Обичам българският фолклор и някога се опитвах да пея. Вече ми е непесенно някак, но искам ви помоля за нещо:
Ако някой познава странджанския фолклор и може да ми даде текстовете на песните "Калиманку, Денку, мари" и една друга песен, която започва така
"Събрали са се събрали
цялата смъртна дружина,
горе на Маралово
да ядат джанъм да пият.... "
ще му бъда много благодарна. Втората е много стара песен. Чувала съм я от баба ми, но за съжаление тя вече не е между живите за да ми я каже.
Още веднъж благодаря предварително!

Пускам този постинг само за да вдигна темата по-горе. Така ли никой не може да ми каже текста поне на "Калиманку, Денку, мари"? Ще съм ви безкрайно благодарна.

mnogo de nagjavam ce sled kato vidish texta ste ti stane po-pesenno sa men edno ot nai golemite darbi e musikata i pesnite s koito sa stastie nashijat narod e osobeno nadaren i kolokoto povece hora ima koito pejat i sahranjavat tova ogance u nas tolkova po-goljama stava vjaratami i v badesteto a i xorata sa peeli ne samo kogato im e bilo veselo a naprotiv dage nai- hubavita pesni sa i nai tagnite sastoto sjakash isvirat nai-dalboko ot sarzata ni as licno peja mnogo cesto kogato mi e tagno ili sam mnogo napregnata tova mi pomaga da se saredja s energija i ot pradeditesi tuk v taka narecenata cugbina nai hubavite ni momenti sa kogato se saberem prijateli i zjala nost si peem nashite pesni i sa moment vse edno sme si v rodinata.. no da ne pisha mnogo glupusti ami da ti napisha texta ne otgovarjam 100% sa vernostta mu transkribirah go ot ispalnenie na Janka rupkina v albuma vecnite balgarski pesni 2. cast pesni ot Stranga

Kalimanku denku mando mari, hubava,
do sega si mi bila Denku mari, kalimana,
ot sega na nasetne, Denku mari, parvo ljube.

Isgori me, Denku mari, povalime,
ta ma stori Denku mando mari, suho darvo,
suho darvo Denku mando mari, orehovo.

predpolagam ce ne e zelijat text no sa sagalenie samo tova snam
a tasi pesen ot babati ne sam ja cuvala sa sagalenie mnogo takiva stari i hubavi pesni se sagubvat s vremeto i tova ne biva da go dopuskame
gelajti oste vednag da peesh po-cesto ot vse sarze

Благодаря ти много и те целувам! Не знам какво правиш в чужбина, но ти пожелавам да не изтръгваш корените си тук! Наистина какъв народ сме не знам, но в тъжните си песни сме казали всичко! Благодаря още веднъж!
Ще потърся и албума на Янка Рупкина. Дано да го намеря!

Tazi pesen, za kojato pitash e sas slednia text:/знам я от дядо си, 1811-1899/


Събрали са се събрали
цялата смъртна дружинца,
горе на Мариборово поле
да ядат джанъм да пият....
без да си сметка дадат,
че скоро всички ша пукнат
от тъпото си преяждане.

Не стига туй дет го казах
ами и жени си дебели довлекли,
гушат ги и прегръщат,
та им мръсотийки шепнат,
за да са ония вазбудят
и да са държат глуповато.

Туй ми прилича на болка,
страсти болезнени скърцат,
никой живота не тачи
само за глупости пискат,
горе на Мариборово поле.

Не нужна гавра с песента на България.
Иначе, може би не ти липсва талант да пишеш стихове.

Izvinjavaj, dano ne sam te obidil. Ponjakoga se sheguvam nepodhodjashto.

Приети са извиненията ти. Явно имаш талант и ти пожелавам да го развиваш и използваш по най-добрия начин.

ако някой се гаври поне да си казва че е гавра, иначе неопитни хора като мен може да не усетят разликата и да стане после цял живот объркване

Ето текста:

Събрали са се, събрали
цялата смъртна дружина,
горе ми на Маралово,
да ядат, холам, и пият,
и думат, и хоротуват.
Три пъти комбос фърлили,
три пъти в една утрина -
все се Стоянум падаше
в Граматиково да поде,
кметът да си заколи.
Стоян Герджиков думаше:
- Герджиков още Шиваров,
не бива, холам, не бива,
че йе на мене вуйчо ми,
вуйчо ми, та майчин ми брат.
Пък Герджиков му думаше:
- Станвай, Стойене, та върви,
че тебе ше заколиме!
Той стана, Стоян, та тръгна,
в Граматиково отиде
на вуйчово си дюгенье,
Като го виде вуйчо му,
той на Стояна думаше:
- Стойене, мое унуче,
айде във къщи да подем,
да турим хлябът да едем.
- Не бива, вуйчо не бива,
че я съм пратен за скоро,
мене ме прати Герджиков,
да дойдеш, вуйчо, да дойдеш,
да дойдеш, че му трябуваш.
Станали, та са тръгнали.
Вървяли, що са вървяли,
Стигнали гора зелена,
до едно дърво високо
седнали да отпочинат.
Стоян вуйчо си заколи.


http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/2/86.htm