Ще употребя "груб" език, защото никога не съм навлизал в тази област. Моля да бъда извинен. Въпросът ми е практичен.
Какво представлява "разгонването" при кучетата, какви са неговите белези, каква е цикличността му и как може да бъде предотвратено или подтиснато(без кастриране разбира се). Приемам с удоволствие съвети и напътствия за отглеждане на малки кучета или личен опит от "мирно съвместно съществуване" с кучета(не в сексуален план). Породи кучета не ме интересуват. Искам предварително да изразя благодарност на всеки, който реши да ми помогне с няколко реда.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Сега, доколкото знам.

За разгонване може да се говори само при кучките. Мъжките са разгонени перманентно (като мене).

Разгонената кучка е тази, която е в период, в който може да забременее. Кучките стават по нервни и подвижни. Пичките им набъбват до големина на лимон и започват да секретират течност, подобна на слуз със следи от кръв. Цицките им също наедряват и при стимулиране изпускат нещо подобно на коластра. В този период, ако ги оставиш без надзор до половозрял мъжкар дори и за малко, ще трябва да се въоръжиш с търпение, защото заклещят ли се кучетата, няма отклещване докато мъжкият не се олаби.

След това – кученца. Ако смяташ да размножаваш кучета, не е за препоръчване да заплождаш кучка по–млада от две години, макар и първото разгонване да настъпва още на около девет месечна възраст.

Това е общо взето.

Вовата

Не знам в случая, какво включва понятието "професионален", но от моя гледна точка, отговорът е много изчерпателен и полезен. Аз зададох този въпрос и на други места във форума и получих ценни съвети, но никой не засегна така пълно, кратко и ясно "техническата" страна на въпроса. Благодаря.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Не съм кучкар per say и затова казах непрофесионален...

Иначе естествените науки и особено зоологията (в частност – херпетологията) са ми хоби, ама страстно, та поназнайвам това онова.

С кучета съм си имал вземане даване от дете, а в казармата бях граничар и най–добрия ми приятел там беше кучкаря.

Сега имам едно бордър коли (не коли, а бордър такова), женско и ми опреснява наблюденията.

Ти защо питаш, ако не е тайна?

Вовата

Историята е дълга и глупава и не представлява интерес за любителите на породисти кучета. Никога не съм се занимавал с кучета, макар че съм роден на село. Преди време помогнах на една "улична превъзходна" да оживее с трите си кученца и оттогава не се отделя от мене. Всъщност е умна и възпитана, а и доста хубава кучка без определена порода. Следва ме като сянка и пази вратите, през които минавам. Дотук добре но вече има нови осем кученца и ми е поверила и тях(тук аз съм си виновен защото не оставих нещата да се развиват сами ами започнах да храня и тях с млека и кучешка храна и осемте вече са на повече от месец). Тук температурите са -20 градуса, те не се виждат в снега но си играят, когато има слънце и нищо им няма . Ще изхраня и тях но ако ми сервира напролет още 8 не знам какво ще правя. Затова търся съвет как да избягна този момент. Кучката не мога да изгоня, тя и без това си е на улицата а и не ще да разбере, че я гонят. Всъщност тя си мисли, че ми прави услуга, като лае всеки непознат, които се доближава до мене.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.

Историята е по–скоро трогателна и човешка.

Осем палета! Майка му стара, тази кучка е и зафатна!

Мещду другото, мешаните породи често са по интелигентни и приспособими от породистите си събратя. В края на краищата, породите не са нищо друго, освен човешки каприз, често абсолютно несъбразен с интересите на кучето като вид. Съвършеното куче (от негова гледна точка) би било това, което ще се получи след петдесетина поколения при тотална ненамеса на човека. Това обаче е невъзможно да се случи. Освен при случая с дингото в Австралия, не са ми известни други примери на обратно подивяване на вида. А дингото неслуайно е такова каквото е. То е просто резултат на естествена обратна селекция в условията на Австралия. Ако това беше станали в Сибир резултатът сугурно щеше да бъде бели кучета с дълга козина...

Най–добре вържи кучката. Докато кърми, е малко вероятно да забременее. Отбие ли кученцата обаче, е готова за нова партида.

А ако ти се плаща за ветеринар, може и да я стерилизираш. Иначе – отваряй ферма.

Вовата

Кучетата, произхода им и взаимодействието им с човека винаги са ми били интересни от теоретична гледна точка. Имам една любима фраза, която често повтарям, когато видя бездомно куче, че кучетата и човеците са сключили един договор за взаимопомощ преди 30 хил години (кучетата да лаят, когато някой идва към пещерата, а хората да им дават остатъците от яденето), за който хората все повече забравят, а кучетата продължават да се опитват да го спазват. Кучета в "диво" състояние май имаше в Индия. От друга страна кучетата на северните народи май имат съвсем "вълчи" произход. Доколкото си спомням кучето и вълка опровергаваха определението за "вид". Не зная дали това важи и за останалите представители на семейство кучета. Винаги съм се питал защо бездомните кучета не се връщат обратно в пустошта ами упорито продължават да обикалят около кофите за смет. Като се има предвид огромния брой кучешки разновидности, би трябвало една голяма част от тях да успеят да се впишат обратно в екосистемите извън големите градове. Сега, като наблюдавах тази кучка и предните и кученца, мисля че намерих един отговор. Тя (те кучетата) притежава сума инстинкти, но изглежда и липсва един - техника на убиването. И изглежда техниката на убиването не е инстинкт и то не само при кучетата, а умение, което се предава на малките чрез обучение. Веднъж и попаднаха едни "безстопанствени" бавноподвижни патета и тя се опитваше да ги убие, като им разкъсваше гърбовете(както и да е, разреших конфликта без загуби, но много трудно ), а малките подскачаха наоколо и въобще не знаеха какво да правят. А си спомням, че съм виждал кучета, които въобще не изпитват съмнения, че патешката шия е най-уязвимото място. Веднъж бях сгазил заек (не съм привърженик на този вид лов, но конкретно за случая беше неизбежно) и когато им го занесох, (предните и три кучета бяха на около 3 месеца, когато ги доведе в района) най-напред всички (и кучката) се уплашиха. Около половин час обикаляха на 2-3 метра от него и, макар че миризмата на кръв ги привличаше неудържимо, нещо ги караше да спазват дистанция. Накрая заекът започна да се вдървява и трябваше да го разрежа на парчета. Тогава започна яденето. Ядоха го два дена и изядоха всичко, и козината и костите. Наблюдавах и заравяне на парчета месо в земята за по-нататъшна употреба. Изглежда това пък е инстинктивно. Та си мисля, че "селекционираните" кучета не могат да оживеят извън човешка среда, защото там няма храна в готов за поглъщане вид, а уличните кучета може да са "обучени" и да са се "самообучили" на много неща, които са им необходими за живота по улиците, но след като техните предци са влезли по апартаментите, уроците по "убиване" са отпаднали от "образователната" им програма(в апартаментите такива кървави сцени са немислими). В същото време и в същите апартаменти хората се радват, когато котка донесе полужива мишка при котетата си и им изнесе урока с убиването.

You can take the horse to the river but You can't make him drink.