Вярвам и нека по-често дават такива филмчета - толкова малка част от мозъка си ползваме и толкова малко неща знаем за тази част на тялото ,че.....

А и ако с езамислим колко сложни процеси стават в нас- без да се усещаме з атях - като някоя безпроблемна машина - само се замислеет колко е сложен процесът на една клетка - всички химични съединения, обработки и какво ли още не, камо ли на цял орган

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам откъде идва тая заблуда, че хората ползват малка част от мозъка си. Ползват точно толкова, колкото ползват. Само за пример - при игра в quake мозъкът би трябвало да се натоварва много повече, отколкото при игра на шах например. Шахът е много по-лесен, просто мозъкът не е оптимизиран за такива изчисления. От друга страна няма абсолютно никакви проблеми с 3D-то. Тоест едното си е заложено природно, другото се емулира, в резултат на което производителността пада.

Не знам откъде идва тая заблуда, че хората ползват малка част от мозъка си.

Ама вярно ли не знаеш? Това се установява с електроенцефалограми.

ЕЕГ може и да показва нещо, но само по това не бива да се съди. Съвременните компютри могат да обяснят как така една задача може да се реши и при силно и при слабо натоварване. Да речем някои задачи, които лесно се решават от видеокарти и трудно от процесори. В случай, че нещо се емулира е необходима много по-голяма мощност от действително необходимата за дадено изчисление. Аз например преди няколко дни открих играта QWOP. Там човек бяга. Е, аз мога да си бягам без особено да си натоваря мозъка, но емулирайки тези умения, се налага да ползвам много по-голяма част от него (може би, все пак едва ли това е най-удачният пример, тъй като на децата им е необходимо доста време докато проходят). Въпреки това там контролът е максимално опростен - 4 копчета. При истинското бягане са необходими много повече неща: Полезно, но не и задължително е зрението. На практика то изисква най-много изчислителни ресурси. Ако го изключим, органът на равновесието остава незаменим - само от него получаваме точно информация за положението си в пространството. Центърът на тежестта не бива да излиза извън опората. Силата на всеки импулс към мускулите е прецизно контролирана.

Ползването на малка част от мозъка за конкретна задача е напълно оправдано, тъй като там най-лесно се извършват изчисления от този тип.
Освен това всичко, което изглежда сложно, може да бъде до известна степен научено, след което става сравнително просто и не е необходимо голяма част от мозъка да се занимава с него - например карането на велосипед е сложно за начинаещи и лесно за умеещи. Преди няколко години се научих да жонглирам - в началото е трудно, после е автоматично. Нещото, за което съм ползвал голяма част от мозъка си, сега се върши от малка.

ЕЕГ е твърде груб инструмент, за да се установи каквото и да било. Тя дава горе-долу толкова информация за мозъка, колкото може да получим за един компютър, наблюдавайки дали свети зелената лампичка (светодиод, вече често и син), която дава информация дали компютърът е включен, червената лампичка, даваща информация дали компютърът чете от твърдия диск, температурата на процесора и виодекартата, даващи информация кое от тях в момента е натоварено и общата консумация на компютъра, измерена с амперметър. Тоест може да се получи някаква информация, но нищо конкретно.

Да ама горния квадрат наистина е по-тъмен от долния! Ако закриете с ръце фона ще видите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите