|
УГАСВАНЕ - Българското огнище угасна. Българската държава
престана да съществува. Държавата, позната под името
България вече не е българска държава. Колонизираната от
международния паразитен капитал територия е всичко друго,
но не държава на българите. С България е свършено. Повече
нищо не може да се направи.
С България можеше и да не е свършено, ако народът
беше жив. Само че народът умря. Превърна се в стадо.
Участта на стадото е да бъде стригано и клано. Българското
стадо бе остригано, повече няма какво да се стриже от него.
Предстои клането.
Властта е в ръцете на небългари, на чужди слуги и на
врагове на всичко българско. В ръцете на небългари са и
политическите партии. Няма нито една голяма политическа
организация, която да е оглавявана от етнически българин.
Специалните служби и дипломатическите представителства са
пълни с агенти на чужди разузнавания. Това състояние на
нещата не смущава никого. Полицията е инструктирана да
защитава жертвите на престъпления само, ако те не са
етнически българи. Законите се прилагат избирателно в
зависимост от етническата принадлежност. В ръцете на
чужденци преминава и българската земя. Какво ни остана?
Остана ли ни изобщо нещо? Да вземем последния пример. На
тържествата по случай Трети март ръководството на
Националната полиция е забранила използването на знамена и
други символи, разпалващи националистически настроения.
Българската нация е лишена от възможността да използва свои
национални символи по случай националния си празник. За
каква нация и за какъв празник можем да говорим?
Перифразирайки една известна мисъл мога да кажа: когато
Нацията е няма, я няма!
Навсякъде, когато трябва да получим защита или
подкрепа, ние чуваме “Държавата не е длъжна”. Ами хубаво
тогава, държавата не е длъжна. Тая държава с нищо не ни е
длъжна. Тая държава не е наша държава. В такъв случай и ние
с нищо не сме длъжни на държавата. Тя нищо не ни дава –
защо ние да й даваме? Тя с нищо не ни помага – защо ние
трябва да й помагаме? И тази наша позиция не е проява на
анархизъм – позицията ни е проява на егоизъм. Стига сме се
лъгали – демократи, социалисти, либерали – всички те са
егоисти. Само егоисти, нищо друго. Нека и ние бъдем
егоисти. Тогава нещата ще си дойдат на мястото. Нали ни
казват, че всичко е пазар. Че всичко е изгода и печалба. Че
всичко е сметка. Каква сметка имаме да плащаме данъци?
Каква сметка имаме да вярваме на професионалните лъжци? Не
само нямаме сметка, ами губим. Постоянно даваме без да
получим нищо в замяна. Тогава нека спрем да даваме, да
вярваме и да плащаме. Нека прекъснем всякакви връзки и
отношения с измамниците. Нека се превърнем в съвършени
егоисти! Към българина никой не проявява милост и
състрадание. Нека българинът забрави, че на света
съществуват понятия като милост и състрадание. Нека
българинът спре да мисли за другите и да ги съжалява. Нека
българинът най-сетне помисли за себе си. Нека българинът
свикне да живее без измамната държава, която ако му даде
едно, му взема десет.
Личен егоизъм, семеен егоизъм, родов и племенен
егоизъм, народностен егоизъм… След като и социализмът, и
демокрацията ни принесоха в жертва, егоизмът може да се
окаже нашата последна възможност за спасение. Лошото е, че
ние вече и егоисти престанахме да бъдем, ние вече нищо не
сме. Повтарям: от народ се превърнахме в стадо. Правото да
стадото е да бъде стригано и клано. Остригаха ни, не остана
нищо за стригане. Сега остава да ни изколят. Клането
започна. Ние, българите блеем одобрително. Което значи само
едно – клането ще продължи.
Какво е предизвикало клането? Гледната точка на
световните паразити е отразена в една книга, написана от
родената в България Вики Тамир. Фамилията, ако забелязвате
е тюркска, хазарска по-точно и в превод означава “желязо”.
Но да не се отвличаме. Госпожа Вики твърди, че ние,
българите сме най-нетолерантният народ на света. Не ви ли
се струва, че същите думи изрече и турският циганин Меди
Доганов – Ахмед Доган? Значи планът е задействан. Според
паразитите, индексът /или коефициентът/ ни на опасност е
толкова висок, че се налага нашето неутрализиране. Казано
по-простичко – унищожението ни. И те се заеха да ни
унищожават. Безжалостно и безусловно. Преговори не се
предвиждат. Обжалване – също. Защо осъдените на смърт не
разбират, че са осъдени?
На първо място е външното въздействие. Очевидното не
само бива отричано. Очевидното бива прогонвано от мозъците
на хората и на негово място се поставя измислена, виртуална
реалност, която постепенно и незабележимо измества
неподправената обективна действителност. Ето как се създава
Матрицата. Всички я виждат, никой не я забелязва. Целта на
Матрицата е да ни държи в плен на илюзията докато се
извърши онова, което има да се извърши. На второ място е
самовнушението. Чували сте “Надеждата умира последна”.
Всеки се заблуждава, че ставащото не го засяга, че той ще
се спаси, че лошото се случва само на другите. Да, смъртта
е онова, което се случва на другите – още Древните са го
казали. Така омагьосаният кръг се затваря.
Имаше, разбира се опити за пробив в сатанинските
планове. Всичките те завършиха с провали. И тези провали не
бяха само лични провали на един или друг лидер, на една или
друга партия. Те бяха провали на българщината. Те бяха
провали преди всичко на младото българско поколение, което
не пожела да се съпротивлява срещу унищожението на
българската нация и срещу превръщането на България в
географско понятие. Провалите на българските
националистически партии и организации бяха краят на
всичко. Кръговете не бяха създадени, миражът на спасението
не успя да се материализира. Оттук нататък – 25 години
агония до окончателната смърт на всичко българско. Още една
култура от миналото премина в историята. Ние, българите
споделихме съдбата на асирийци, уйгури, тибетци. Нас вече
ни няма.
Нима не сте съгласни с мен? Тогава кажете какво вие
мислите. Направете което по ваше мнение трябва да се
направи. Хайде, задействайте се! Защото ако продължавате да
мърморите “каквото за всички – това и за нас”, ако
продължавате да чакате “каквото дойде”, то ще дойде. Но
няма да ви хареса.
Ангел Грънчаров – Елтимир
3 март 2005 г.
-----------------------------
---
KOPI
STEFAN D-RD TCHOLAKOV
5 MARS 2005
SVERIGE  
|
[