... чудя се дали тук му е мястото, но може би на всички ще ни е интересно...

Когато от ти и аз стане ”ние”, това както някъде много красиво каза Рама, хем включва теб и мен, хем е повече от сбора на съставните си части... това ”повече” аз разбирам като егрегор, като ”колективна енергия” за двама /ясно е, че има и социален егрегор и т.н./, но мен ме интересува как този егрегор започва да съществува някак самостоятелно, има си собствена динамика, правила... Изобщо дайте да помислим върху това и да съберем, каквото знаем. Може и с примери от синастрия, комбин, композит, който с каквото работи...
Още, какво се случва с този егрегор, когато ”ние” се раздели отново на ти и аз... Не става дума само за любовни връзки, бракове... повечето тесни приятелства също имат такова ниво...

Приятно мислене

Корените ми - в тъмното, клоните - в небесата.

Редактирано от Koтkaтa Mapтa на 16.11.03 13:36.

Пише ти се, а? Мисля си за Анима...когато се пръкне ново клубче - тя веднага му бабува астрологически и му погажда карта
Обаче ето ти нова възможност...да се разгледа клуба като общност от индивидуалности и да се поразсъждава върху тяхната съвместимост.
Може ли всъщност да се направи синастриален хороскоп между повече от двама?
Темата ме интересува откъм социум и личност, не й прикачвам окултни определения, думата "егрегор" ми е нещо като мръсна...неприятни асоциации просто...

Catch me...

може, можеш и 15 карти да наложиш една върху друга, но синастрията не е техника, с която се открива "егрегора"

Обаче може да се направи друго. Да се разгледа Меркурия и Юпитера на всеки поотделно и ...май 7 дом беше? И с едни най-обикновени транзити да се
прогнозира най-бегло кога някой ще доминира откъм влияния върху групата,
кога на някой ще му щукнат идеи, кога ще стане на кълбо с друг...
Т.е. аз-ът какво ще предава-приема от групата.
И ако се съпостави с груповия хороскоп - на свой ред ние-то какво може да направи при подходящи транзити...

Catch me...

меркурий и юпитер действат при всеки на друго ниво ... единственото нещо, което може да се сравни пак като ябълки и круши е 11ти дом, кой каква роля може да играе на ниво група и колектив и според транзитите на определени планети свързани с 11ти дом, кога и как се внася или не в една общност, но тъй като сме част от много общности, не може да се каже, че винаги манифестацията ще е в този клуб ... но това е пак само на индивидуално ниво и може само да сравни "кооперацията" между определени индивиди в една общност, "егрегора" е нещо съвсем друго

Единственото, което ми хрумва в момента, е че преди време с DeProfundis водихме разговор на тази тема. Може би тук е мястото да го припомня - защото за мен нейното обяснение е най-доброто, което до момента съм получавала.

------------------------------------------------------------------

DeProfundis:

Извинявай, че се намесвам без да очакваш мен . Интуитивните ти усещания странно се покриват с моите. Наистина срещата между двама души създава собствено енергийно поле, елементарно казано, егрегор на двойката, който има собствен живот и носи информационна динамика сама по себе си. Според мен този егрегор съществува дори и двамата души да не са се срещнали още или след като се разделят. Той носи сентенцията на срещата, която "някога" се е осъществила, като "някога" е условно казано, защото тази среща се случва в извън време-пространство и се разгръща "после" в него, за да може енергийната специфика на егрегора да се отработи в живота и връзката от всеки "участник" по най-творческия и красив начин.

Kpacив yм
Напротив - благодаря ти за тази "намеса".
Радвам се, че имаме сходни усещания, пък и ти великолепно си го описала…
Само че не знам какво е "егрегор" - би ли ми обяснила?

DeProfundis:
Съмнявам се, че ще мога да я обясня много добре тази дума, защото самата тя има много значения и тъй като се е използвала приоритетно в окултизма (впоследствие психологията и астрологията-Подводни) носи многопластовост на смисъла. Според някои източници оригиналното значение на думата от гръцки е дух-пазител, от иврит - пазител, хранител. По-късно започва да се използва като "групова, архетипна, енергийна мисъл-форма", в който подобен смисъл я използвам и аз. От тази употреба на думата тръгват вече различни вариации, които сигурно също ще бъдат верни. Надявам се, че успях да дам някаква представа.

Kpacив yм
Замислих се обаче и за друго - щом казваш, че този егрегор съществува и преди, и след срещата - както е необходимо да се случи, за да бъде разрушен той? Защото, ако една връзка е вече прекъснала, това остатъчно енергийно поле може да те дърпа някак назад и да ти пречи на онези срещи, които предстоят в бъдещето - не мислиш ли?

Ще поясня с примери какво имам предвид.
Така или иначе има хора, които са някак по-специални за нас - и с които усещането, че заедно сме нещо много повече, отколкото поотделно, е осезаемо почти физически. Хора, които сякаш сме познавали винаги и които са почти като части от нас. За мен например такъв човек е майка ми - тя е най-изумителният човек на планетата за мен - и връзката ни е не просто силна, а почти мистична. Четем си мислите, усещаме си емоциите и то от огромни разстояния… Тя ми е най-близкият човек на практика - и винаги съм имала усещането, че съм я познавала винаги - и че ще я познавам винаги… И че заедно сме …. трудно ми е да го опиша…. Като едно цяло - сякаш това енергийно поле-пазител е почти видимо - като някакъв блещукащ ореол от любов около нас…

В този случай е ясно, че нашият егрегор (не знам дали използвам термина по уместен начин всъщност…) нито може да бъде разрушен, нито пък някой иска това. За мен тя не е просто майка в традиционния смисъл на думата, а по-скоро сродна душа, с която сме се намерили. И с която не искам никога да се загубваме и разделяме. Така че в този пример изцяло важи това, което ти казваш, че "среща извън времето и пространството"…

Имаше обаче един друг човек, с който за известно време също бяхме невероятно близки - по начин, почти сходен на гореописания. Тук рискувам малко да намеся и темата за кармата, но те явно са навързани нещата. Усещането ми, че го познавам отдавна, на моменти беше толкова силно, че имах чувството, че мога едва ли не да опиша сцени от наши минали съвместни животи… Както и да е. Въпросът е, че връзката ни с него се разруши. И то толкова грозно и необратимо, че за себе си съм убедена, че не искам никога повече да чувам дори за него - защото това ми носи само болка. Да, обаче независимо от това, все още имам усещането за този … егрегор може би…. Точно както ти го описа - чувството, че нещо остава и продължава да съществува дълго след физическата раздяла.

Та ето за това се питах - как това може да бъде разрушено? Ако например си наложиш дори да не се сещаш за този човек, това помага ли? Защото вероятно мисълта за него е също някакъв вид енергия, която поддържа егрегора жив? Или? От какво всъщност се "храни" егрегорът? И какво може да го убие?
Знаеш ли?

DeProfundis:
Нека да оставим думата "егрегор" настрана. В крайна сметка няма значение как ще се нарекат нещата, когато се опитваме да ги проумеем в този безумно неразгадаем и толкова съвършен живот, че направо боли. Невероятно е красива връзката ти с майка ти...

Наистина и кармата се намесва тук, както и ти отбеляза. Но няма да говоря нито за карма, нито за егрегори, защото са толкова сложни и обширни понятия, че има изписани тонове за тях. Освен това, тези понятия са толкова прости в същото време, че едва ли някой ги разбира наистина, защото разбирането идва не от интелектуалните определения, а от преживяването. Когато нещо го преживееш, едва тогава го познаваш, защото вече е част от теб и същността ти. Тогава няма нужда да говориш за него, а щом ние говорим, значи не го познаваме.

Искам само да ти кажа за нещо, което знам. Нищо не може да бъде унищожено, то само може да бъде трансформирано. Щом в теб все още има усещането за връзка с този човек, с когото така драматично сте се разделили, значи не сте разрешили задачата, заради която сте се срещнали, и пак ще ви се дава тази възможност. Всички хора и събития, които ни се случват, имат за цел да ни помогнат да развържем някой възел, който сме завързали, да отблокираме някой енергиен канал, който сме блокирали, поради нашата съпротива на живота, неговия поток и естествен ход. А естественият ход на Живота е Любов. Но не любов-привързаност, както повечето хора я разбират, а чиста, всеприемаща Любов, която отваря очите и сърцата за Вселенската хармония дори и там, където ограниченото съзнание не може да прозре. Любов, която също е и отговорност, защото всичко, което е около нас, е и вътре в нас, и всичко, което ни се случва е плод на нашите мисли и чувства. Подобното привлича подобно и светът е само отражение на нивото ни на осъзнатост.

Не се опитвай да унищожиш спомена (или мисълта, която подхранва егрегора). Всъщност егрегора не се подхранва само от мисли и чувства, неща, които можем да уловим, но и от съвсем неуловими процеси, които могат с една дума да се нарекат състояние. Състоянието, което си в момента, което е есенцията на жизнения ти опит до момента. Един проблем не може да бъде разрешен със средства от нивото, на което е възникнал. Средството в този случай е силното желание да унищожиш мисълта и спомена за това, което ти се е случило, за този човек. Но ти трябва да излезеш от ситуацията и болката (или емоцията), да се издигнеш над нея, на "по-високо" ниво, за да можеш да видиш смисъла на всичко. Защото има смисъл. А всичко това, може да стане с Любов. Тя е тази, която ще трансформира духа на връзката ви. Тя е тази, която ще ти помогне да Видиш. Тя е нивото, на което се "разрешават проблемите". Тя е трансформиращия фактор. Иначе това, което се опитваш да унищожиш, ще ти отвръща със същото. Но трансформираш ли го в Любов, пак ще ти отвърне със същото.

Поизлязохме от астрологията, но то всичко е едно и също в крайна сметка.

------------------------------

Цялата тема бе ето тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тя смарагд го е казала, ама аз да повторя: его-то е най-обикновено слънце, хелиоцентрична система, която можеш да наложиш върху друга такава... ама не за това питам... а за нещо много по-фино, което надхвърля и психологията даже... мисълта ми е именно за окултното, демек скритото. И егрегор не е мръсна дума, а термин, ако така щеш - колективно съзнание... и то - енергийно. Може би наистина сбърках тук с темата. Но пък Рама ми е дала много хубав отговор... бях проследила този диалог, но не му бях обърнала достатъчно внимание, изглежда... благодаря за припомнянето

Корените ми - в тъмното, клоните - в небесата.

Eдва ли някой би могъл да даде по-добро определение на егрегора от DeProfundis. Нейното проникновение в тази тема носи сериозен философски и духовен заряд, възхитена съм и заинтересувана. Всеки един от нас е усещал повече или по-малко силата на егрегора в различните си взаимоотношения, но за съжаление, не мисля, че разполагаме с подходящи думи когато говорим за него. Това не е точно силата на нашите чувства, не са дори предчувствията ни или кармичните усещания. Не е енергията, която даваш, нито тази, която получаваш, не е магнитното привличане или раздиращото чувство на самота, не е копнежа за себеопределеност или потребността от тотална принадлежност. Но в един момент може да бъде всяка една от тези душевни вибрации, взети заедно, с още стотици нюанси. Мисля, че нашето усещане за егрегора не е достатъчно развито, нито сме научени да имаме потребност от това. Каква би била ползата ни? Както го е казала DeProfundis, това е по-отговорното отношение и яснота при търсенето на Вселенската хармония, която на нас, в нашата реалност, ни е разрешено да достигнем единствено чрез взаимоотношения, в които влизаме помежду си. Те пък провокират във всеки един миг нашата Доброта и нашата способност на Любов. Бих искала да цитирам Подводни, защото той дискутира темата доста пристрастно. За него егрегорът е напрежението между двама души, които влизат в допир един с друг. Това напрежение в един момент привлича хората, в друг момент ги отблъсква, но постоянно създава различни ситуации, в които те трябва да изявят себе си.
"Егрегорът на двойката възниква във финия свят преди момента на запознанство и известно време подготвя всеки от партньорите за срещата. След като обаче тя се е състояла, двамата започват да си влияят не само един на друг, но и непосредствено на егрегора на двойката - понякога ту му помагат да реализира своите програми, друг път много му пречат". Подводни цели да засегне космическите възгледи за етиката и социума и голяма част от идеите му звучат донякъде странно в астрологическа проекция. Не знам каква е кармичната предопреленост на комфликтните срещи или конфликта със самия егрегор, дали и кога ни се дава шанс да доразработим собствения си енергиен баланс, както и да дадем нов шанс на тази "трета субстанция" и дали новите ситуации не са по-сложни или реверсивни, но навлизайки в по-дълбокия смисъл на тези езотерични понятия, рискуваме да срещнем доста подводни камъчета, да не говорим, че дискусията измества своя фокус.
Това, което на мен ми стана особено интересно в неговата теория е, че той поставя човешките взаимоотношения на определено ниво на космическо посвещение, в зависимост от себеосъзнаването на двойката и нейните отношения с егрегора. Той разглежда по-подробно първите четири нива, като предлага не само различно тълкувание на дъговите синастрични аспекти за всяко едно от тях, но и допуска за самите аспекти различна орбиса във всяко едно посвещение, както и различна символика, смисъл и предопределеност. Казано с думи прости, една квадратура ще има една орбиса в първо просвещение и ще води до едни реакции в двойката, съвсем друга орбиса в трето посвещение и съвсем друг акцент, а в четвъртото липсват изобщо аспекти като опозицията, за сметка на редица нови, които имат смисъл и цел именно на такова еволюционно ниво. Не се знае какво идва след четвърто ниво и какво става всъщност когато двама души напълно осъзнаят и се самоидентифицират със своя егрегор.....

tutto che ti serve e l'amore

Самото понятие егрегор има доста различни интерпретации ...

"An egregor is the sum of the thoughts invested by members of a group into their common goal. This produces a thought form on ethereal, astral and mental planes of existence, and this thought form could be a creature representing the group. There is such a creature for every political party, every religion, every sports team, and every big corporation."

Синоними на руски:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес за първи път влязох в този клуб, но съм впечатлен от нивото, на което се водят дискусиите. Поздравления за всички участници в клуба.

Ето моето мнение за егрегорите

Егрегорът представлява сбор от мислите и чувствата на двама или повече души, които те са имали един към друг в момента на първата им среща. Т.е егрегорът се ражда в определен момент. Програмата на егрегора се задава от мислите, а енергията му се подхранва от чувствата на създалите го.

Да разгледаме следния пример (опростен максимално). Мъж и жена създават семейство, като мъжът обещава на жена си да я издържа, а тя да му е вярна и да се грижи за домакинството.

Образуваният егрегор ще получи програма, която ще има за цел да поддържа гореописаните обещания. Той ще бъде толкова по-силен, колкото по-силни са чувствата, които двамата изпитват един към друг. Той се явява своеобразна "банка" която акумулира в себе си тази част от енергията на чувствата, които двамата не могат да усвоят. Тази енергия ще се използва от егрегора, за да им помогне да реализират желанията и стремежите си, които са имали първоначално.

Оба4е, когато един от двамата реши да се отклони от тази програма, примерно жената решава да се занимава с астрология, то егрегорът ще се почувства застрашен, защото това й желание е в противоречие с вече създадената програма на егрегора. Затова последния ще се опита да й противодейства, като използва за свое оръдие мъжа й.

Нещо подобно се наблюдава и в по-голями групи от хора, каквито са религиозните общества. В момента в който се кръстиш, попадаш под влияние на егрегора на църквата, който е в състояние да те защити от отрицателни влияния. Там може да намериш след това и приятели, хора които да те подкрепят. Но това ще продължва при условие че спазваш правилата и ритуалите, които са установени в църквата.

В момента в който запо4неш да се отклоняваш от програмата, егрегора ще констатира това и ще "изпрати" при теб хора, които да се опитат да те "вкарат" в правия път. Ако упорстваш егрегора ще те отхвърли, като оттегли енергийната си подкрепа от тебе. Хората, които до в4ера са ти били приятели изведнъж ще се отдръпнат, ще забравят като 4е ли за тебе.

Егрегорът се захранва с енергия чрез ритуалите. Колкото пове4е ритуали има в едно общество или семейство, толкова пове4е енергия се отделя в посока към егрегора и той става по-мощен, по-силен.

Егрегорът продължава да функционира, докато има енергия. Когато тя се изчерпи, егрегорът изпада в състояние на летарги4ен сън. Подобно е положението на някои древни религии (като тази на друидите). Ако в днешно време този егрегор бъде изваден от забравата и бъде захранен с енергия (чрез ритуали), то неговата програма се активизира наново и той набира сили.

Има два начина, по-които човек може да се откъсне от влиянието на един егрегор:
1. Да спре да го захранва с енергия
2. Да премине под опеката на друг, по-мощен

Влиянието на един егрегор може да подпомага развитието на един човек (или общност), но от един момент нататък запо4ва да бъде спира4ка за неговото еволюционно израстване.

Как може да се разпознае доколко е силен един егрегор - колкото пове4е хората в едно общество си приличат, толкова по-силен е егрегора.