kakav e biologichniyat smisal na bolkata? tya vse pak pottiska zhiznenostta, taka che po estestveniya podbor, tezi koito gi boli bi trybvalo da izchezvat.

i vtoro, kakav tochno e protzesa za poluchavane na bolka?

Edin ot mnogoto polozhitelni smisli na bolkata e, che
ako spre da te boli, mnogo e vuzmozhno da si tvurde umryal.

Пази, Божкееее, сляпо да прогледа!

Болката е предпазител, който те кара да избягваш вредни, опасни и дори смъртоносни ситуации. Без болката и страха оцеляването е немислимо.

biologi4niq smisul na bolkata e po golqm ot tozi na radosta. Nai elementaren primer:predstavisi 4e se dopre6 do gore6to jelqzo i ne yse6tas bolka-togava nqma da se mahne6.

Биологичния смисъл на болката е понятен, ако говорим само за физическата болка. Тя е сигнал в смисъл "вземи мерки по въпроса". Но аз често съм се питал относно биологическия смисъл на така наречената "душевна болка". С какво скръбта по някой, например починалия близък човек, е допринасяла за еволюцията? Какво предимство в борбата за оцеляването на вида представлява тя? Съществува ли е в ранните етапи на човешката еволюция и ако да - защо се е запазила до днес? Ако ли пък е е възникнала сравнително неотдавна - какъв е смисълът и? Може би по-скоро социален, отколкото биологичен? И каква ли е биологичната и основа?
Със сигурност животните тъгуват, така като могат и да се радват. Това знае всеки, който е имал поне домашно куче. Но какъв е биологичния смисъл на тъгата? Та единственото, което прави тя , е, че показва на околните, че не си съвсем в кондиция. Това едва ли е полезно за индивида. Но дали е така за вида? Изглежда - не, щом еволюцията я е запазила. Но аз не се сещам за нито един аргумент в защита на полезността.

predpolagam che tva e susto zashtitna reaktsia - samo che se uchish ot greshkite na drugia. kato vidish che nekoj se e izgoril zestoko, dori e umrel ot otrovni gubi, v skrubta si ne iskash da go povtorish. vupreki che sega nekoi se vzivavat mnogo poveche. vse pak ne vsichki narodi revat , kato umre nekoj.neki samo go pomnat.
vse pak sme se opazili da ne pravim kato mnogo zivotn, koito umirat pri ednakvi obstojatelstva, i na edno mesto

Da ti kazha ot sistematichna gledna tochka broq na widowete koito imat podobni emocii e tolkowa nishtozhen che mozhe da go prenebregnem.

Maj mngo widowe na planetata sa ot bezgrybnachnite.
A ot grybnachnite samo nqkoi widowe (i to samo ot bozajnicite) sa sposobni na towa

Дали наистина способноста да се изпитва скръбт е свойство само на няколко вида бозайници? Имаме ли някакви данни дали например пчелите не изпитват, разбира се на много по примитивно ниво, нещо като скръб?

Разбира възможно е скръбта да е свойствена само достатъчно сложно (съвършенно) устроените нервни системи.

Мисля си за едно обяснение на скръбта като приспособенческа реакция при животни със социален (групов) начин на живот. Например в глутницата кучета/вълци скръбта по един загинал от индивид може би сплотява глутницата и я прави способна да оцелее.
Човекът има мноо по-висша психична дейност, но нима скръбта по един умрял близък не те кара да търсиш близоста на останалите близки хора?

При всяко положение съм убеден че болката и скръбта са играли важна роля в еволюцията за оцеляването - физическата болката по скоро за оцеляване на индивида, а скръбта на групата, племето и т.н.

Откъде пък сте сигурен че скръбта е средство заб оцеляванв мойе би е средство за отпадане на страдащия индивид от еволюцията т.е. оцеляват само тези които по малко страдатИли успяват някак си да преодолеятскръбта И въобще как во общо има скръбта с еволюциятаМисля че досега не е изучавана в биологичен план защото въобще не е важна от еволуционна гледна точка по скоро от морална и етична!

Откъде пък сте сигурен че скръбта е средство заб оцеляванв може би е средство за отпадане на страдащия индивид от еволюцията т.е. оцеляват само тези които по малко страдатИли успяват някак си да преодолеятскръбта И въобще как во общо има скръбта с еволюциятаМисля че досега не е изучавана в биологичен план защото въобще не е важна от еволуционна гледна точка по скоро от морална и етична!