стръмните баири, жаркото слънци и прашните пътища. И още, къде ги тях край София - ако някой знае, да обажда.

Здраво мой човек!
Тука ми се чини че напомадени и напарфумирани колоездачи има с къде и кой по скъпа апаратурка по велопедите накичурили, чат ли си?
Нема да ти кажат те за баири покрай София, джанъм - кажи им по - напред какъв ти е велопеда, парфума и екипировкатъ па после че ти кажат и къде да караш ама некак си екстремално да караш техната вера педерастка!

Хехехехе:))) Няма да коментирам г-н Генов. Въздържам се, обаче мноооого ме изкефи:)))
А ти приятелю, Селянино с колелото, много еротично си представил обстановката:))) Жарко слънце, прашни пътища... Ех:))) Или пък баирите. Аз лично предпочитам спусканията, но без да качиш баир няма спускане. Абсолютно съм против лифтовете и рейсовете. Качвам и после пускам. Изцяло на самоход. А къде са баирите ли? Ми че баири на Витоша колкото искаш. Споменах и Лозенска планина. Можеш да видиш постинга "Я ми кажете...", където един колега пита за маршрути. Цяла планина имаме до Софето, ти за баири питаш:))) С лопата да ги ринеш. Е в момента не са прашни, малко са кално-снежни, но поне жарко слънце тия дни дал Господ. Така че не му мисли много, а излитай. Леко и безаварийно каране!

Mnogo se radvam da chuia che obichash samohoda.
Ostanah s vpechatlenieto che na pochit e kachvaneto s lift i spuskaneto sus skupo kolelo. Za men tova e vse edno da se kachish s karane do Cherni vruh i posle da si vzemesh avtobusa i da slezesh s nego.

Spuskaneto e super neshto, no triabva da si go zaslujish za da ti e sladko!
Spored men...

Да, и аз съм против "катеренето" с лифт или рейс. Качвам докъдето реша, после летя надолу. Колелото си съм качвал в рейс един единствен път от Железница към София, но тогава с един приятел замръкнахме там, защото малко се позагубихме. Не точно загубихме, по-скоро се прее****:))) Разправяше ми той, че знаел някакъв път, по който се излизало на Панчарево. Речено, сторено, аз винаги се навивам на непознати маршрути, нали трябва да има интрига:))) Тръгнахме ние, някъде към 6 часа следобяд бяхме в Железница на последната спирка на 98. Оттам тръгнахме по един асфалтиран път в посока Панчарево. Тоя път би трябвало да води дотам според моя приятел. Беше адски стръмен, много готино спускане. Пуснахме го, скоростта не е падала под 65км/ч. Абе, върховно спускане. Стигнахме вече в планината. Влизаме в гората, а пътя все повече се стеснява. Накрая стана няква пътека, където и хора трудно минават, обаче ние не се отказваме. Много дървени глави сме:))) Минахме тая част, пътеката се разшири, ние въздъхнахме и си продължихме като пичове. Карахме още 2км надолу и стигнахме до едно дере. Дълбоко поне 10м, широко ехеее... много широко:))) Няма минаване. И кво да правиш?! Връщане назад. А бяхме минали 14 км. Не ги усетихме на спускането, обаче на изкачването беше мъка. Сума почивки правихме, щото моя приятел почти издъхна. По едно време имаше идея и да спим там, обаче много бързо му я избих от главата:))) Часът наближаваше 9. Вече беше почти тъмно. В крайна сметка стигнахме догоре, до спирката на 98. Часът беше някъде 9:30. Моя приятел ми каза, че е абсурдно да стигнем до София и че щял да чака рейса. Освен това, нямал "мигач" опасно било да не го бутне кола. Нямаше как да го оставя да си чака сам рейса, та останах и аз. Пък и аз си бях уморен. Та лесно се убедих на варианта с автобуса. Висяхме като сополи 40мин за рейса. Е накрая дойде. Качихме се като пичове и после от Хладилника хванахме пътя за вкъщи вече на самоход. Голямо приключение беше тогава, с кеф си спомням за него:)))
Ех, как се отплеснах от темата:))) Мисълта ми беше, че не си падам по возенето с колело в автобус. Те и затова не искат да карат с мен:))) Единствено ги разбирам тези, чиито колела са пригодени само за downhill, т.е. с единичен венец отпред. Те и да имат желание, трудно биха излезли на Алеко на самоход:))) Айде че се отплеснах. Със здраве!

Продължавам да поддържам версията автобус/лифт - спускане... Също така и версията "евтино колело - ниска сигурност". Не поддържам версията "Глей ме коф сам напомаден и напарфумиран". :))
........ А в момента край София едва ли има прашни баири - по-скоро заснежени и кални. Снегът е мокър и се затъва доста.

Хайде, със здраве! :))

Jelesnica e edin ot dosta priatnite marshruti....
Kato stignesh da dereto (to ti se pada ot diasno na edna polianka), patia ti e w kraia na polianata w liawo zad edni hrastalaci, to e po skoro kozia pateka, no si lichi. Estestweno ako ne si go minawal drug pat mnogo lesno moje da ne go namerish :)))) Minawa se prez gorata (planinata) i posle izlizas na aswalta nad Panchrewo, za men do tuk swarshwa golemia fun :(((
Kolkoto do katereneto na bairi, za men towa nikak ne e chowekolubiwo....., predpochitam livt ili rejs, katerene samo w kraen sluchai

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето какво "открих". Ще се опитам да съм полезен на хора с всякакви байкове: ако се хване по-горе описаната заобиколна алея, която започва от с. Железница и обикаля Витоша, няма да е толкова страшно. :) Защото е равничко, сняг НЯМА (събота, след обяд), само малко кал тук-таме, но в незаначителни количества.
А сега - за самоубийците ;-) Въпросната пътека си върви, има и разни табелки, които указват разклоненията за Бистрица, Симеоново, симеоновските езера. Вчера карах към симеоновските езера. Тук вече си има калчица, а на едно място, в продължение на десетина метра, и снежни остатъци. Не знам как да опиша мястото, за което ще говоря. Значи - ако се завъртиш с лице към София (която така и не се вижда от един баир), насреща има поляна (големичка). Насред поляната, където се пресичат пътеките, има три табели (вчера на една от тях имаше завързано червено шалче, не знам какво значи това, чак цялата табела беше закрита). Едната сочи към симеоновските езера, втората - към баира (вляво от него има една доста забавна пътечка, която започва с равно, но за кратко:). На дясно е за към Бистрица. Моя милост хвана "у лево" - Сим. езера. Е да, ама пътеката се разклонява и аз хванах тоя рът "у десно", малко по-стръмничко, но общо взето равно (малко камъни). И, както си прехвръквам, иде един остър ляв завой... А там пътеката изведнъж се разклонява на две по-тесни. Дясната - адски тръмна, лявата - почти водоравна. Аз и тоя път - у лево. Ами - до тук. 10 метра и дере. А то какво се оказва - земята буквално е разцепена, образувало се е стръмно дере с пръст, едри и дребни камънаци по дъното, дървета. Е, не е чак толкова апокалиптично, но моята алея продължаваше по права линия след още 15-ина метра, само че по въздуха. (ех, къде са ми крилете). Един съвет - ако решите и вие да минете от там, влачейки колелото с една ръка и залавяйки се с другата за стърчащи клони - внимавайте!!!! Камъните се ронят!!!! Не е много високо, нито чак отвесно, но една малка грешка може да доведе до свличане и .... долу са все камънаци (спокойно, докато преминавах, не открих никакви кости и ръждясали велосипедни части :-)))).
Е, след това няма и 3 минути и симеоновските езера са насреща.
Амин!

Извинете ме за евентуалното недоразумение - нямам предвид гореописания маршрут на the saint, а друг, от по ранен постинг, в който се говори за обиколната алея на Витоша.
Greetings to all

Генов Генов, като те чета ти си оня смотания кашик, така че думите ти не ме учудват никак, просто както често става с тебе, пак нищо не си разбрал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите