Вятър гони безспир пожълтели есенни листа-
теб сънувам сега, милвам те с тъга...
Боже, колко е красива!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пиша през късно неделно утро, а моето съзнание отива неизвестно къде- харесва му да се разхожда, без конкретна посока, а напротив. Съзнанието ми обича да се загубва именно по онези улици, по които минава всеки ден. Да завива в първата пряика без причина и да... Неделя е и това е , защото аз го искам. Защото на ум прескачам един календарен ден, защото ми харесва...

"Мисля, че излъчва индивидуалност, която нося. Това е."

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

"Слънчев лъч ме заслепи
и ми разкри какво ми стори ти.
Заслепен протягам ръка за теб - ранен и без мечта
Лед се рони от твоите слова,
потъвам в една сълза ...
Събуждат ме твоите лъжи...."

Твои ред е сега - кое слушаш ти в момента?

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

"Кристален дъжд и тишина
бързат топлите дни.
Стръмен път повява хлад, умират летни мечти.
Безкрай сами, безмислени...разцъфтяват чудни цветя.
Само миг живеят те с искряща красота
Есеннти листа, разпръснати в тревата..."

Винаги щом ми се удаде, позволявам на музиката да флиртува с мислите ми. Никога не й позволявам да го прави с цялото ми съзнание, защото ще се превърне в зависимост за мен- непрекъсната.
Като единствена необходимост, без която не можем.
А може би музиката е вече това за мен, а аз просто не искам да го призная..?

И кога не би слушал музика?


За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

рано е, затова не слушам нищо, но
...Тихо!Идва чичо Пепелопез.
Мразя го ръба на тая пропаст....и т.н.
Трудно ми е да редя текста.

***
...Даде и ми взе всяка мечта,
не искам пак първа любов, крайна любов...
...Ти беше онзи сън ....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Брей че поетична душа...хареса ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Докато четях думите ти, имах чувството, че сменяш радиостанциите. Правиш го, сякаш търсиш песента, която би ти харесала. Сякаш друго не би те задоволило- нещо, което просто да слушаш, без да му обръщаш внимание. Защото...за теб музиката е различна. Защото знаеш точно какво искаш...

Аз лично не мога да слушам музика, която не харесвам. Сменям радиостанциите непрекъснато, докато не попадна на нещо, което искам да слушам...или не, не точно аз, а настроението ми. А като всяко НАСТРОЕНИЕ, и то има свой собствен вкус, разбиране на музиката... Но най-интересното е, че дори настроението ми да е еднакво с това от вчера, неговият вкус, изисквания към мен са...съвсем различни от вчерашните....

Ако ти би написала песен за сегашното си настроение, докато ме четеш, как щеше да се казва и...може би как щеше да започва текста от нея, музиката?

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Много ми е трудно да определя, в момента звучи някаква алтернатив група, а тази вечер имах концерт и още ми се въртят теми в главата, но от нещата, които пяхме....
Пълна каша. Неконтролируема. Наистина, не обичам да слушам каквото и да е, обичам определени неща, иначе разнообразни стилово.
Сега на мода в главата ми е "Дали ще се слееш с мен, дали ще се скрием в нощта? Сладък е всеки момент, по-сладък от шоколад!"
Не мога да напиша нищо. Уф!

Знаеш ли, първото, на което се зарадвах бе, че си сложила ника си "какаово момиче". Зарадвах се на това, че в момента просто искаш да ми отговориш...да кажеш няколко думи на тези, които някой (аз) е казал на теб....независимо, че в момента УМОРАТА е объркала мислите ти.
Другото, на което се зарадвах бе..че въпреки това, ти ми изтананика малко коплетче от песен...Ей, така... Защото искаше да направиш някого щастлив, защото...знаеш, че това би направил този някой/някоя щастлив/а...

Не знаех, че участваш в група... Би ли ми разказала повече за това?

За да си себе си, ти трябва да го искаш.
А когато си себе си, ти си всичко, което трябва да си.

Ами пея в Amazon`s project. Много си обичам формацията, понеже всичко, което сме постигнали, сме го направили с много труд и много купон, с много караници и умора, с много приятелство и обич. Събрахме се преди 3 години, направили сме много малко, но за нас много. Смесваме джаз, етно елементи, класика. Мослим инструментално, защото сме инструменталистки, които искат да пеят. С шефа се дрънкаме редовно, но той си е чешит. На 15 декември имахме концерт в НДК, не в зала 1, но пък сцената и публиката бяха сериозни. Излъчиха го по Канал1, сега май предстои да мине по ТВБългария. Като разбера ще свиркам.
не претендираме за супер майсторство, но претендираме за любов към музиката, което е по-важно струва ми се.
А ти с какво се занимаваш?