Приятел в нужда се познава? / Я! Архивите са живи / Астролози

Какво е за теб приятелство?
Започваме сложно. Съзнавам, че ще повтарям някои неща, но... Първо, доверие. Но не просто доверие от сорта "мога да ти разкажа всичко"... онова доверие, което усмирява злите кучета на луната ми... демек, отваряне на най-дълбоко ниво. Може би оттам понякога идва чувството за загуба на граници пред някой. Но всъщност, от това не ме е страх. Приятелството е още не само всичко да мога да кажа, но и всичко да мога да чуя. Независимо какво. Без да се наежа, без да ми трепне егото, просто с широко отворени очи и зяпнала уста да изслушам и вътре в мен нещо да каже "да, окей".
Приятелството е още реципрочното на това за другия. Да знам, че съм допусната и да знам, че този отсреща знае, че макар да не съм перфектна, винаги ще се опитам да му дам повече от най-доброто в себе си.
После е още онова чувство лудо да обичаш някой. Да присъства в мислите ти. Да ти трепва нещо, когато внезапно в трамвая се сетиш за него. И това, че е важно да знам, че приятелите ми са добре. Ако не, да знам какво мога да направя за тях, дори това да включва да се оттегля за малко от тях, без да се чувствам отблъсната.

Какво е за теб приятел?
Любовник без секс. Любовник на душата ми. Човек, комуто съм дала в първия миг карт бланш над себе си. Комуто са простени всички евентуални грешки предварително. Много нося на чужди грешки и смятам, че само така може да се изгради конструктивна връзка, а не, когато скачаш на всичко, което те жегне. Рама също го е казала, за мен е крайно важно човекът, когото обичам, да бъде първо приятел. Основно приятел. Иначе нищо не става, без споменатото горе...
A - и човек, който да не се страхува от мен. Да не съм му "в повече". Който да знае, че всъщност нямам нужда да бъда пазена и въпреки това да ме пази. Който да знае кога да каже "ела да те гушна" и кога - "давай, още можеш!"... защото знае, че ще му повярвам...

Как избираш приятелите си?
Внезапно. Влюбвам се. Те ме намират. По едно усещане в слънчевия сплит като перлички от шампанско. По вътрешната усмивка, от която с дни не мога да се отърва след такава среща. По усещането за дълбока благодарност към Вселената, че точно този човек е жив точно сега и точно до мен. Защото подобна вероятност... е някакво чудо!
п.п. По усещането, че - бидейки котка - веднага бих седнала в скута му...

Какво очакваш от тях?
Ъммм... да бъдат себе си. Да бъдат директни. Не знам... много малко, като че ли.

Какво очакват те от теб?
Имам щастието да имам приятели, които вземат с благодарност всичко, което мога да им дам и знаят, че вероятността да не давам всичко, на което съм способна, е нищожна...

Кои са най-хубавите моменти в едно приятелство?
Тези, в които се смееш.
И - тези след криза. След буря. Тези, в които е отмито, ако е имало нещо натрупано и изведнъж грейва слънце и всичко блещука и ти си казваш, Боже, колко богато е било това приятелство. И колко силно. Приятелството набира дълбочина не в безпролемните периоди, а в моментите, когато си ръб. Ошлайфа те. После знаеш, че с този човек си извървял отсечка от пътя успешно.

Кои са най-редовните проблеми в едно приятелство?
Нежеланието да разбереш. Позицията на човека, който знае по-добре от мен какво е хубаво за мен и ми го съобщава с тон на даскал. За всичко мога да говоря. Но не по този начин. Неспособността да се преместиш в другия и да излезеш от собствената си перспектива. Егоизмът.

Кое е смърт за едно приятелство?
Умората. Отегчението. Безсилието.
Лъжа - ще се опитам да разбера. Ще преглътна.
Но когато ми е тясно някъде, няма нищо, което да ме задържи там. Когато правя нещо по навик или от чувство за вина.

11ти - празен откъм планети, Близнаци на върха. Меркурий в осми, риби, квадратура с Нептун в 5ти, стрелец. /Ъммм, оттам ли е усещането за загубена граница, по дяволите?!/

Приятел в нужда се познава?
Не съм съгласна. Винаги ми е звучало като емоционален рекет. Не си проверявам приятелите. Когато съм "в нужда" отдавна вече знам кой ми е приятел. Проблемът се явява не доказващ фактор, а просто казус, какъвто се случва на всички, непрекъснато. Приятел се познава по щастието, че го има. Винаги.

This is why the lady is a PUNK!