Много ми е интересно как точно открихте астрологията? Какво стана, кога ви трепна нещо? Как я обикнахте?

Аз ще ви разкажа като се поразсъня малко...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да видим... Началото беше май с интерес към приказките и фантастиката, където магьосници и звездобройци предсказват събития... По-късно - бях 14 годишен - значи към 1984 тогава се разпространяваха на ръка писани и преписвани слънчеви зодии...Събирах като луд, защото исках да знам с какви хора общувам или не... Така достигнах до 1989 когато се появи някакво книжле с много готина подвързия - синя, с жълта лента по средата и със златни букви АСТРОЛОГИЯ... Тогава започнах да чета... Странното бе че на съзнателно ниво ми звучеше като приказки от 1001 нощ, но подсъзнателно ми бе адски познато... Там разбрах че ми трябват таблици, домове...А къдети ефемериди по това време... Тогава поизоставих астрологията и се обърнах към астрономията... ВОВ! Изучих цялата механика на телата и как се изчисляват орбити, хелиоцентрични и геоцентрични положения. По-късно ми попаднаха и формулите за изчисляване на тригонометрични домове... По същото време излезе и Люмиер - отначало ми бе любимец,все пак бе първата що годе подробна книга... И пак съзнателно, но подсъзнателно нещо не ми даваше мира... После се заниза инфо - много плява и малко нещо, дето интуицията го одобряваше... През 1999 година се запознахме с Анима...Помниш ли злато?! Бе в дира на бг и какъв изпит си проведохме в онази стая! От 1999 до днес двамата все разменяме инфо и чопкаме... много изследвания направихме заедно и по отделно... на много неща... През ноември миналата година - може би временно, а може и постоянно - скъсах с индивидуалната астрология, когато видях че хората късно разбират правилността на съвета ти и после хленчат, че не са те чули и са пропуснали шанса си... От тогава се занимавам частично с кармичната /понякога от интерес за себе си или малко обща - но само за личен интерес, без да давам мнения/. Моята слабост е Астросоциологията - Светът... И може би Нострадамус.....

...Имало едно време в Тракия...

Моят път към астрологията беше естествен, постепенен и неразделна част от стремежа ми да разгадая живота, смисъла, смъртта, любовта, човека... Откакто се помня поглъщах с невероятна страст паранормална, езотерична, фантастична, философска, психологическа литература. Дори като малка си мислех, че това е нормален човешки стремеж, че и другите хора ги тресе тази треска да бъдат откриватели, че това е най-естественото човешко състояние, докато не започнах да пораствам и да виждам, че собствените ми родители не могат да приемат това, каквото е положението и до ден днешен. Та астрологията си беше част от магията в живота ми. Още откакто се докопах като дете до някакви апокрифни копия за зодии, разпостраняващи от ръка на ръка, тя ме е пленила. Едва преди около година-две започнах системно да я изучавам, не просто като любител, а по-дълбоко, като възможен ключ към загадките, които изпълват с екзотичен аромат атмосферата на преживяването живот. А животът е най-голямото приключение, като астрологията може би е картата, която ще ни отведе до съкровището, ако успеем да я разгадаем. Въпреки всичко, целта ми не е да разгадая астрологията. Аз се наслаждавам на всеки досег с нея, никое занимание до сега не ми е носило толкова пълно и дълбинно удоволствие. Обичам я, това е всичко.
Тя ми помага, дава ми отговори, провокира ме, все повече оживява пред мен като танц на звездите, танц на душите, символ на вселената-човек.

Редактирано от DeProfundis на 30.10.03 14:31.

Помня, злато, помня и не беше в дира на бегето, а беше в чат сърча на бегето хехе ... Помня как ти реши на краставичар краставички да продаваш, без да подозираш каква съм
Та, помня какъв профил ти изработих по твоя плутон и марс
далеч се различава от това, което си охарактеризирал тук в друга тема,
бът това не ми е работа.

Ти упорито си вървиш по твоя път на изследвания, за света, историята на света и колелото на световната съдба, аз малко подсказвам и помагам, съвсем мъничко с разни щури идеи.

А аз упорито следвам моя си път - на изследвания в синастрията...

Единственото, което ни обединява, май и двамата не обичаме индивидуалната астрология. Все в симбиоза някаква я разглеждаме

_________
А аз как да не се ориентирам към синастрията, като венера ми управлява 6ти и е в 10 по натал, м ?

Така, че всеки с даденостите си

*...the future - its coming now...*

Брех и склрозата.... Абе за другото - нали знаеш че се развиваме и двамата... Посоката е ясна... Целта целта... такова средствата...

...Имало едно време в Тракия...

Ами, винаги съм се интересувал от хората и защо постъпват по един или друг начин.

Всъщност, хората, които се занимават с астрология ме кефят повече от самата астрология. т.е. хората от клуб "Астрология". Чувствам близки дори и тези, които не ми харесват много Още не съм разбрал защо. Може би някаква сходност в духовните търсения ... не, знам ... в този см. би трябвало да ме кефят и тия, които плюят астрологията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... Не те харесвам, но става интересно...

...Имало едно време в Тракия...

Миналата година се запознах с една художничка...голям талант и невероятен човек. И когато за пръв път й отидох на гости- половината й библиотека беше с книги по астрология, философия, религии. Прелистих една-две от въпросните книги. После седнахме на компютъра й и тя ми пусна програмата Зодиак... без интерпретации. И тръгна да ми разказва...Много интересно интерпретира моята натална карта. А аз просто тогава й споделих за конкретен свой проблем...тя ми обясни доста точно защо го имам.
И се сащисах, защото не ме познаваше чак толкова добре , за да говори на базата на информация, която аз съм й давала.

А в клуб Астрология се появих заради една линкната тема на кю. Пък позачетох, позачетох и си казах:
-Май ми е време...

Та...ето ме.

Catch me...

При мене имаше първо някакъв интуитивен интерес, после имаше "шок" и проблясък. И после вече…..знаете, става хронично…

Първо и аз като другите съм чела разни апокрифни копия - много преди ноември 89-та. И ми е било страшно интересно без някаква ясна мисъл и осъзнаване - тогава съм била на 15-16 години и, както подобава за тази възраст, не бях наясно с доста неща. Не че сега съм много наясно, но това е друга тема…

После, малко след 89-та започнаха да издават първите астрологични книги - и тогава си купих "Слънчевите знаци на зодиака" на Линда Гудман - това беше първата астрологична книга в живота ми всъщност.

Та купих си я аз и с интерес потънах в нея. Помня, че първо почнах с Везните, понеже тогава (за пореден път) това беше актуалната тема за мен. Чета аз всеки ден по малко и се дивя колко познава пустата Гудман.

Тук има една голяма скоба. По същото време вкъщи беше попаднала бутилка бренди. Първо, аз не пия бренди - и второ, точно това бренди беше, меко казано гадно на вкус - беше с албански произход, ако не се лъжа, в една странна дървена облицовка на шишето. Ама толкова беше противно, че нито аз можех да го пия, нито смеех да го предлагам на гостите си. Пък ми дожаля да го хвърля - много мизерни години бяха тогава, помните. И се чудих, чудих какво да го правя - и накрая реших да пробвам да го смесвам с разни неща и да видя какво ще се получи.

И се почнаха едни алхимични експерименти - още помня как бях разхвърляла по кухненския плот малки чашки, в които сипах по малко от всяка течност за която се сетих - кафе, чай, вода, мляко, сок от компот, кола и т.н. Сипвам малко бренди и дегустирам. И всичките проби бяха ужасяващи на вкус - с изключение на една - с млякото. Толкова ми хареса, че почнах почти всеки ден да си сипвам малко бренди с мляко вечер, докато си почивам.

Един ден, тъкмо се бях прибрала и си бях сипала от сезонния хит "бренди с мляко" - и си взимам книжката на Гудман да почета, та да ми е пълно удоволствието. Точно тогава бях стигнала до главата за жена Водолей. Който е чел книгата знае, че Линда Гудман се изразява извънредно сочно и образно и много обича да дава колоритни и детайлни примери. Та чета аз за жената Водолей и току се разцъкам с език, щото наистина се разпознавах. Чета си и си отпивам от брендито с мляко.

И в един момент стигам до един абзац, в който мъдрата Гудман се опитва да обясни на читателя колко екцентрично и необикновено създание е Водолейката. И там прочитам приблизително следното (цитирам по памет): "…тя ще си облича пуловера обърнат с гърба отпред, ще измисля постоянно нови начини за паркиране на кола и правене на кафе, ще си смесва брендито с мляко …."………..

Тук аз почти си изпуснах чашата и дълго гледах в една точка замислено и озадачено…
Това беше "шокът", който доведе до почти мигновеното прозрение, че астрологията очевидно е нещо много специално, магично и респектиращо.

Ясно е, че е било съвпадение някакво - навярно милиони Водолеи и не-Водолеи по света пият бренди с мляко и в това няма нищо странно. Но знаете, че такива съвпадения могат да са доста шокиращи понякога - на мен ми подейства почти като удар с чук по главата.

Та тогава дочетох книгата почти на един дъх и вече бях толкова омагьосана, че скоро след това дори се научих на ръка на изчислявам върховете на 1, 4, 7 и 10 дом - при положение, че всяка година оставах на поправителен по математика. По-нататък няма да разказвам, че и без друго пак стана цяло есе…

Та така...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Голям си образ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много сладка тема
Обичам да ми разказват приказки.
Аз лично нямам отключващ момент. Било ми е интересно, но ми се е струвало прекалено сложно за кухото ми пространство между ушите, та все някак заобикалях и минавах по допирателната само. После ти самата ме запозна със смарагд през пролетта. И на мен в един момент ми писна тя да ми набива канчето, че Уранът ми нам къде си и Плутонът ми нам кво си и се амбицирах... та така
Ама аз скачам направо в дълбокото. Аройо вече е опоскан до шушка.
Астрологията ли? Астрологията е начин да знам предварително, че има голяма вероятност да ми поднесат лоша изненада през декември и да си налягам парцалите
Извън това... добре дошли в личната ми бездна

Всяко нещо се намира на правилното място и се развива в правилното време.

Господи, шокът го почувствах дори аз докато те четох! . Уникално!
Не помня на каква възраст съм била когато за пръв път научих, че съществуват зодии, но съм била много малка. Усетих, че това може да бъде голямо богатство - да знаеш по нещичко за хората, които срещаш за първи път в живота си. Няколко години по-късно около мен започна трескаво и благоговенно преписване на кратки зодиакални тетратки, със старателен ученически почерк и украсявани с мили картинки отстрани. Скъпоценни камъни, девизи, цветове. Откакто се помня съм имала интерес да изучавам хората. Да ги наблюдавам, изследвам, сравнявам или предугаждам. Винаги с позитивно отношение, винаги с отворена, дори понякога наивна душа. Познанията от зодиите ми дойдоха като голяма помощ в това мое страстно хоби. Но истинският ми интерес се роди една вечер, бях на много вълнуващи ранни години, бях току що приключила четенето на един доста разширен вариант на зодиакално представяне, и запасена с много нови знания, реших да седна и помисля каква ли може да бъде моята Луна. Мислих сигурно един час, сравнявах, давах си доводи, оборвах се и накрая реших, че най-вероятно това е Близнаци. Това беше последната ми, колеблива дума. След няколко дни помолих ведущ колега на баща ми да ми разпечата планетите, и можете да си представите какъв беше триумфът и удоволствието ми да разбера, че съм познала. От този момент се заиграх на една игра - да отгатвам зодиите на хората около себе си. Имам невероятно много попадения, с около 80-90 процента успеваемост. Даже когато грешах зодията, обикновено познавах поне елемента. По-късно разширих играта и започнах да отгатвам и Луните. Наистина ми се удава, извинявам се, ако звуча самохвално. Лошото е, че не мога да го правя винаги насила, аз трябва да усетя човека. Също така някои зодии познавам по-добре от други. Важното е, че това вече за мен беше живо доказателство, че съм изправена пред сериозна наука. За съжалеине CV-то ми свършва дотук, защото изминаха доста години от живота ми, в които си останах дилетант и съвършен любител. Единственото астрологично сияние, които достигаше до мен в самотните ми вечери, ми го пращаше Линда Гудман. Знаете, че тя пише по начин, който може да роди истинска любов към окултните мистерии почти във всяко сърце.
От скоро време насам, обаче, в мен изригна истинско настървение за астрологични знания. Смятам да прибавя още едно занимание към тези, които правят живота ми хубав, едно много интересно и вълнуващо умение и страшно ще се радвам този клуб да ме обогати дотолкова, доколкото ще го заслужа и аз. . Благодаря ви, че съм сред вас!

tutto che ti serve e l'amore

Бях много малък,може би около 10-15 годишен(не че сега съм голям)))и си вървя по една пътека и си размишлявам дали всичко което се случва е записано някъде и предварително начертано...дори и дребните неща и действия(знаете как е с детайлите))))...

Вървя си по пътеката ....стигам до нещо като кръстопът и си мисля: Ха сега де,някой или нещо дали знае в коя посока ще тръгна...ако тръгна да речем на дясно дали това действие се е знаело предварително?Ами ако в последния момент тръгна на дясно и после взема че се върна обратно ?Ами ако си мисля че ще вървя на ляво а всъщност тръгна направо?
И се питам дали всяко едно действие на човек е записано някъде си и дали може да се предскаже предварително?

Та такива мисли са ми минавали тогава

Естествено по късно съм чел една две книги за слънчевите знаци и ми беше много интересно,обаче имах едно очудване че отговарях едновременно на няколко слънчеви знака ама тогава от къде да съм чувал за луни муни и т.н.

Тук пропускам нещо от разказа и стигам до клуб "Астрология"(някъде в 2002г)и гледам че някой с ник "Анакин" прави кратки безплатни хороскопи но иска точен час....А сега де ,ами като не си знам часа а знам че е някъде след полунощ...Измислих си един час(по-късно ходих до съвета за точния час и се оказа че грешката ми е 20 мин. )..и така след като прочетох краткия хороскоп-описание вече се запалих много))

В момента съм на ниво начинаещ ,знам само домове,знаци,управители на домове и знаци и никак не ми се напредва много.
Защо не ми се напредва ли?Познайте)))

Вуйчо ми като стар ерген, след хиляди уговорки и ходене по врачки от страна на баба, най-сетне си хапна от една питка и доведе булка на село. Преди да изяде тази питка обаче ние с братовчедка ми по погрешка изядохме вместо него цяла кутия омагьосани шоколадови бонбони, та след това баба ни пропищя цялото село И докато ние с братовчедка ми гузно се оглеждахме и пазехме да не би някой да реши да ни грабне, заради бонбонките - ето, че пристигна вуйчовата булка с един камион книги.
Толкова много книги не бях виждала в семейна библиотека. А сред тях намерих една интересна папка с листи и се зачетох - оттам научих, че съм зодия Близнаци. Много ми хареса, даже и това, че под знака на Меркурий се раждали крадците
И започнах да чета и препрочитам, и да се чудя. Така на 13 години се срещнах за първи път с Астрологията, но по книжарниците нямаше никаква литература: все пак беше много преди 1989г.
После, много по-късно и аз като Lanselot си купих синьо-жълтата лъскава книжка на Сефариал и разбрах, че всичко е много по-сложно. Попаднаха ми Линда Гудман, Тамара Глоба и др., но имах разтърсваща лична консултация с астролог през 1992г., който "позна", че уча литература с "екзотични" езици и за съжаление само това, но ми беше достатъчно, за да се замисля. И оттогава досега мисля. Убедих дори една приятелка да запише курс по астрология, е, тя си беше предварително убедена, но пък все се чудеше защо самата аз не посещавам курсове. Учудването й се претопи в удивление пред книгите по астрология, които бях събрала и прочела.
И така, аз все още си мисля за бабините омагьосани бонбони

Нямаш идея даже как ме замисли с този толкова простичък въпрос!
От доста време си припомням. И най-накрая стигнах до любимия си извод, че - когато нещо трябва да се случи - то се случва...
Значи, при мен нещата започват от ранна детска възраст. Навързани са 2 мои специфики:
1. откак се помня си блея в небесата. И откак се помня се спъвам, падам и се потрошавам точно заради същите небеса.
2. до ден-днешен се водя "детето - кошмарче" във фамилията. Едва ли ще ви хрумне дивотия, която да не съм изпробвала...
Обаче също съм и олицетворение на поговорката "Когато Господ затваря врата, отваря прозорец". Защото много рано се научих да чета. Което, сега осъзнавам, е давало бегли глътки въздух и почивка на родителите ми... Хората се бяха научили - разбеснея ли се - да ми връчват тържествено някоя "тухла". Явно са предпочитали милионите ми "Ама защо...?", пред поредното търчане в посока "Пирогов". Да отбележа само, че вече схващам логиката им... хъм...
Тъ, в някакво много древно вече издание на БГ-енциклопедия, имаше статия за "звезди"... Не, че съм успяла от първия прочит да я разбера - но тогава май за първи път започнах да усещам защо гледам нагоре. Какво търся. Е, тази статия беше изядена от препрочитане в съвсем буквалния смисъл на думата... ... дъвчех си книжките преди да заспя...
Когато нашите луднаха от въпроси на тема "звездите, небето и Малкият Принц къде точно живее", ме оставиха в ръцете на леля ми, която пък точно тогава превеждаше за лична употреба годишното издание на някакво австрийско астрологическо нещо си, май "Хутерс" се казваше... Жената стоически ми понасяше защоткането и бърборенето, само от време на време с леко неудоволствие измърморваше "Аман от Близнаци, значи!...". Само за сведение - леля ми е Дева. И много по девешки ме преведе през лабиринта на наличието на 12-те зодии.
Водеше ме през този лабиринт, докато станах на 12 - после един ден ми връчи записките си от преводите на "Хутерс"-а и ме заряза да се оправям сама с тях. Стигаха ми като "идея" до ключовата за повечето ни '89-а, а после и аз "минах по каналния ред" със Сефариал, Слънчевите знаци на Л. Гудман и първото издание на Люмиер. В това число - томовете на Александер... сега ме е срам, де, ама тогава направо ги колекционирах... Дълго време купувах всяка книга, в която се споменаваха "звезди", "зодии", "астрология" и поглъщах на екс. Назорената тройка по математика не ме спря в ентусиазма ми да се преборя даже с тригонометричните начини за изчисляване на домификацията... и май тогава най-вече се научих да псувам... Докато един ден същата моя леля - Дева не узна цялата истина за просташкия ми речник - и след кратко време ме сдоби с Ефемериди и Таблици на домовете. Разбира се, с изричното условие никога повече да не псувам пред нея!

Тъ, вкратце, е това...
На прочелите ме - честито! Имате здрави нерви... хъм... за овации си е!

... че корените ми са във Въздуха ...

Редактирано от geminiled на 31.10.03 00:28.

Здравейте и от мен и привет на новия клуб. Аз няма да разказвам как открих астрологията. Искам да посоча един факт, който открих четейки тук - забелязвам, че за доста голяма част от хората прощъпулник в астрологията са направили с книгата на Линда Гудман " Слънчевите знаци". И съм абсолютно съгласна, че това е една книга, която можем да поставим в категория evergreen. Тази книга е все още актуална и аз горещо я препоръчвам на всички, които просто искат да се запознаят с характеристиките на зодиака. Мился, че в тази книга има нещо, което кара хората да продължават да търсят и да се вглеждат в себе си.

Значи, при мен нещата започват от ранна детска възраст. Навързани са 2 мои специфики:
1. откак се помня си блея в небесата. И откак се помня се спъвам, падам и се потрошавам точно заради същите небеса.
2. до ден-днешен се водя "детето - кошмарче" във фамилията. Едва ли ще ви хрумне дивотия, която да не съм изпробвала...
Обаче също съм и олицетворение на поговорката "Когато Господ затваря врата, отваря прозорец". Защото много рано се научих да чета. Което, сега осъзнавам, е давало бегли глътки въздух и почивка на родителите ми... Хората се бяха научили - разбеснея ли се - да ми връчват тържествено някоя "тухла". Явно са предпочитали милионите ми "Ама защо...?", пред поредното търчане в посока "Пирогов". Да отбележа само, че вече схващам логиката им... хъм...

Това все едно съм го писала аз.
А интересът ми към астрологията...ами виновна е майка ми...само тя.даваше ми да чета всичко, само и само да стоя кротка...и аз си четях, и Линда Гудман и разни други книжки. Но допреди 1 година и малко бях съвсем на ниво "квартална клюкарка", сега благодарение на Анима съм доста по-напред.Но според нея аз съм си имала заложбите с Уран на МС,е 10-ти дом, в Скорпион....ще видим:)))

няма как да избягам от астрологията, та дай поне да си изясня кога и къде започна всичкоКато истински рак обаче ще се върна малко по назад, че да обясня по добре
Ходех на детска градина в която възпитателките преди да си легнем следобяд ни караха да си правим точков масаж (акупресура). Толкова бях въодушевена, че покрай точковия масаж се запалих и по традиционния и масажирах вкъщи всички подред. Годините минаваха, интереса ми към масажите и любовта ми към скъпоценните камъни и кристалите се сляха и се трансформираха в страстта ми към нетрадиционната (китайска) медицина. Бях в 8ми клас и една от видните откачалки на класа (предполагам), когато случайно подразбрах че учителката ми по немски се занимава с астрология и прави хороскопи Повече от естествено беше да я помоля да ми направи един, тъй де...щом е "нетрадиционно" и "странно" и "шантаво" аз съм разбира се на предната редица (ех този уран в първи). Тя ми го "разтълкува", но на мен ми се видя някак си непълно обяснението Каза ми че събира група ученици след часовете и им разяснява основните неща и ми предложи да се включа и аз Оттам се сдобих с ефемеридите си, научих се да изчислявам натални хороскопи...бегло се запознах със значението на планетите, домовете и аспектие После се заинтересувах и от нумерология и от езотерика и от окултизъм, след което в един момент реших да стъпна здраво на земята и да спра да се занимавам с "глупости". Оставих само интереса си към лечителството...билколечение, лечение с кристали, енергийнолечение, масаж.
В един момент от живота ми се отказах и от това.
И си живеех кротичко и щастливо? като един напълно нормален средностатистически реалист, докато преди известно време в мен пак не кипна интереса към астрологията. И така се озовах тука. И сега чакам да ми мине, ама не дава признаци

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чета и се чудя защо бе хора само при мен го няма това? На 13-14 год. ме тресяха изпити за гимназия. После учене за стипендия. Чужди езици и т.н. Уроци по математика! И естествената ми любов към шаха! Но нищо нестандартно, нищо неестественно. И ето ме тук. Зарината с книги и сметки. Луни в 12 и 4 и опозиция на Плутон обаче, той част от тао-квадратура и ...При мен няма минало, май съм си го знаела отпреди

има минало дори когато са знания отпреди, върни се назад - някъде 94та ти е отворена портата, не знам кога си минала през нея

Преди бая години,научих от една приятелка, че имало планети в знаци, домове, аспекти-можете да си представите колко шокирана съм била!...До тогава само знаех зодиите на всички около мен и ги помнех по-дълго от имената имСъщото момиче ми донесе хороскопчето-изкарано на мижава хартишка,от михлюзива руска програма дето изкарва домовете равни...Гледах като теле железница и се затръшках да ми го разясни, ама единственото дето ми каза, бе че имам кофти опозиции между Сатурн9дом и Уран,Плутон в съвпад 3 дом-било злокобно и вещаело смърт на път или поне злополучие...Увисна ми гребена, но ми се подпали любопитството и захванах да си закопувам книги(някои стават,други-не),да чертая, да смятам , да умувам...докъто се снабдих с компютър и програми(някои стават,други-не)Но 0ще в предучилищната си спретнах хороскоп с прогнози-повечето станаха действителност...Та това ми хоби изфъчка всички останали на заден план и умирам от кеф да разгадавам душите человечески по звездния код!!!

По-добре без ум, отколкото да го използваш погрешно!

Миналото лято, при транзитен Сатурн в 8-ми дом (в опозиция с наталното Слънце) и транзитен Юпитер в 9-ти дом.

мотае ми се в главата плутон и северен възел в квадратура с възлите

привет!

Мерси за допълнението.

Да, наистина.

И същевременно транзитният Сатурн е бил в монданна (така ли се казва?) опозиция с Плутон.

Привет!

ох, мунданни сатурн-плутон ... от тях имам още душевни синини и лоши сънища

94 e най-обърканата година в живота ми Това ми промени пътя по който бях поела. Съжалявам много. Ако тогава съм имала тая порта, определено съм я пропуснала

Как се запалих?

Хм, сложно, трагично ... дълго мислих дали въобще да отговарям на тази тема по простата причина, че поводите да се занимавам с астрология бяха трагични удари на съдбата. Но ще се опитам да не говоря за поводи, а как стигнах до астрологията?

Мисля, че стрелците са най-ужасните между всички "защотковци". Нервирала съм баба ми с въпроси като "Бабо, защо бурените не са цветя?" докато един ден водихме следния къс разговор: "Бабо, какво копая тук?" - "Гроб, в който да ме закопаеш"!

Има ли нужда да споменавам, че баба ми беше скорпион?

Баба ми беше човека, който ме научи и, че зад всяка цифра и формула стои картинка с приказка, започнахме от това, че една втора е торта разделена на 2 части, една за теб, една за мен, всеки получава по равни части, справедливост, до ден днешен разглеждам всяка опозиция в хороскопа като борба за справедливост между 2 души, всеки дърпа от единия или другия край да не получи по малко от половина ... или да получи цялата торта според собствената представа за справедливост.

Майка ми е намерила по лесен вариант с луна в близнаци, просто още като бебе ми е включвала радиото или давала да си играя, да мачкам и късам вестници, по късно при всеки зададен въпрос ми връчваше по една или повече книги ... в някакъв момент сама почнах да ровя из библиотеката и да изкарвам невиждани чудеса, изрезки от списания и .... вицове за животни /=зодии/.

Един ден попаднах и на интересна изрезка от списание, в която се описваше как събирайки цифрите на рождената дата получаваш картинка в определен цвят, която е любима на човека роден на тази дата. Помня, че най-редовно в час по физика седях и смятах рождените дати на класа. Това беше и момента, в който почнах сама да си купувам книжки ... по нумерология, цигански карти, руни, от дете обичам да си играя с камъчета и топчета, по балканските пътечки съм оставила безброй кръгове и квадрати от цветни камъчета, миналата година открих едно такова мое творение, още си стои ...

Нумерологията ми беше дълги години заниманието, с което ставах и лягах ... докато попаднах на 2 книги, в едната се разписваше целия живот, цялата съдба година по година, във втората до всеки един нумерологичен профил и във всеки нумероскоп бяха изписани планети и астрологически констелации. 2 седмици се учих да рисувам планети и знаци и намирах грешки по списанията, където рибите бяха изобразени със символа на рака. Имах съученик, спец по компютри, който като ме видя с какво са ми надраскани тетрадките извади едно флопи между безброй други и ми показа първата ми астрологическа програма. Помня и един час по астрономия в училище, в който учителя заяви, че не бива да бъркаме астрономията с астрология, едното било наука, а другото било занимание за глупаци, при което аз се изцепих на глас, че тогава значи всички велики математици и астрономи са глупаци, което ми донесе изкарване на дъската и смятане на скоростта, която ми е нужна за да мина растоянието между Земята и Луната за определено време, червен до уши беше длъжен да ми пише отличен. Днес сигурно ще получа двойка ... паметта е нещо относително!

Заниманието ми с астрология беше повече от несериозно ... има цели години, в които не помня въобще да съм се занимавала, но срещнах хора, които ми говореха, че каквото съм била казала, било станало ... имам чувството, че някой ми е изтрил мозъка до един определен момент, в който ме удари съдбата и полупобъркана влязох в задната стаичка на любимата ми книжарница, където се крият съкровищата на езотериката ... първата книга, която извадих беше «Защо аз?», втората беше учебник по астрологическа прогностика, за 3 нощи се научих да смятам всички видове прогресии, солари, лунари, ...

3 години по късно дойде следващия удар ... и паралелно дойде човек с диагноза рак за прогноза! Въпреки, че темата ми е до болка позната в семейството, бях абсолютно неподготвена, психически, астрологически, всякакси ... в този момент осъзнах, че трябва да има още нещо ... и това нещо го намерих при човека, който 15 години е работил за да програмира софтуера, с който работя и е създал школа, в която 3 години минаваш през един психически групов терор, който те раздробва на частички с чук, сглобява те наново и ти поставя главата на мястото, научаваш кой си, какво си и как функционираш не само в собствените очи, но и какви са механизмите на обмен с околния свят, получаваш психологическа школовка как се говори и борави с хора и къде са ти границите ... при тази школовка от 21 души клас завършиха само 6. Повечето не поискаха да отворят очи, да се погледнат в огледалото на групата или сметнаха, че не са на този свят за да се занимават с човешки проблеми.

Лично смятам, че който не е минал сам през ада на съдбата, няма нито подготовката, нито правото да се занимава с човешки животи. Срещала съм деца, които имат повече житейски опит и мъдрост от 50 годишни астролози - всичко е много относително!

Астрологията е само един инструмент, едно превозно средство ... някои се возят с цел да им минава времето, други се возят с цел да се научат да карат, трети се возят с цел да видят повече от околния свят, някои се возят с цел да избягат от себе си, някои с цел да избягат от другите, някои с цел да намерят «истината», някои за да стигнат по бързо в гроба ...

Изчетох всичко с интерес и удоволствие - но ето този абзац просто ме разтопи:

Астрологията е само един инструмент, едно превозно средство ... някои се возят с цел да им минава времето, други се возят с цел да се научат да карат, трети се возят с цел да видят повече от околния свят, някои се возят с цел да избягат от себе си, някои с цел да избягат от другите, някои с цел да намерят «истината», някои за да стигнат по бързо в гроба ...

Страхотно ме изкефи, благодаря!
Нали може да те цитирам?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не бих казал че съм фен на астрологията.

какво търсиш тогава тук? кажи, за да го намерим ...

сорс код на делфи за астро програма
това ми трябва

само за да знам дали съм разбрала правилно посоката ... нещо подобно ли търсиш? ако може да уточниш ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

точно това ми трябва!!!

трябва да питам французите дали го имат да ми го "копират" ... ето тук има само сорс кода на астролиб /палм-ос/, вероятно не ти върши никаква работа, но на някой друг ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това за палм ос го имам и не е точно това което ми трябва.
ако го намериш ще е екстра ако ли не ще го пазарувам някак си
няма начин

Лично смятам, че който не е минал сам през ада на съдбата, няма нито подготовката, нито правото да се занимава с човешки животи.


Може ли да те цитирам? Смарагд@ООД - Бси4ки права запазени

Не само да я цитираш-на някои трябва да им се забие с пирон в главата табела с тази мъдрост-за да знаят, че преди да учат на живот, живота трябва да е научил тях!...

По-добре без ум, отколкото да го използваш погрешно!

Tи си много ценна, знаеш ли, и ако случайно баба ти не ти го е казала поради трудността от разнежване при нас, аз ти го казвам иззад плутоновата катедра!!!Хау

По-добре без ум, отколкото да го използваш погрешно!

Пред мъдростта на вековете, всяка дума е безмислие.
Насила нищо не става. Сам трябва да се впрегниш в ралото и там на нивата докато се изпотиш.

просто немалка част от хората които харесвам за това че не са груби с околните са тук та и аз след тях

вървящ по пътя на воина...