Влязох през вратата на храма и в очакване се поклоних,преди да помоля за наставленията на учителя.
- Бих искал да ме вземеш при себе си.-казах аз ,представен от един от учениците с черен колан.
- Защо си дошъл? - попита учителят.
- Дойдох да усвоя изкуството да браня себе си.-отвърнах.
- А кое себе си искаш да браниш? - попита ме отново той,все едно че първият му въпрос беше останал без отговор.
Монаха-Войн


Хайде да поразмишляваме върху това.

Mislim ... mislim ...

Малко отправни точки има тука. Но мисля ,че все пак един улегнал човек вижда повече неща от живота и хората/предимствата и недостатъците им/.
Майсторът според мен е видял млад човек,летящ още из облаците и незнаещ какво иска от живота.Но колко аз може да има той е трудно да се каже.
Засега това измислих.Може да продължа след някой друг:).
slavo

Toi ne sychtestvuva, no vse ochte ne go znae.
Mejdu drugoto taia tema e podhodiachta i za klubovete okultizym i religia :).

Едва ли.

"Монаха-Войн"
Това определено не звучи като да е хвърчащ из облаците младеж.
Но какво влага той в "Монаха" - нямам и понятие.
А и идеятя "да усвоя изкуството да браня себе си" - това винаги ми е изглеждало като страничен резултат. Основното е философията на живота. То не е просто изкуство за самозащита. То е жизнена философия. От тази гледна точка съм съгласен със Славо.
Има една мъдрост - с меча ще покосиш един, с ум - хиляда. Но между ума и меча има много общо. Изкуството на меча и изкуството на ума.
Може би "Монаха" е израз на желание за размишление, медитация, което вече го разбирам. Така звучи цялостно и е ценно.

Монаха войн ,WELL е според мен названието на произведението , от което е изваден цитата:)
slаvo

Ами човек не е само кожа, мускули, мозък и отделителна система( извинете за цинизма, но това е най-точния израз който намерих). Той е и форма от наложени норми на поведение и мислене, а също така нещо дълбоко вътре в него, което наричам Първичен Аз.Този Аз е свързан със щастието (според мен) и нещо толкова индивидуално, колкото и генния код на всяка една личност. Една личност, която успее да познае себе си, успява да прояви своя Аз във всяко едно действие. Тази личност е неповторима дори и в начина, по който държи вилицата на вечеря:-). Понякога ни се налагат, както казах норми на поведение, общоприети от обществото, морала, семейството или пък деспотичния шеф. Това е по-хипитетично, отколкото някоя надрусана мутра в дискотека, но и двете се опитват да направят с нас едно и също - да ни формират по свой си начин, да ни вкарат в някакъв калъп - пък бил той и гипсово корито в травматологията или както му викат там. Така че, ако искаш да съхраниш своя Аз, своето право на Индивидуалност и себеизява, то БИ е един от начините. Има и други добри начини, но това е тема на друг разговор...
Понякога си мисля, че човек няма нужда да се научи да се защитава, защото една идея, която изцяло олицетворява една личност, е жизнена и значима колкото самата личност. Знаем ,че идеите са безсмъртни - погледнете Ренесанса, Християнството, пък и Комунизма - те са безсмъртни. Те пренасят същността на своите създатели през столетията. Христос е бил разпнат, но Християнството живее и днес. Идеите на Леонардо да Винчи поразяват и днес, защото той е успял да изрази своята Същност...
В този смисъл според мен , БИ помагат да откриеш своя АЗ, пък самоотбраната е нещо като добър страничен ефект:-)).
Искам да добавя, че Аза няма нищо общо с егоцентричността(мнението, че света се върти около....знаете какво) Егото до голяма степен ограничава.Ами това е което мисля. Ще се радвам някой да дискутира с мене. Имам чувството че ви плаша (дано е лъжливо това чувство...)

Хе хе :))
Познато ми е това чувство - и мен ме гони, възприемам го обаче като липса на мераклии за диалог по темите, които ме вълнуват.

Но я ми кажи, колко от мераклиите за БИ, се интересуват не от самоотбраната ( вкл. и нападението ) ? Става малко като свалката - започва с едно и се стига до друго ;))))

Да, егото ограничава. Но това има пряко отношение към себепознаването. И съответно точната самооценка - какво представляваме. Добре ли се познаваме. Егото ограничава в този смисъл, че ни лишава от точна преценка за себе си. Това се преодолява.

Но четейки те се замислям, дали не трябва да разграничаваме Мироглед от Его ... Мирогледа на комунистите, на Да Винчи, Христос и Ренесанса - това не е Его. Наричаш ги идеи, а аз - мироглед.
Абе, нещо мъгляво има тука ...

Все пак темата е за Монаха - Войн, в тази връзка, Славо, заглавие или не - какво значение има ? По-добре кажи какво мислиш. Не съм сигурен че тази тема е интересна, но знам ли какъв заек ще изкочи от храста .. :)))

Ами мисля WELL,че той все още има какво да учи за да стане Монаха Войн:)
Просто е в началото на пътя/агне/.
slavo