Благодаря ти.
Звучи познато... трябва да помисля.

... нали знаеш, че и мама е овен... и татко с марс в риби, както открих вчера... басси... принтила съм на всички вкъщи радиксите и ставам разногледа... и тримата сме с марс в овен на почти еднакъв градус... то в такова семейство трябва да си терорист

This is why the lady is a PUNK!

както се казва ... няма нищо случайно на този свят, още по малко в това, кой те е заченал и по какви причини

а по повод границите, които смяташ, че престъпваш ... сигурна съм, че хората, които се чувстват "настъпани" от теб, имат подобен проблем като теб, така че това е и тяхна тема. много лесно е да кажеш на някого, че е прекалил, въпроса е защо си оставил другия да прекали, все някаква полза си имал?

Понеже и мен ме вълнува нептун в 5-ти да кажа какво съм чел)):
Например като гледаш някакво представление или кино си в състояние мислено да се превъплатиш в ролята на героя от филма.

...При някаква възраст можело да се появи някакъв психически талант!?
...Силна безсъзнателна връзка с деца?
..идеализация на любовта))
...творчество някакво

Нептунясал 5-ти дом в дискотека е голямо шоу,иначе си е смотана планета и тя)

И някой неща ги е писала Смарагд

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от DTMF на 23.12.03 23:08.

Днес си намерих детските книжки в една ракла! И Валери Петров, и Киплинг, и Джани Родари... и каква беше изненадата ми, когато открих, че "Стъкленият Антонио" от паметта ми всъщност се казва Кристалният Джакомо...

Едно време в далечен град се родило прозрачно дете. През него можело да се вижда като през въздуха и водата. Било от плът и кръв, а изглеждало като от стъкло и ако паднело, не се строшавало, най-много на челото му излизала прозрачна цицина.
Виждало се как бие сърцето му, виждало се как мислите му играят като шарени рибки в басейна си.
Веднъж по погрешка детето казало една лъжа и веднага хората видели нещо като огнена топка зад челото му; то казало истината и огнената топка се стопила. Оттогава нататък през целия си живот то не казало нито една лъжа.
Друг път един приятел му поверил тайна и веднага всички я видели като черна топка, което се въртяла в гърдите му, не му давала мира, и тайната престанала да бъде тайна.
Детето пораснало, станало младеж, после мъж и всеки можел да чете мислите му и да отгатва отговорите му, когато го питали, още преди да е отговорил.
Той се казвал Джакомо, но хората го наричали "Кристалният Джакомо" и всички го обичали заради неговата честност и край него всички ставали по-добри.
За жалост в тая страна се издигнал да управлява един жесток диктатор. Започнал период на насилия, несправедливости и нещастия за народа. Който посмеел да се възбунтува, изчезвал, без да остави следа. Който се бунтувал, бил разстрелван. Бедните били разстрелвани, унижавани и оскърбявани по стотици начини.
Хората мълчали и страдали поради страх от последствията.
Но Джакомо не умеел да мълчи. Дори и да не отварял уста, неговите мисли говорели вместо него. Той бил прозрачен и всички четели зад челото му мисли на възмущение - Джакомо осъждал несправедливостите и насилието на тирана. После хората тайно си повтаряли мислите на Джакомо и се обнадеждавали.
Тиранът накарал да арестуват Кристалния Джакомо и заповядал да го хвърлят в най-мрачния затвор.
Но тогава се случило нещо изключително. Стените на килията, в която Джакомо бил затворен, станали прозрачни, след тях - стените на затвора и най-после външните стени. Хората, които минавали край затвора, виждали Джакомо седнал на своето столче, сякаш и затворът бил от кристал и продължавали да четат мислите му. Нощем затворът разпръсквал силна светлина и тиранът в своя дворец трябвало да спуска всички завеси, за да не я вижда, но все пак не успявал да заспи. Кристалният Джакомо, макар и във вериги, бил по-силен от него, защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.

Джани Родари, из "Приказки по телефона"

... та така... се чувствам и аз понякога. Нито толкова добра, нито толкова истинна, но със сигурност толкова прозрачна...

This is why the lady is a PUNK!

Ей, благодаря ти много за тази приказка!
Аз го обожавах Джани Родари като малка.

Аз не мисля, че си толкова прозрачна, но щом така се чувстваш..... Явно това, че отстрани не изглеждаш така, не те успокоява особено...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много обичам да казвам, че нещата са "комбинация от фактори". Тъ, и сега - така.
Значи, в моя опит има няколко съставки на коктейла "Граници". На първо място, естествено, аз слагам Асцендента. Все пак, това е отграничителната ни лична точка в хороскопа. Пък и е свързан с проявата навън, т.е. един вид, как се самопрепикаваме като територия. Обаче тънкият момент за мене е не толкова самият знак, в който е тази точка, колкото съставките му - по стихия и качество. Например, моят Асц е в Дева. Очаква се една много тънка и почти невидима граница да е, деликатна някак. Е, да - ама не! Защото Девата все пак е земен знак. И много държи на стабилността, сигурността и качеството на границите ми.
Същевременно е и подвижен знак. Което подсказва, че дали някой ще си сплеска носа в границите ми зависи най-вече от желанието ми да ги демонстрирам внезапно... хъм...
След това доливам Луната. Като управител на емоциите - и респективно на усещането ми за защитеност и безопасност - Луната е мнооого задължителна съставка. Моята плацикава рибешка Луна някак болезнено приема, че съществува реалност, която няма нищо общо с образа и подобието Божие. И често в тази реалност се чувства напълно безпомощна и вкусна... Пък и, да не забравяме, че Луната е естествен антипод на Сатурн.
Сатурн съвсем на място се появява във вид на следваща съставка. Като владетел на формата, той е този, който хански забива копието в земята и казва "Тук ще бъде Велика България!"... демек, граница - ровове, валове, вишки и котелите с врящия катран по тях. Опс... И Луната - дежурна по крепост... Сатурнът ми в Телец много държи на личната територия, на "моите" си чашка, чинийка, виличка и легълце.
И черешката на коктейла са планетите в 1-ви дом плюс управителя на Асцендента. Щом са в 1-ви, логично е да дават своята подкрепа в посока човек да определи сам себе си. При мен са Плутон /както често казвам, хем съм злопаметна, хем отмъстителна.../ и Уран /никога не се знае къде е скрита резервната ми конница!, често и аз не знам къде/.

Ситуация:
Сестра ми звъни по телефона и ме пита "Ще се прибираш ли тази вечер вкъщи?" - при положение, че живея сама! Аз, естествено, откъде бих могла да знам това?!? Където ме отвее вятъра... хъм... Но тя не се отказва лесно и продължава да ме пълни с ум и разум. Почвам да се изнервям и й казвам, че ми губи времето с глупости. Все пак, на възраст съм вече, не съм малка... акълът ми е отделен въпрос и не се коментира... казах, не се коментира!!!
Тц. Коментира се...
Започвам да се чувствам леееко наставлявана. И настроението ми леееко започва да се скапва. По дяволите, това си е моят живот! И за моята къща става дума! И за моето добро поведение! Моетоооо...
След разговора вече всичко ме ужасява - най-вече една приятна вечер с компания... Обаче ядът ми постепенно се уталожва и преминава в пъклени планове. Но никой от тях не ми се струва достатъчно мъчителен, за съжаление. По някое време все пак се прибирам вкъщи. Припомняйки си основния въпрос към мен, звъня на сестра ми "Е, прибрах се! За какво съм ти?". Отговор: "В 2 през нощта ли намери да звъннеш, бе?!?"... ъъъ.. разярен отговор...
Леле, как ми олекна след това!!!

Надявам се да е ясно какво написах...

Обич - получена!
Обич - изпратена!

защо имам усещането, че това, за което си писала, е "автономност"? само автономните първи домове нямат проблеми да защитават волята си

твоята сестра май е глътнала сатурна в името на твоите родители ... аз имах много голям урок, когато бях на 16 и се почувствах задължена да поема шефството над брат ми, но той само с 2 въпроса ме вледени до костите и от тогава за мен е отделен човек със собствена воля и съответно задължения, каза ми само "ти сега какво? на майка ми ли ще се правиш?" и ме излекува

Ъъъ... автономност? Поясни, плс!

А има ли - и при какви условия - не-автономни 1-ви домове?

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Мило коте, исках да те попитам нещо и се чудех в кой от двата постинга да го направя...но така или иначе сега съм тук и ще бъде тук
Границите са нещо много интересно, защото потвърждават христианския абсурд, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш. Понякога имам чувството, че ако насочиш цялата си любов към един човек, каналът се оказва твърде тесен, не можеш да пратиш всичко напиращо в теб, получава се нещо като високо кръвно налягане при стеноза на артерия - нали се досещаш какво може да се случи....спукване и изтичане на всичко...в празното, без да донесе нищо - нито на теб, нито на него, нито на света....просто си отива в нищото...нещо прекрасно....
На колкото повече хора решиш да дадеш любовта си, толкова повече каналчета започват да извират от теб....и толкова по-лесно става всичко, ти си едно бликащо чудо, пълно със светлина.....в един момент тази разпръскваща се от теб енергия заприличва на аура, или ореол, както избереш....и знаеш ли, усеща се...за Бога, усеща се, не от всички, знам, но от тези, които могат да четат твоите вибрации...ти си топлина, ти си присъствие, ти си Вяра, ти си Доброта, ти си Любов, ти си Истина, ти си Всичко, няма никакви граници, има само свобода и няма по-голямо щастие от това....мисля, че това е мигът, в който можеш да се докоснеш до Бог (няма нищо общо с Морган Скот Пек)....
Границите....всяка твоя среща в живота е в състояние да ги трансформира. Нали знаеш защо според еврейската религия момичето трябва да бъде девствено преди брака си? Защото се вярва, че в неговата душа влиза душата на всеки мъж, с което се е докосвало преди това, заедно със съдбата, която този мъж носи със себе си, а естествено никой мъж не иска да носи чужд товар. Не е ясно защо само женската душа би трябвало да попива всичко, но именно затова се смята и че женската душа е бездънна и остава завинаги едно неразгадано тайнство...че е сбор на много, много души дефакто...
Ти каза наскоро, че в теб няма нищо Близнашко......
След две години живот в зодия Близнак, не бих го повярвала......ама никак!
Ти си повече Близнак от всички нас в момента, Котко Марта!
Точно това е магията на любовта, това е великата, присъща на човеците трансформация, да оцеляват и пребъдват след всяка среща в живота си, да надигат глава по-обогатени и уверени, по-себедостатъчни и по-градивни.....да бъдат винаги различни и винаги себе си...всяка среща те учи на това...
Ох, чувствам че въобще не казах най-важното, изплъзна ми се някак.....слушам в момента една музика, която май ме отклонява излъчването от мен е в атоми, а не в думи

tutto che ti serve e l'amore

Няма граници!

Има характер, потенциал, любов, мечти......

Но има заблуди, препятствия, страх, неувереност, мързел, овчедушие....


В хороскопа се виждат и потенциала и характерните черти на индивида. Също се виждат и периодите (на и за) дадена изява - било благоприятни, било то, възможно най куците!!!


Човек, хем сам си поставя граници и гради принципи, хем обстоятелствата му налагат такива, но животът като че ли обoжава обратите, промяната и приключенията.......

Наистина мисля, че границите в този смисъл са абсолютно имагинерни и безсилни срещу малко по брутални, емоционално заредени, чувствени и куп други действия.