Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 17:03 17.08.22 
Култура и изкуство
   >> БГ музика
Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Тема СТАТИЯТА ЗА МИЛЧО ЛЕВИЕВ Е ИНТЕРЕСНА ПОНЕ ЗА МЕН!  
АвторCтeфaн д-p Д Чoлakoв - Швeция (Нерегистриран)
Публикувано02.02.08 21:29



СТАТИЯТА ЗА МИЛЧО ЛЕВИЕВ Е ИНТЕРЕСНА ПОНЕ ЗА МЕН!

След това имаше един друг интерес, когато избяга или изчезна. Дали го преследваха или не не можем да кажем ! Брат му беше в България известен ! На Радой Беше приятел !
Не беше лоша исторя за нас дето стояхме в кошарата, а той се е създавл четейки от написаната статия !
-
Моят спомен, когато се върна от САЩ и ми беше интересно как ще бъде концерта и съм пристъствал и на трите концерти. Бях седнал на първия ред там бизо беше и Радой Ралин. Имаше една фотографка която много се надвесваше над пияното да го снима и чух как и каза - МАХНЕТЕ СЕ ! Имаше право за това ! Така си мисля Аз. Защото и Аз имах смелостта да излезна и с моят много стар апарат направих няколко фотографии от кото съм раздавал снимки и сме правили приказка за Милчо Левиев !
-
На мен ми е харесал как свири джаз и свободен беше тогава !
Гоялм мечкарлък беше станал след концерта около него и Аз бях в тази грепа да наблюдавам от страни, кой каква задача имаше.
-
Тогава Милчо с уважение говореше за своя учител Панчо Владигеров и свиреше някой парчета или фрагменти от неговата музика. Вече съм забравил мотивите, но си спомням уважението към своя учител.
-
Незная тогава в мен се прояви една носталгия от неговото произведение което изпълни под заглавие - МАЛКО СЪМ ! Ето това беше мигът когата фотографката се навеждаше в такава близост до него макар да имаше обиктив за приближаване и тогава той и каза "махнете се" ! Може би тогава съм преживял неговото изгнание в едно стихотворение от което е останало само началото !
-
МАЛКО САМ !

Малко сам, когато си самотен
но никога самотен, когато си оставил спомен !
-
След историята която споделих около мечкарлъка дето се създаде и всеки желаеше да се доближи до него, както и Аз рабирасе гледах лицата на хората и тогава открих и тези от нашите дето следяха мечкарлъка.
-
Друг спомен от тогва време беше че Петър Петров саксофониста се възхищаваше, че пианото на което свирел Милчо Левиев имало нещо нередно в настройката, но Аз немога да кажа нищо по този въпрос. Аз бях слушател и наблюдател и когато в един момент мечкарлъка понамаля там на сцената зад големите пердета успях да спра Милчо Левиев и да го помоля за автограф, който е до автографа на Радой Ралин а тези автографи на на Българската Конституция, която е била с мен и в Затвора Стара Загора като един спомен от това време когато съм мислел за свободен джаз, СЪС З, казваше тогава Милчо в първия си концерт.
След като ми даде автографа Милчо Левиев, Аз ми казах, "А сега, Аз ще Ви дам един автограв и му предадох единственото копие от това стихотворение !- МАЛКО САМ ....
Аз след гонини съм бил повече в изгнание от Мличо в - МАЛКАТА САМОТА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРОСТИТУЦИЯ, където са се подигравали с мен онези другите проститутки дето ще ме определят ...
ВСЕ ПАК, НИЕ СИ ОБЩУВАХМЕ
ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН
ДОБРЕ ИЛИ ЗЛЕ, ТОВА Е БИЛ СПОМЕН !
Дали ще му дадът орден и какъв ще бъде той не е важно !
Дали ще има уважение е по-важното !

[img]http://www.stefan-tcholakov.com/pic/4978.JPG[/img]



-
-
Стефан д-р Д Чолаков
2 ФЕВРУАРИ 2008
Швеция

-
-

Много шум за Милчо Левиев…
2 Февруари 2008
Владимир Гаджев


1980 г. - Милчо Левиев участва в годишната джаз-среща в зала “Универсиада” - за пръв път в България след емигрирането през 1971 г. Снимка: Иван Бакалов70-годишнината на Милчо Левиев, роден на 19 декември 1937 г., мина тихо и незабележимо, та не можа да положи поне един допълнителен щрих върху пищната картина на неговата 60-годишнина в зала № 1 на НДК. Правителството го предложи за награждаване с ордена “Св. св. Кирил и Методий”, но ритуалът по връчването се отложи за неопределено време. Успоредно с това късата памет на т.нар. “културен елит”, си направи поредната шега - мнозина от тези среди промърмориха, че на Милчо Левиев можеше да се присъди по-високият (най-висок) орден “Стара планина”. Никой от тях не си спомни, че това се вече случи преди десет години; че не съществува прецедент за повторно присъждане на “Стара планина”; че новоучреденият “Св.св. Кирил и Методий”, реплика на довоенния оригинал, е най-високото отличие в сферата на културата!

[img]http://e-vestnik.bg/imgs/art_show/Milcho_Levi-3.jpg[/img]



-

Jim Gem Jam

Събитието мина значително по-осезаемо за музикалната общественост в Гърция (Солун) и Русия (Москва), където Левиев изнесе концерти. В руската столица излезе и CD, записано от него и емигриралия в САЩ саксофонист Алексей Зубов, което вече се разпространява в търговската мрежа. В нашата преса се появиха един-два материала, посветени на юбилея на Милчо Левиев, които не прибавиха нищо ново към водопада от баналности и неточна информация. Което ни амбицира да запълним празнината и да коригираме поне част от фалшифицираната биография на музиканта.



Милчо Левиев на новогодишен концерт в НДК 1989 г. Снимка: Иван БакаловМилчо Левиев още преди смъртта на Дон Елис (1978) започва да свири в състава на барабаниста Били Кобъм и участва в голямото му трансконтинентално турне. По това време Били Кобъм е избран за музикант на 1975 година в класацията на критиците на 23th Annual “Down Beat” Jazz Critics Poll. Тук се налага едно необходимо уточнение: “Down Beat” е най-авторитетното в света специализирано списание за джаз, чиито първи брой излиза през юли 1934 година; годишната класация от типа Poll се прави с гласовете на международно утвърдените критици, а отделно от това се публикува и такава на читателите на списанието.

Con mucho gusto

Съществува и още един вид класации – Charts, – която се изгражда според броя на продадените в търговската мрежа звуконосители и служи като инструмент за следене на тенденциите и регулиране на музикалния бизнес. (Задача с повишена трудност: използват ли се в българската музикална практика класациите Poll и Charts в техния класически вид и как се прави това?)



Квартет “Джаз-фокус ‘65″ през април 1967 г. в зала “България”. Вляво е Милчо Левиев без брада. Вдясно - Симеон Щерев-Банана. Снимка: архив на Владо ГаджевВ средата на 70-те години пианист в състава на Били Кобъм е Джордж Дюк, но точно преди старта на световното концертно турне той се разболява. Спешно започва да се търси нов пианист, който ad hoc да се включи в програмата. Натежава препоръката на самия Джордж Дюк, който вече е слушал Милчо Левиев и смята че той най-добре ще се впише в музиката на Били Кобъм. А тя е рокджаз с елементи на фънк. Милчо напълно оправдава доверието и дори успява да пласира своя авторска пиеса – “Moody Modes” – в LP звукозаписната програма на състава “A Funky Thide of Sings” (Atlantic Recording Corporation, SD 18149, 1975 година), една от първите на Били Кобъм. Записът е осъществен в Сан Франциско и в него освен лидера и Милчо Левиев участват такива музиканти като китариста Джон Скофилд, тромпетиста Ранди Брекър, саксофониста Майкъл Брекър, тромбониста Глен Ферис и др. Благодарение на работата с Били Кобъм нашият пианист намира място не само в джазовите, но вече и в рок енциклопедиите! Особено интересно е пътуването в Европа, когато единствено Левиев от целия оркестър се качва на самолет за прехода през разделената на две Германия. Това се налага поради страха на българина, възприеман от комунистическия режим като политически емигрант, да не го арестуват на територията на бившата Германска демократична република. Тази тема е доста по-обширна, но следва да бъде обект на науката психология, защото натрапчиво и болезнено извежда т.нар. “емигрантски синдром”, характерен и споделян и от много други български бегълци от тоталитарния режим.

Up and down

[img]http://e-vestnik.bg/imgs/art_show/Milcho_Levi-4.jpg[/img]



-

Негова главна проява в първите години след напускане на страната е повтарящият се кошмар, в който те винаги и независимо на чия територия са арестувани от агенти на Държавна сигурност.

http://e-vestnik.bg/3195#write-comment-last

Джем сешън в джаз-клуба в кафене “Опера” - около 1970 г. На пианото - Милчо Левиев, флейтист - Симеон Щерев-Банана. Снимка: архив на Владо ГаджевРаботата с Били Кобъм извежда Милчо Левиев до статуса на голяма международна звезда, което намира отражение и в класациите на критиката от типа Poll. Така 26th Annual “Down Beat” Jazz Critic Poll, публикуван в списанието на 10.08.1978 г., нарежда името на Левиев в две категории: Acoustic Piano, TDWR (утвърждаващ се млад талант) – 16-то място с още няколко пианиста; Electric Piano, Established – поделено 2-3 място. Година по-късно той отново привлича интереса на критиците и в категорията Electric Piano, TDWR дели 1-2 място с Ян Хамър (на 6-то място е поставен Хърби Хенкок!). Това много високо признание, при това от професионалисти в музикалния бизнес, остава непознато в България до днес. Дори повторното гостуване на Били Кобъм в нашата страна преди две години не успя да прибави поне милиметър професионален интерес сред бъбривите български медии, изпадащи все по-дълбоко в провинциална безпомощност.



Милчо Левиев със състава “Катуми” в съботния джаз-клуб на В. Гаджев - 1990 г. Снимка: Иван БакаловЗнак на маргиналния статус са и упорито продължаващите твърдения на български медии, че Милчо Левиев е носител на награда “Grammy”. Ето цитат от самия него в широко разпространеното му CV: “…Arrangement of “Blue Rondo a la Turk” (Dave Brubeck) was recorded by Al Jarreau, and became an important part of Jarreau’s sweep of 1983 Grammy Awards… Nominated for a Grammy for best vocal arrangement for Manhattan Transfer of Charlie Parker’s “Confirmation”, 1981…” (…номиниран за “Грами” за най-добър вокален аранжимент за на композиция на Чарли Паркър за “Манхатън трансфер” - втора задача с повишена трудност: има ли разлика между понятията “номинация” и “присъдена награда” и каква е тя?)

Преди три десетилетия този, а и другите успехи на Милчо Левиев бяха отделени от медийната ни среда с желязната завеса на идеологическото противопоставяне. Но LP-тата му, като авторски албуми или като участник в различни звукозаписни програми, проникваха нелегално в България и се презаписваха и размножаваха в цялата страна от любителите и познавачите на джаза.

[img]http://e-vestnik.bg/imgs/art_show/Milcho_Levi-1.jpg[/img]



-

1980 г. - Милчо Левиев е допуснат да участва в годишната джаз-среща в зала “Универсиада” - за пръв път в България след емигрирането през 1971 г. Снимка: Иван БакаловПубличното обществено мълчание бе почти пълно – както от страх, така и поради породения от него, широко практикуван “инстинкт за самосъхранение”. Макар да има и изключения – като бъбривия Радой Ралин; като преподавателя по дисциплината “История на джаза” в Българската държавна консерватория, отделял в периода 1974-1978 година 4 (четири) учебни часа за запознанство с творчеството на Левиев; като всекидневника “Отечествен фронт”, който не се побоя да отбележи музикалното присъствие на Милчо Левиев в културната програма на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 година; като отделни музиканти и състави, поели риска да изпълнят негови пиеси пред по-ограничена публика, било като дипломен проект, в заведение или на концерт. Точно в този период Българското национално радио унищожава някои записи и оригинални партитури от “българския период” на бившия си служител - вандалски акт без конкретен виновник. Тази практика продължава.

[img]http://e-vestnik.bg/imgs/art_show/Milcho_Levi-2.jpg[/img]



-

--
--
KOPI
STEFAN D-R D TCHOLAKOV
2 FEBRUARI 2008
SVERIGE



Тема Re: СТАТИЯТА ЗА МИЛЧО ЛЕВИЕВ Е ИНТЕРЕСНА ПОНЕ ЗА МЕН!нови [re: Cтeфaн д-p Д Чoлakoв]  
АвторOO (Нерегистриран)
Публикувано03.02.08 09:47



по какво си Доктор ?
Статията е написана в много шаблонен вид



Тема МИЛЧО ЛЕВИЕВ - Драги Кару,нови [re: OO]  
АвторSTEFAN D-R D TCHOLAKOV - SVERl (Нерегистриран)
Публикувано03.02.08 14:23



Драги Кару,

http://www.stefan-tcholakov.com/forum/index.php?topic=67.0

всички тези въпроси дети си ми ги поставил ги зная и ги разбирам. Понятно ми е всичко.

Аз обаче давам една малка страна от моето чисто вътрешно чувство изразено в стиха който съм преживял в концерта който съм слушал в онези години ! Обърни внимание на него.

Обърни внимание и разказа ми в ного има уважение, не само към него, но и към Райдой Ралин и Панчо Владигеров, а и към себе си. За Радой зная също много неща от моят чичо, който му е бил адвокат в развода някъде към 1960 - 61 година.

Все пак имам спомен с Радой личен, когато го постетих в дома му, за да го помоля да ми даде ей така адреса на Милчо Левиев желаех да му пиша след излизането ми от затвора Стара Загоро. Едно писмо от далече на един непознат човек .... Това беше в 1983 годнина лятото. Радой Ралин ме прие в статята си говорихме си доста и му казах мотивите си. Той ме слушаше. Казах му че съм племеник на чичо си Йосиф Чолаков, който му е бил адвокат от развода, че зная за тежненията му от раздялата за пресладванията който чичо ми знаеше и ми каза да не ходя при него, защото и той не вярва на тези който се събират с него, за да го шпионират. Радой Ралин ме изпитваше доста дълго тогава за чичо ми и за дъщерите му, за да ми повярва, че съм истински, а не провокатор, но в крайна сметка не получих от него адреса на Милчо Левиев.

А, какво щях да направя някога с този адрес ?, ако ме попиташ сега ..

Щях да изпратя писмо на адреса, да припомня за спомена и да чакам отговор от Държавна Сигурност, защото ако той е бил политически емиграт, значи ще трябва да ме пазят мен да не получа отговор от враг с който ще се събирам със САЩ. Аз щях да си правя своят път на наблюдение и изследване - НА МОЯТ ГРЪБ ! Защото, Аз съм убит човек много отдавна, а вътре в себе си живея със Свободата и Свободните идеала на Музиката, която е за всички ....

ТОВА Е ТЯ , МУЗИКАТА КОЯТО НИ ПРАВИ СВОБОДНИ !

Ето това е собственото ми уважение към себе си и към другите да свиря свободно ! Аз го правя това на показ !

Моето съмнение трябва да го разбереш в един ред дето съм поставил там някъде в междуредието на предни ми разказ кой от кой е ? Аз съм спортист на старта да се състезаваме с равни принципи.

Сега да продължа разказа си !

В лятото на 2006 година минавам в подлеза пред партииния дом , където сега са ТРИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ / НЯКОГА ТАМ Е БИЛА ВРАТАТА НА ТРИАДИЦА ОТ КЪДЕТО СА ТРЪГВАЛИ РИМСКИТЕ ЛЕГИОНИ - НА ДОБЪР ЧАС .... ТОЗИ НАДПИС НАПИСАН ОТ ОНЕЗИ ВРЕМЕНА НЕМОЖАХ ДА ГО ВИДЯ СЕГА, КАКТО СЪМ ГО ЧЕЛ В ЕРАТА НА КОМУНИЗМА / и там чувам ПЪРВО СВИРЕНЕ НА ЦИГУЛКА, поле виждам едно момиченце да свири на цигулка. Разбираш ли ме мен като малъкият цигулар, когато никога е правил този жест, а момиченцето застанало да свири и пред ная калъфката на цигулката отворена за човешкото подаяние.

Това ме върза стоя първо далече от нея и да я слушам. Това ме върна мен назад, когато съм стоял в подлеза на Стокхолм гарата и там с плакати съм свирил. Даже и получих някъде към 50 крони за шест часа свирене във онази стерио фуния на подлеза с хиляди хора - НЕ ЗА ПАРИТЕ, А ЗА ПЛАКАТИТЕ СЪМ СВИРИЛ ! За пари не бих свирил, но за демонстрация и да събирам погледите на хората го правя понякога. Имам още няколко подобни спомени и СЛЕДВАЩИЯ РАЗКАЗ е от 10 юли 1996 година, когато беше Европейската конференция на Хелзинкското споразумение Канада и САШ на парламентите която се направи в Шведския парламент.

Тогава мина наш човек Жилиновски и я крикнул - ТОВАРИШ ЖЕЛИНОВСКИ, все таки поздравилис, он прошол мимо меня ... НЕ СИ ГОВОРИХМЕ С НЕГО, А МОЖЕШЕ ДА СИ НАПРАВИМ "ГУСТО МАЙНА НА ДУШАТА !"

После мина покрай мен другарят бивш председател на Българското народно събраниЕ Александър Йорданов, който четеше плакатите ми на шведски и след това си тръгна, а Аз му извиках :

- Другарю Йорданов, отдайте почит на Българаския байрак - Голям байрак на България имах с Гол-Ям Лъв с шит си имам и сега стой на байрако ми, а България си нямаше тогава още герб и се чудеха на колко лъва да го турят и на края го туриха на попадията, защото и Швеция има същия герб, ако се загледаш из гербовете им.

Другарят Александър Йорданов се върна поздрави ме :

- То вече не сме другари, ама карай ...
- Другари сме, другари сме - ми казах и му припомних за интервюто дадено по радио "Свободна Европа" месец преди това за историята която сподели с президента Жельо Митов Желев, за който той каза - "Че не е дошло времето да си отвори устата" - Той не си отвори устата и стана пълномошен министър в Полша и Македония заменяйки оная куветина на партията му бяга ми от главата тази мръсница... ЕЛКА КОНСТАТИНОВА , ВИЖДАХ Я В ПРЕДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКА ТЕЛЕВИЗИЯ СА ОНАЗИ ЮДЕЙСКА КУРВЕТИНА ЛЕА КОЕН, КОЯТО НАПИСАЛА ЕДНА КИНГА И ТАМ СЕ ИЗПЛАКВА ... А ЮДЕЙСКАТА МРЪСНИЦА Е ПРЕСТЪПНИЧЕКАТА СРЕЩУ БЪЛГАРИ И БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД С ПРЕСТЪПНАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ, КОЯТО Е НАПРАВИЛА С НЕЙНО УЧАСТИЕ КАТО ДЪРЖАНИЧКА, ПЪЛНО-МОЩЕН МИНИСТЪР ОТ НОВАТА КАРИЕРА, ЗАЩОТО ПРЕДНИТЕ НЕ БИЛИ ОТ КАРИЕРАТА - ТОГАВА КОЙТО ПОСЕГНЕШЕ НА ДЪРЖАВНОТО - ТОДАР ЖИВКОВ МУ ЕБАВАШЕ МАМАТА !

Александър Йорданов ми обеща, че ще прати някъква журналистка от "Демокрация" да ме снимала, но курвата така и не дойда, а Аз тогава му казах,
- Мойте плакат не стават за снимки .... а протестната ми демонстрация не е в унисон с парламата дето се прави за демокрация !

В тази мила среща с другарят Александър Йорданов, Аз му предадох нещо като спомен за него, защото не съм го срещнал лично, а съм носил нещо от Швеция за него в май 1990 господне, когато съм пристигнал во София. Носех от Швеция една разделителна линия там за неговия вестни "Век 21" , за да му помагам в общото дело - НО ТОГАВА НЕ СЪМ МИСЛИЛ, ЧЕ ТОЙ МОЖЕ ДА Е МРЪСНИК, КАТО И МНОГО ДРУГИ , ЧЕ ЩЕ БЪДАТ МРЪСНИЦИ , ПРЕДАТЕЛИ И ПРОДАЖНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ. АЗ СЪМ МИСЛИЛ, ЧЕ ЩЕ Я ИЗГРАЖДАТ КАТО ДЪРЖАВА ... , НО ТЕ Я ПРОДАДОХА, КАКТО КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА ЗАБУЧИ ЧЕРНОТО ЗНАМЕ НА КУМИНА СИ ЗА ДА ПРОТЕСТИРА СРЕЩУ ПРОДАЖНИЦИТЕ - ОНЯ ФИЛМ НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ ЗА КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА - БОРЕЦЪТ ЗА НАРОДНИ ПРАВДИНИ ! ...

Имам още за приказка и тя е за новия тогавашен Народно Дупе-татски председател на Българското парламент ! Това беше академит, професор, д оцент докотор по математика Благовест Сендов. Той също мина покрай мен и Аз ми извиках, "ДРУГАРЮ СЕНДОВ, ОТДАЙТЕ ПОЧИТ НА БЪЛГАРСКИЯ БАЙРАК !" Копилето ме подмина като бръз влак край "Руска Бяла" - Врачанска губерния

Та стоя слушам малката музиканка наведох се постави един лев не е много, но жеста е важен - ДА СЕ НАВЕДЕШ И ДА СЕ ПОКЛОНИШ ....

Ето такъв поколнон ми е направил един Белгииски дипломат от излизането на Шведският парламент от 10 юли 1996 година, когато се спря да ме слуша и накрая дойде при мен наведе се, постави една монета приказка .... Говорихме си с него, разбрахме се поклонихме се с уважение при раздялата ... Ето това съм запомнил от него и така правя и Аз като видя свирещ музикант и тук във Векшьо. Правя подаянието и Аз защото се сещам за себе си и собственото уважение.

След като слушах дълго време момиченцето, което свиреше добре, Аз си пирближих по-близко до нея и може да Тя се притесни от дългото ми стоене, а Аз си имах много мисли в душата и сърцето, като сега както се връщам назад в спомена ... ЕТО СЕГА СЕ СЕЩАМ ЗА ЕДНО ДРУГА МАЛКА МУИКАНКА В ДРУГИ ПОДЛЕЗ ПРИ НОВАТА БАНКА - ДЕТО Я СТРОЙТА СИГУРНО 20 ГОДИНИ НА ТОЗИ ПЛОЩАД ОТ КЪМ ИЗЧЕЗНАЛИЯ ПАМЕТНИК НА ДРУГАРЯТ ЛЕНИН ... Та в слушането си с онова малкото цигуларче и в един момент като спря да свири, тогава я помолих да ми даде да посвиря Аз на нея и тя се съгласи, а докато започвах да свиря и дадох няколко съвети като стар аматьор музикант, който е учен от учен дипломиран цигулар от Враца - Пеко Тодоров и други цигулари, като Ружка Кисьова , Борис Манчев и той ме е учил и друг комшия Аврамов ми е настройвал цигулката и друг комшия бивш концлагерист също ми е свирил и Ванчо Бобошевски ми е показвал и свирил на цигулка у нас и е останал разказа от него - АЗ МОЖЕ ДА СЪМ ПИЯН ДРУГАРЮ СЪДИЯ, НО ЗАКОНА НЕ Е ПИЯН !" ... Тава той разказваше на баща ми, как са се опитвали да го унижат ония някогашните юдески държавнически проститутки като адвокат защитаващ човекът ! Аз уча давам съвети, както и мен са ме учили. На доброто с добро ! После засвирих на цигулката ония парчета от моето народно творчество с песни и закачливи мелодии и с "малко джаз" .... Свирих, колко съм свирил и го гледах момиченчето в очите, как ми се усмихваше. Привърших свирнята си и дадох цигулката и в този момент зад гърба ми един човек каза
- Хубаво те учи, учителя ! - Аз погледнах непознатия и му казах
- Аз не съм учител, но показвам малко на момиченцето ! - и тогава се загледах в лицето на човека и казах
- Малко сам ! Много приличате на Милчо Левиев
- Да ! Това съм Аз - ми отговори той. Стана ми приятно и изведнъж нахлуха в мен спомените на 1980, който му разказах от горния разказ. Така пордължихме да си товорим в разхождка задено и да си беседваме, сякаш сме били приятели цял живот. След това му напомних за моето стихотворение, което съм му подирил и го попитах пазили го, защото от него помня началото на неговото изгнаничество, което е било в мен повече от неговото .... Той ми каза, че го пази в САЩ и имал още едно нещо подобно от друг човек, който му дал спомен. Снимахме се както виждаш на снимката за спомен разменихме си електроните адреси с пожелания да ми изпрати копие от стихотворението, а Аз да му изпратя автографа с Радой Ралин. Той ми обеща. За новата година му пратих поздравление не си спомям дали съм му писал за стихотворенито ми, но трябва да ме помни от тази среща и стихотворение. Той ми отговори, но стихотворението не съм получил ...

МАЛКО САМ !

Малко сам, когато си самотен
но никога самотен, когато си оставил спомен !
--

Аз съм му обещал на Милчо Левиев да му изпратия копие от двата подписа неговия и на Радой Ралин дето са ми са подписаха на този концерт на Конституцията, която съм я носил в затвора, за да си спомням, че съм я защитавал ! Това никой няма да го разбере ! Намерих я тази Конституция в България от 1971 година, която съм гласувал за нея и Тя стой между хартиите във Враца. Тя ми е голям спомен от затвора, него и Радой Ралин ! Ще му пратя едно копие на Милчо .... Може да се сети и той да ми прати това мое стихотворение, от което може да остане само тези два редове, защото в него има много нещо и струва ми се ти ще ме разбереш в тези два реда !

Другото от въпросите Ти е, какъв спомен ще оставиш .....

Един ден, ако не си бил добър ще ти кажат това, което ти си написал символично с догатки и Аз те разбирам за него , защото Ти си от Пловдив и си музикант и знаеш много повече в този бранш истории, както ми ги задаваш като въпроси. Всеки въпрос е един голям роман ! Аз няма да отговарям за тези романи, но тези неща съм ги осмислил. Оставям истината да живее вътре в душата на всеки.

Аз моята истина и чувства съм показал по един свой начин !

Зная за Леа Иванова, че е пяла на германските офицери и е била концлагеристка и за Сашо Сладура зная, но още повече зная за Димитър Чабуклииски от Враца, който идваше в къщи при тате да си приказват и да си играят на карти с оня горния образ адвоката Ванчо Бобошевски, защото там в кафенето на Бай Манол на площад "Христо Ботев" имаше тайни приказвачи дето слушаха, кой какви вицове ще се разправят , а Чабука - МУЗИКАНТА ДИМИТЪР ЧАБУКЛИИСКИ за вицове го пратиха в Ловешката кариера и изчезна завинаги, защото разправяше вицове ....

Аз страдам със своята цигулка, когато свиря, защото в мен идват тези спомени ...

Ето, защо съм завършил разказа си около награждавенето на Милчо Левиев със символичното ...

ВСЕ ПАК, НИЕ СИ ОБЩУВАХМЕ
ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН
ДОБРЕ ИЛИ ЗЛЕ, ТОВА Е БИЛ СПОМЕН !

Дали ще му дадът орден и какъв ще бъде той не е важно !
Дали ще има уважение е по-важното !

Всичко добро ти пожелавам и благодаря за приказката !

Стефан д-р Д Чолаков

[img]http://www.stefan-tcholakov.com/pic/5233.jpg[/img]




[img]http://www.stefan-tcholakov.com/pic/4548.JPG[/img]




http://www.stefan-tcholakov.com/

3 февруари 2008
Швеция



Тема Re: МИЛЧО ЛЕВИЕВ - Драги Кару,нови [re: STEFAN D-R D TCHOLAK]  
АвторOO (Нерегистриран)
Публикувано03.02.08 15:37



ти някакви лекарства взимаш ли ?




Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2022 Dir.bg Всички права запазени.