|
Мъ4но ми е като 4ета неща написани по ТОЯ на4ин:
Домати-мутанти, ягоди-мутанти. И ние ли ще ядем това?
АНА ИЛИЕВА (вестник СЕГА)
Искате ли да хапвате отгледани в Скандинавия ягоди, в които има присадени гени от херинга? Вашата религия позволява ли ви да се храните с ярета, в които са смесени гени от прасета? Замисляли ли сте се какво ще се случи, ако гените, които извличат азот от въздуха (бобовите растения имат такива) се прехвърлят и на другите посеви? Ще намалее съдържанието на азот във въздуха. А как нашите организми ще дишат въздух с различно съдържание и ще могат ли въобще да дишат - това още не се знае. Готови ли сте да опитате?
Както обикновено, България ужасно закъсня.
Парламентът тепърва започва да разглежда Закон за генетично модифицираните организми (ГМО). В същото време в САЩ защитници на човешките права ожесточено се борят да засекретят информацията, която човешкият геном носи, а Южна Корея клонира човешки ембриони. Европейското законодателство по темата за трансгенетичните продукти е вече 14-годишно.
Хубавата новина е, че все пак и у нас ще се приеме норматив, който да регламентира работата, производството и продажбата на организми, в чиито гени някой е бърникал. Лошата вест е, че вместо да се поучим от опита на Европейския съюз, където режимът за хибридите е много ограничителен, законотворците ни с лека ръка постановяват твърде либерален модел, включително и за продажбата на храни-мутанти.
Науката още изследва съществува ли вреда от консумирането на организми, които имат изменени гени. Засега се предполага, че те предвизвикват алергии, отслабват имунитета на тялото и правят човека резистентен към антибиотици. (Джулиан Киндерлерер - правен консултант на Програмата за околна среда на ООН, англичанин - се шегува по този повод: "300 млн. американци от 6 години се хранят с такива храни. Единственият ефект е, че избраха Джордж Буш за техен президент".)
От друга страна, с лека генетична намеса, растенията и животните могат да станат по-устойчиви на болести, по-големи и въобще с качества, каквито учените им зададат. Да не говорим, че половината от планетата гладува и генното инженерство може да направи реколтата му обилна и хранителна.
На едната везна имаме етично-религиозен аргумент:
човекът не е узрял да се намесва грубо в природата
Днес пипа гените на царевицата и клонира овце, а утре някой може да експериментира с човеци и да направи Франкенщайн. На другата везна стои неизменният факт, че никой закон не може да спре науката. Пък и какво по-хубаво от това медицината да успее по този път да предотврати раковите заболявания и Алцхаймер.
В целия този морално-научно-здравословен калабалък обаче едно е сигурно - хубаво е всеки да бъде информиран и да има свободата да избере дали иска да яде прогнили домати от естествен произход или напращели хибриди. Но явно времето за обществен дебат по този въпрос не стигна, въпреки че проектозаконът "ферментира" вече половин година в деловодството на Народното събрание.
Какво представляват генно модифицираните организми?
С напредването на технологиите науката вече може да се меси в ДНК и да прехвърли гени от един организъм в друг. По този начин се правят нови сортове растения - по-устойчиви, по-хранителни, с по-голям добив. След пускането на доматено пюре от генноизменени зеленчуци преди 8 години инженерството излезе от лабораториите на пазара.
Големите компании вече стават агресивни. Те пръскат милиони долари само за кампании, които да убедят консуматорите по света, че продукцията им е безвредна. (Впрочем тези дни и в София с американско спонсорство се проведе конференция, целяща да отхвърли митовете за опасността от широкото използване на биотехнологии.) Най-големите производители на подобни храни са САЩ, Канада, Аржентина, Бразилия и Китай. Те изнасят продукцията си главно в Африка и Азия, но в Европа удрят на камък. Защото Старият континент е консервативно настроен и не смее да рискува да произвежда и яде генно замърсена продукция. Само в две държави в Европа - Испания и Румъния - през миналата година са се отглеждали и продавали генномодифицирани царевица и соя.
В момента в 15 страни-членки на Европейския съюз има практически
мораториум върху вноса на подобна продукция
Под натиска на Америка, която се оплака и в Световната търговска организация обаче, ЕС започва да губи битката за екопроизводство. Очаква се всеки момент Европа да вдигне забраната си за внос на ГМО. Борбата в Европарламента е да останат поне мерки за строг контрол върху разпространението на тези храни. Тенденцията е на пазара да се разграничат биологично чистите продукти от генно изменените и така всеки да знае какво консумира. За целта еврозаконодателят реши, че щом американците ще продават храни-мутанти отвъд Ламанша, ще трябва да изписват с големи букви този факт върху етикетите на продуктите. Всяка стока, която съдържа над 0,9 % генно модифицирани продукти, ще трябва да го обяви. Правилото важи и за месопроизводителите, чиито животни са хранени с трансгенно зърно.
Това е притеснително за големите компании, защото е съмнително колко клиенти ще посегнат на пуканки или газирана напитка, върху които има подобна табелка. Националната асоциация по зърното и храните на САЩ сравнява задължителното маркиране с ефекта от рисунка на
череп и кръстосани кости върху пакета
Според щатски публикации европейският мораториум върху генетично изменените храни струва на американските производители по 300 млн. долара годишно неосъществени продажби.
Освен това земеделските субсидии на ЕС вече няма да се разпределят в зависимост от произведеното количество, а според екологичното им качество. На практика с едната ръка Европа допуска трансгенни продукти на своите пазари, но с другата стимулира своите фермери да се придържат към традиционното земеделие.
Къде сме ние? Както обикновено, на кръстопът. Въпросът е дали да вземем разрешителния модел на САЩ или забранителния на Европа. Докато се колебаем обаче, не трябва да забравяме, че е хубаво отсега да се подготвим за общия пазар. Щом като за САЩ е трудно да се преборят с евробюрокрацията, за да пласират продукцията си на пазара, какво ни чака, ако ние тръгнем да предлагаме на европейците храни-мутанти. Не е ли по-прозорливо икономически България да запази славата си на екопроизводител? Така поне ни посъветва еврокомисарят за селското стопанство Франц Фишлер в Пловдив през ноември. Само преди месец министърът на земеделието на Германия поиска България да изнесе за неговата страна розово масло, поне двойно повече от цялата ни продукция. Единственото условие - да няма никакво съмнение, че може да е генно замърсено.
Точно екопродукцията се котира най-успешно и на най-високи цени в Европа. Много супермаркети на Стария континент имат специални и по-скъпи щандове за продукция с гарантиран произход и биочистота.
Справедливо или не, но използването на генноинженерство в селското стопанство популярно се счита за някакъв вид замърсяване. И ако ние безрезервно го прегърнем, потокът от туристи за китната ни природа може внезапно да секне. А съмнения вече има. Миналата седмица "Гардиън" алармира, че Европа се тревожи от липсата на контрол върху производството на генно-изменени продукти в Източна Европа. Според публикацията големите компании ухажват бедните страни от Източния блок и така се опитват да пробият на европейския пазар през задния двор.
В Европа е нашият бъдещ пазар
Но, оказа се, че и Африка, която гладува, не иска да рискува с храни-мутанти. През 2002 г. Замбия отказа 63 000 т царевица от САЩ, защото не се знае дали е безопасна. След дълги кандърми Зимбабве прие 17 000 т царевица, която обаче трябва да бъде смляна, за да не замърси случайно местните насаждения.
Тъй като досега у нас не е имало законодателство, което да регламентира отглеждането и продажбата на мутанти, няма и точна статистика каква продукция е минала през нивите на България. Според данни на нашия Агробиоинститут от 1999 г. до 2003 г. общо са засадени 427 195 дка с хибридна царевица. Нови насаждения няма в очакване на закона и заради рестрикциите на Европа.
От същия институт казват, че не е имало сигнали за свободно продавани семена на генно изменени растения. Контрол обаче няма. Както и никой не контролира до ден днешен дали в момента не се внасят у нас храни, съдържащи суровини-мутанти.
От Българската асоциация на фермерите искат страната ни да обяви мораториум върху отглеждането и продажбите на трансгенни продукти до влизането ни в ЕС. Но екоминистърката Арсенова обяви, че законът е спешен. Ако не побързаме с приемането му,
има опасност да отворим отново глава "Околна среда"
Подготвеният норматив обаче предвижда освен лабораторни изпитания, също и освобождаване в околната среда на генетично изменени организми и даже възможност за продажба на родния пазар. Вярно, има бюрократични ограничения - за да стигне един такъв продукт до щандовете, се изискват 2 министерски разрешения, стотици тапии, плюс етикет, указващ особеностите на стоката. Но има много недомислия. Например, оценката на риска за околната среда и човешкото здраве от даден трансгенен продукт, се прави от самия търговец или компания, които искат да го произвеждат и продават.
В закона са записани толкова много министерства, агенции и държавни служби, които трябва да осъществяват контрол върху опасната материя, че на практика никой не носи отговорност при аварии. Всъщност в кюпа липсва само представител на здравеопазването, което е учудващ пропуск. И най-стряскащото е, че е пропуснато да се спомене как контролираме вноса на генно изменената продукция.
И така със закон парламентът ще заложи на биотехнологиите, за добро или зло. Лошото е, че ако направим някоя екобеля, Европа ще ни тикне в изолатора за години напред.
Още по-лошото е, че на практика никой не пита широката аудитория за мнението й.
По време на разглеждането на текста на първо четене десетина депутати се прозяваха с досада, но гласуваха вместо още 150 свои колеги, каквото им беше предложено. Точно тези хора ще изберат вместо нас какво да отглеждаме и ядем в бъдеще, което е направо обидно.
|
