Срещи с имена от естрадата: Лили Иванова
автор :Вера Грозева
издателство "Музика" - 1980 г.
предпечатна подготовка - 1979 г.

Лили Иванова-Как се отнасяте към популярността си?
-Всяка популярност носи хубост и умора. Обичам хората за които пея и търпеливо понасям умората.

-Как започна кариерата ви?
-Започнах да пея през 1961 година. Първите песни, с които се явих пред публиката, бяха италиански шлагри. От 1964 година се ориентирах изключително към творби от български автори. За начало на истинската си творческа кариера, считам времето от 1965 година насам, когато на международният конкурс на забавната музика в Братислава получих , голямата награда "Златен ключ".
-Работите ли ежедневно?
-Зависи от настроението ми.
-Как се ражда една песен?
-Ако текстът ме вълнува, песента става сама. Някак интуитивно намирам пътя към изпълнението и.

-Убедена ли сте, че стилът, който предпочитате, е най-добрият?
-Моят стил е плод на времето, в което започнах да работя. Оформил се е под влияние на италианската естрадна песен, която имаше тогава голяма популярност у нас. Влияние ми е оказала и средата в която отраснах и живея. Стилът ми показва на какво съм способна, какви качества нося като изпълнителка.

-Коя национална школа в жанра уважавате най-много?
-Френската и Английската.

-Смятате ли, че българската забавна музика вече има свой облик?
-Намирам, че вечесе е оформила, въпреки антагонизма между автори и изпълнители, които в известен смисъл спират това развитие.

-На какво според вас се дължат нападките към този жанр?
-До известна степен на имената, които се допускат на подиума без необходимите данни, до известна степен и на композиторите, както и на широкия диапазон от желания от срана на публиката.

Хайде запознатите с естрадата да дадат примери за естрадни чалгари (неталантливи естрададжии). Сигурно вече не се помнят, но все пак.