Легенда за село Алино

Валери Георгиев от София - наш слушател, автор на текст на една народна песен по мотиви от една легенда за Самоковското село Алино.

Преди много години, когато по нашите земи са стъпвали римляните, на мястото, където днес е селото, е имало град. Той бил запален от римляните и хората казвали “Алено е, аленее се”. Оттам идва името на селото. Никой от жителите на тогавашния град не смеел да се противопостави на завоевателите. Една девойка обаче, събрала няколко момчета и образувала нещо като чета и започнала да отбранява оцелялото население. С цената на всичко тя решила да го защити. Близките й решили да я омъжват за някакъв младеж, който бил също много смел, тя се противопоставила, а когато я заставили, направо го убила. Тогава майката я проклела и тя се вкаменила. Ако днес, казва г-н Георгиев, отидете в землището на селото, ще видите вкаменената девойка, която горчиво оплаква съдбата си. От нейните сълзи струи извор, а местните жители казват, че водата му лекува. Всички наричат местността “Момата”.
Тази легенда е повода за текста, който е написал Валери Георгиев

от предаването "Рано в неделя" на БНР

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

e kak e teksta de takmo mi stana mnogo interesno i...

Народната певица Пенка Павлова разказва историята на песента "Злато моме"

Бях още дете, имахме грамофон с фуния и там съм слушала една плоча. Но плочата беше счупена и само от последния куплет чувам "най-добър ложия пак ще да си хвана, пак моя ще бъдеш". Един треперлив глас чувам и доколкото си спомням песента се изпълняваше от баба Наста Павлова.
Минаха много години и като постъпих в ансамбъл "Загоре" в Стара Загора, през 1955, имахме една колежка - Тинка Димитрова. От нея чух отново тази песен, но в съвсем друг вариант. И това, което съм запомнила от нея, и това, което чух от плочата - нещо по средата се получи сегашната "Злато моме".
И пеех тази песен, но повече в къщи и на едно турне в с. Рогош, Пловдивско - нямаше още салони, това става през 1963 г., а концертът беше в една плевня, а аз, в стаята, в която ни беше предоставена за преобличане, пея тази песен и от сцената изтичва при мен акордеониста Тодор Бакалов и казва - "Защо не пееш тази песен на сцената?" “Ами, казвам, какво й е по-хубаво на тази песен?" Тогава той ми казва – “Тази, тази песен ще изпееш на концерта".
Изпявам аз тази песен, много ме аплодираха. Два пъти ме връщаха на бис.
При първото ми отиване в София, за да занеса записи и да уточня тоналностите с Коста Колев започнах да се разпявам и му казвам, че сега ще изпея и една съвсем друга песен. Той стои на пианото и като извиках "Злато моме" той се обърна с лице към мен и каза - "Браво, Павлина. 15 години съм тук в радиото и чакам една певица от нашия край да дойде и да изпее тази хубава песен. Набързо й направи обработките, аранжирането. Повикаха ме по-късно да я запишем в радиото. Беше зимата, неделя и парното в радиото не работеше. Беше минус 15 градуса и аз пеех с палтото. Два записа направих, две изпяванияи толкоз. И така "Злато моме" зазвуча в националното радио. След това направихме още два записа, но не бяха така хубави като първите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Народният певец Георги Борисов разказва историята на песента “Заженил ми се е Димитър“
“Заженил ми се е Димитър“ – тази песен я създадох лично аз, преди 3 години, по време на подялбата на нивите. Това приключение, което ще разкажа сега е действително и аз го видях. Бяхме събрани пред кметството на Айдемир, Силистренско, където аз живея и всички си поделяха нивите, описваха, но едно семейство със сестра и брат доста се скараха. Единият казва – баща ми даде това и това, другият казва – на тебе мама даде златото и просто стана драма. На мен ми направи голямо впечатление, като между нас – ние сме 5 деца, се получи същото, но много за кратко. И този, и нашият случай ме подтикна да направя тази песен. Това същото семейство, което живее близо до нас вдигнаха сватба. Момчето се казва Митко, зажени се. Обаче те не бяха поканили роднините си, понеже се скараха за нивите. Обаче децата на брата и на сестрата взаимно си играеха. Сватбата наближаваше и аз присъствах, когато се разправяха за тази сватба и младите казваха, че ще отидат на сватба. Майката реагираше и не искаше да ги пуска, обаче децата настояваха. Това ме впечатли и аз започнах да правя песента. Направих я и аз я поднесох на народната певица Бинка Добрева. Тя я одобри като текст и като мелодия и аз много й благодаря.

Заженил ми се е Димитър,
голяма сватба заправил,
голяма сватба – болярска.
Мало и голямо поканил,
от 9 села сватбари
и брат си Добри калесал.
Добри Тодорка продумал :
“Тодорке, булче хубаво,
станало девет години,
откакто не си ходиме
с моя братец Димитър.
Голяма дялба делихме,
делихме не разделихме
Бащини ниви, синори.
Какви години дойдоха,
цялата рода скараха,
скараха и разделиха.
Да опустеят имоти,
имоти, жълти жълтици,
като си нямам мил братец.
Хайде на сватба да идем,
на брат си хатър да сторим,
че кръвта вода става,
чуждото свое не бива.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите