Кое определение на понятието "живот" считате за най-точно?
Смятате ли, че при твърде специфичните условия на Земята (сравнително постоянни температура, химичен състав и пр.) достъпните ни за изучаване форми на живот са също твърде специфични и всъщност много подобни в главните си особености? Бихме ли изобщо могли да разширим определението, без да познаваме други форми на живот (да кажем, извънземни или изкуствени, ако има или могат да се създадат такива)?
Извинявам се, че въпросът ми е може би доста философски, но все пак мисля, че само биолози са компетентни да му отговорят.

Ognedishasht,

Naistina vyprosyt ti e mnogo obshiren za da moje da mu se dade edin iasen i nesosporim otgovor.

S risk da si navleka masa kritiki ste se opitam da skalypia edna definicia za jivota ako se ogranichimda go tretirame kato nerazdelen ot niakakyv materialen dositel:

" Jivotyt e sposobnost na visoko organizirani (materialni) strukturi da zapazvat i namaliavat nivoto na entropiata si za smetka na energiina konsumacia. Pri tova te mogat da uvelichavat fizicheskia si razmer i/ili da se samovyzproizvejdat"

Sigurno moje da se dobaviat i oste nesta, no mi se ste definichiata da e kolkoto se moje po-obshta.

Звучи добре... Малко ме притеснява само съчетанието на ентропия с енергийна консумация. Енергийната консумация (може би "обмен" е по-точно) предполага неравновесност, а класически ентропията се дефинира за равновесни системи, доколкото ми е известно.

Въпросът ми бе провокиран от разните новини от рода на "Търсят живот в марсиански метеорити" и пр. Оказа се, че всъщност са търсили бактерии. "Живот" е по-общо понятие.

Доколкото ми е известно /но аз съм все пак лаик, и то съвсем конвенционален/, общоприета дефиниция за "живот" не съществува и аз дълбоко се съмнявам, че тя ще бъде създадена в този клуб. Ако стане, ще се прочуем в целия свят /между другото, какво ли би било определението за свят?/ и по всички земни кълба, както обичаше да казва един мой даскал. Все пак за интересно определение може да се приеме това на Винер /създател на кибернетиката/, според който живите същества се вместват в понятието "самовъзпроизвеждащи се автомати". То размива границата между "естествените" и "изкуствените" живини /пък и дали изобщо може да има подобна граница/ и изисква някои допълнителни разяснения. За да бъдат нещо "живо", то трябва да отговаря на две условия/по Винер/:
1. Да бъде автомат.
За да бъде нещото автомат, то трябва притежава някаква система за обратна връзка, напр. пускаш монета, получаваш чаша отвратително нес кафе.
2. Автоматът да бъде сложен.
Сложността се определя като количество информация в битове, необходима за описанието на нещото, напр. ако за да опишеш молив ти трябват, да речем, десет бита, а за химикалка - дванадесет, то химикалката е по-сложна от молива. Естествено възниква въпроса колко сложен трябва да е автомата, за да се превърне в самовъзпроизвеждащ се. Според Винер границата е момента, в който най-простото възможно описание на един автомат става самият той, т. е. описанието е така набъбнало, че е в един момент става по-сложно от описвания обект и най-лесния начин на описание е обекта да бъде възпроизведен. Обаче описанието като такова е доста разтегливо понятие. За да направиш плот на маса, примерно, е достатъчно като описание да имаш само дължината, ширината и дебелината на дъската, но не ти е нужен, да кажем, молекулярния и строеж. Винер очевидно е имал предвид описания, в които подробности като молекулярния строеж не могат да бъдат избегнати.
И тъй като ние самите доста точно отговаряме на определението "самовъзпроизвеждащи се автомати", дали наистина не сме такива, колкото и грубо да ни звучи?

Za temata "Търсят живот в марсиански метеорити" si mnogo prav. Chesto se smeia na glas kato cheta vyv populiarni spisania che "uchenite" postavili v hranitelna sreda da rechem piasyk ot Mars i ne se razvili nikakvi bakterii sledovatelno kazvat vesnikarite na Mars niama jivot. Pravilnoto tylkuvanie spored men (a siguren sym i za vsichki drugi osven vesnikarite) e "Na Mars niama jivot ot Zemen tip.".

Spomniam si edin fantastichen razkaz v koito "ucheni" os hipotetichna planeta okolo Sirius doshli na Zemiata i postavili edin chovek v "optimalna jiznena sreda" t.e atmosfera ot HCN i HCl i s udivlenie ustanovili, che jiznenite mu funkcii zatihnali. Zakliuchenieto koeto napravili beshe Na Zemiata niama jivot

A inache za entropiata - predi godini (niakoi bi kazal predi dosta - 15 godini ) prisystvah na edna vpechatliavasta lekcia po fizika za entropiinite modeli na Vselenata na koiat beshe podchertano, che vsichki procesi, pone v poznata ni chast na Vselenata protichat s narastevane na entropiata, a jivite sistemi "celenasocheno" ponijavat svoiata vytreshna entropia chrez konsumacia na NEGAENTROPIA.
V zemni uslovia konsumatori na "negaentropia" sa horata, jivotni, gybi i bakterii. Rasteniata sa "prizvoditeli" na tazi "negaentroia" za smetka na konsumaciata na energia. Vsystnost tova e bazata na po-goroto opredelenie, zastoto i hladilnika namaliava entropiata na birata v nego , konsumiraiki energia, no niama drugite harakteristiki na jivite sistemi.

Vinagi sym si mislich che nisto ne prechi inteligenten jivot da sytestvyva i v samokopirasti se silicievi krisrali v niakakva stopilka neide na osvetenata ot Slunceto strana na Merkurii. Ako go dokajem shte pishem ne tuk, a v Nature.

A, inache za jivota i avtomatite edin moi priatel vse se cheguvashe che iska da stane telefonen avtomat - samo gylta stotinki i nisto ne pravi

Напразно се подиграваш с Винер. Аз не бих имал толкова смелост, той е забележителен човек/или пък е бил/. Но аз съм прост лаик, при това от село.

Sorry,

Ako shegata mi e prozvuchala kato podigravka. Niamah takiva namerenia. izchervqvam se]

Sorry,

Ako shegata mi e prozvuchala kato podigravka. Niamah takiva namerenia.

Ne ne sme proto samovyzproizvezdashti se avtomati. Teorijata za avtomatite e razvita vsyshtnost ot Von Neuman. Samovyzproizvodstvoto razbirase e chast ot zivoto, no ne e dostaychno uslovi, milja che ima i oshte neshto. Kato si pomislja maj predi 2 godini stignah (predpolagam che stotici hora, koito ne poznavam, sa stignali do syshtijat izvod) do definicija za zivoto kojato si e napravo syvyrshenna. Maj znam vernjat otgov, pone shte umra spokoen.