интерсуват ме мненията ви за паметта на клетките след трансплантация?
има ли изобщо такова нещо, и доколко е правдоподобно?
благодаря.

Ako pametta na kletkite e svyrzana s dobre izvestniq "Phantom limb syndrom" to tq opredeleno sy6testvuva... Zapoznatite da razvivat vyprosa :))

Хмм не знам да има каквато и да е памет на клетките, но може и да не съм много в час по въпроса. Мисля, че тоя фантом лимб е за отрязани крайници (нали??) и става въпрос например за сърбене на отрязан крак и т.н. Тука паметта според мен си идва от мозъка, който създава фалшиви усещания.

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't

аз се интересувах от друго, след трансплантация на орган може ли да "наследиш" чувствата, желанията, възприятията или нещо подобно на другия човек/донора/?

Трудна работа, освен ако не са ти трансплантирали мозъка му.
Това в досиетата Х може да стане, но аз лично не вярвам ако ми присадят пишка от гей да почна да таковам мъже...
Единствените елементи в клетките, който съхраняват информация (памет ако щеш го наречи) според мен са нуклеиновите киселини, които би трябвало да съхранят една и съща генетичната информация на индивида от раждането до смърта с малки или по-големи изменения (мутации). Но определено ДНК не съхранява предпочитания, чуства и желания натрупани през жизнения път на организма. Или поне не съм чувал за такива феноменални свойства.

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't

Ako DNK-to syhranyavashe predpochitaniya, chuvstva i zhelaniya, shtyahme da uvazhavame Lamark i Michurin, a ne Darwin...

Prosto kazano - ne mozhe, zashtoto chuvstvata, zhelaniyata i t.n., sa v mozyka, a ne v cherniya drob...

...не са чуствата, желанията и възприятията, тъй като те са продукт на активноста на главният мозък, това е единственният орган спирането на функционирането на който се приема за смърт на индивида, т.е. той е неизползваем в такъв случай. Установяването смърта на индивида е едно от условията (което не е задълчително обаче) неговите органи да се използват за трансплантация. Живи хора също могат да случат за донори - част от черен дроб (черният дроб е с изключителна регенерационна способност), един бъбрек (другият хипертрофира и се справя успешно с увеличенот натоварване), част от черво, парче кожа, кръв и т.н. Сигурен съм обаче че никой няма да се навие да си предостави мозъка или каквато и да е част от него за трансплантация, освен ако не са добре с главата.
Предаваното "нещо подобно" са дефектите във функционирането на донорните органи, които по една или друга причина са убягнали от вниманието на лекарите.