|
НАКЪДЕ...И КАК?
От доста години у нас шества един Въпрос и Той непрекъснато си търси своя Отговор: Накъде да гледаме и накъде да вървим ние българите и най важното - как?…
Като че ли най-лесно можем да разберем себе си, когато се вгледаме в другите. На другият край на Европа има една малка страна, тя е по малка и от България, но навсякъде я наричат Келтския тигър. Келтският тигър Ирландия днес не излиза от устата на световните коментатори и анализатори. Те казват, че в последните години няма по-динамично развиващата се страна от нея, с по-голям икономически ръст в Света и то от изходна позиция - последното място в Европейския Съюз. Като главна причина в случая те неизменно изтъкват добрата икономическа политика. Истината, обаче, както в много подобни случаи, е съвсем друга…Защото: за да е икономическата политика наистина добра, причината винаги е много по-дълбока и всеобхватна…
Внимателният наблюдател не може да не е забелязал, че най-напред и то още преди десетилетия, ръст изправи уникалната келтска култура. Сиреч: изпървом Светът беше удивен от първичната красота и сила на ирландските ритми и мелодика, идващи от древността, но изкусно и щурмово навлезли и в съвременната музика. За да дойде времето, когато те тръгнаха по Света и Светът вкупом ги запя и затанцува. Всичко това подейства като вълшебен балсам за душите на ирландците по целия свят, трайно се настани там и започна да върши своята невидима и чудотворна работа. Ето че и видимите резултати не закъсняха - лека-полека нагоре тръгна и икономиката и всичко останало. Ирландия и ирландците наистина направиха своето чудо и дадоха един уникален пример на всички, които имат уши да чуят и очи да видят и разберат, каква е технологията на всяко тръгване нагоре. И ще бъде много жалко, ако ние българите останем глухи и слепи за показаното и не се възползваме от тази единствена и вечна технология.
Кое днес е най-ценното общо притежание за нас българите?!… Едва ли някой може да намери друг, по-истинен отговор от този, че най-ценното, най-впечатляващото и най-завладяващото наше общо притежание е народното ни изкуство, идващо от по-далечното или по-близкото минало, заедно с неподражаемите български ритми, песни и танци. Всъщност, това изкуство винаги е било наш основен, но за съжаление не достатъчно използван капитал. Ала капитал, в чиито възможности е да ни изведе най-после от сляпата улица, в която от доста време се намираме вече. Освен това, нашият фолклор най-сигурно може да впечатли, да покори и да завладее душата на западняка, защото отдавна вече го прави. Защото наистина притежава уникални качества, дори и според мнението на световни имена и капацитети в музиката и танца. И най-накрая, но и най-важното: той е и вълшебното средство, което е в състояние да възкреси у нас спомена за забравената общностна сила, успешно превеждала България и българите през толкова превратности на времето и съдбата.
С други думи, в нашите възможности е да повторим успеха на ирландците, а защо не - и да го надхвърлим. Не само поради това, че и ние като тях сме гайдарски народ. Необходима е най-вече обща воля, много вяра и нестихващо желание за успех. Както, разбира се - и много целенасочен и себеотдаден труд в избраната посока и то не само на вдъхновени специалисти, но и на всички патриоти - тук и навсякъде. И тогава наистина няма как да не бъде събуден най-после Орфеевият Дух в самата Земя на Орфей.
А що се отнася до апетитите на големи и силни народи да ни погълнат нас българите (а и не само нас), то такива винаги е имало и ще има. Нали според основния биологичен закон, голямата риба изяжда малката или поне - стреми се да я изяде. Нали и днес човечеството, въпреки всичко, продължава да се ръководи от този закон. Тук по-важно, обаче е друго. По-важна е трайната вътрешна нагласа на общността, наречена български народ… и дали тя не е предварителната нагласа на всяка жертва.
Защото станеш ли веднъж жертва отвътре, няма как да не предизвикаш появата на цяла глутница похитители отвън. Така че всичко най-важно се свежда до това: да не допускаме да се превръщаме в жертви отвътре - да не допускаме пробойни в своя национален дух, за да сме силни и независими политически и всякак. А не да разчитаме на това: най-опасният вълк да ни спасява и пази от другите вълци. Жалкото е че все още малко българи разбират това и мнозинството от тях са склонни да търсят оправдание в поредния външен виновник, както - и надежда в поредния външен "спасител". Преди виновни бяха САЩ и гнилият капитализъм, после те станаха спасители. По някое време главен виновник стана СССР (Русия) и гнилият комунизъм, а нищо чудно след време те отново да се превърнат в главните ни "спасители". Напоследък се забелязва една нова масова параноя: упорито се насажда тезата (между впрочем, отлично обслужваща определени външни интереси) за новия главен виновник за всичките ни беди - евреите. Смешно, но и тъжно, имайки предвид сериозността на положението.
Когато човек е болен, има два основни начина за лекуването му: първо - чрез идентификация и пряко атакуване причинителя на болестта и второ - чрез засилване на неговия имунитет, за да се справи организмът му сам. Така стоят нещата и с болния ни народ, с неговия общ организъм. И в двата случая първият начин е оправдан само при остри и скоротечни кризи, но той не може да доведе до трайно излекуване. Трайното излекуване може да е само резултат от засилване на вътрешните съпротивителни сили, от култивиране и вграждане на общ и несломим дух. Ще рече: вместо да се занимаваме с едни или други, явни или предполагаеми врагове на нацията ни, нека се съсредоточим върху самата нация! Нека поощрим нейната културна самобитност, нейната исконна същност и всестранната й себеизява и тогава всичко враждебно на нея ще увяхне като от само себе си!
www.madara-bg.com
|
