приятелствата. Просто понякога им изтича времето – без непременно да се е случило нещо лошо и някой да е виновен.

__________________________

Следвайки твоята схема – 11 дом в Рак, управител Луна – в Телец. Луната ми е в 9 дом – може би заради това голяма част от приятелите ми са пръснати по света – и прави голям тригон с Плутон (1 дом) и Меркурий (5 дом).

Най-добрата ми приятелка Вера е Везни, имам още една, която е Близнаци и една Лъвица. Мама (която също ми е приятел) е Риби. Най-добрият ми приятел-мъж е Телец. Като цяло сред приятелите ми преобладават Везни, Близнаци, Водолеи – и от двата пола. Има и доста Телци и Скорпиони. Също така гъмжи от асценденти Дева и Лъв, както и Плутон в 1 дом.

–––––––––––––––––––––-

п.с. Има и още нещо обаче. Някак не съм съгласна с цитираната в заглавието поговорка, че “приятел в нужда се познава”. Вярно е, че тя е много популярна в България поне – и аз наистина познавам много хора, за които това е реален житейски принцип. Но някак си…не е така, поне за мен. Разбираш ли, приятелите ми наистина често ми се обаждат, когато са в криза например, както и аз на тях….понякога…. И се е случвало много пъти да си оказваме незаменима помощ едни на други. Случвало се е дори буквално да се спасяваме едни други. Случва се да си помагаме – в чисто битов план, за какво ли не. Но не е това акцентът. Не е това, което ни прави приятели според мен. Просто приятелството не може да се дефинира като обмен на услуги – в случай “на нужда”. Услугите и взаимопомощта между приятели са по-скоро странична, а не основна дейност. Ако например съм болна, аз отивам на лекар – в нужда съм – и той ми помага. Може и живота ми да спаси дори. Но това не го прави мой приятел. На него това му е работата. При това той е заменим – има още стотици като него. Той не ми дава онази толкова особена и магическа близост, която ми дава приятелят, не докосва душата ми, не разширява съзнанието ми, нито пък аз неговото… И обратно – тази специална близост и споделеност, която имаме с приятелите, е уникална и незаменима. И тя е всъщност акцентът, основното, което ни свързва. А всички останали неща – услуги, помощ, подкрепа – те са просто естествен резултат и последица от другото.
Така си мисля аз…