Ето и това! / Общества / Непрофесионални / Българи за България

Любен Каравелов и евреите.

“Ако солунската нечистотия се нарича готова холера, то софийския еврейски арсенал може свободно да се нарече вонещейна чума. Аз ниде не съм виждал, даже и в Измаил такова улично блато като, каквото видях в София. Софииските нечистотии се отличават от нечистотиите на другите грдаове – аз говоря само за някой махали, особено за еврейската – с това, че в първите вие рядко виждате мъртви котки, издъхнали кокошки и магарета, незатъпкани още черупки от варени или пържени яйца и т.н.
Но и Софииския евреин не е по благовонен от своята улица. В София вие ще срещнете такива еврейски типове, каквито се не срещат даже и във варшавския еврейски музеум. Разбира се, че между Родшилда и Биконсфилда и между софииския евреин съществува такова различие, каквото Катрфаж при всичките свои старания, не е можел да намери даже между горилата и Мария Стюард.
Не зная, имат ли редакторите на “Пестер Лойд” и на “Новата Виенска преса” своя собствена миризма, зная само това, че ако софийския евреин се приближи до вас, то вие сте принудени да идете в банята и да се умиете с хума.
Един мой приятел, който обича да си поговори, ми разказваше един път, че купил от един едирнески пошове, които, даже като се скъсали(той ги прал 100-тина пъти) все още вонели на лакерда. Ако не би поживял няколко деня в София и ако не би помирисвал софииските евреи, то историята на пошоветеотдавна вече би се изветряла из главата ми. Аз мисля, че ако в София желаят да имат здрав воздух и да се избавят от тифузните трески, то са длъжни да преселят своите евреи на връх Витоша или да ги натопят в саламура.
Но да оставим евреите, които са известни на всичкия свят не само чрез своята телесна, но и душевна нечистота.”

Любен Каравелов
Събрани съчинения, Том 4

Иван Вазов по темата.

“Но Биконсфилд каза: - Лъжа е. А когато целий свят се облада от негодование и ужас, и кръвта се размириса до носът на Еврейнът, той каза: - Истина е, по добре да измрът сто хиляди души, за да се запазят британските интереси! ... А тия сто хиляди души, осъдени да мрат, бяха, уви, бедни, безащитни бащи, слаби майки, дечици на бозка или в утробата още, девици нежни и накичени с пролетни рози, старци, които смърта забрави и гроба не щеше.”
“О, Англио, защо ли днес бездушен жид те управлява?”
“Народнй глас” бр 179. 10 април 1881.

“...нека за подлеците плачат подлеците. Но нека да оставят на покой баташките и карловските вдовици. Нека не принуждават жертвата да пее химни на гроба на своите мъчители.”
София -1881

“Евреите действително са участвали в търговията с роби англичанина Джон Бърбари, който като участник в една посланическа мисия, посетил Османската империя през 1665-1666 г. пише за пазара на роби в Цариград (Истамбул): “В града има няколко места наречени безистени, приличащи на нашите борси, където могат да се купят всякакви неща. Тук има и пазар за роби, където продават мъже и жени. С последните търгуват евреите и печелят изключително много от това, защото те купуват млади и хубави жени, обучават ги да шият, танцуват, пеят и свирят на няколко инструмента което им дава големи предимства. Това те правят както за печалба, така и от политика, защото предпочетените в двора жени от благодарност правят много добри услуги на евреите.”
“Английски пътеписи за Балканите”

“Евреите са показани като поробители на хора и търговци на роби в историческа песен от село Долна Гноеница (дн. Михайлово) , Оряховско. Разказва се как “латине жълти еврее” водили роби от моми и ергени, хванали и Петкана с мъжкото детенце и я сложили начело на робската колона. И тъй като между две планини момченцето и натежало, тя се оплакала на мъчителите си, към които се обръща с думите: “Еврее, върли душмани”. Те я посъветвали да остави детето, да му върже люлка на буково дърво, “ветрец” да го люлее, “дъждец” да го къпе и кошута да го кърми, вместо всички необходими майчини грижи и ласки. Както си пожелала майката, детето и Стоян отраснало, станало въръл хайдутин, потърсил я навред по селата и там където “се робини събират на робинското кладенче” и успял да освободи майка си от робство.”
Васил Стоин, София, 1928
“Българи и евреи”.

“Според Петко Рачев Славейков правилно било да се казва Жидов горб, “А това се види да е останало от нападението на турците над Търново”.
Някой от момчетата с които ходил до гроба, като дете, казвали, че при турската обсада на града Българите разбрали, че “един жид правел нещо предателство” в полза на завоевателите. Българите го ранили и след като бягал дълго спънал се в капина, паднал и умрял. Нарекли гроба му“Жидов гроб”.
Била популярна и друга история. Тя се отнасяла за “Жидът (евреинът)” който предал на турците от къде могат да превземат Търново, а имено – между Каябаши и Исаря, но предателя “бил съсечен и той като си взел в главата в ръце и търтил и тамо дошел та тук се препънал в капината и паднал, българите като го съгледали го убили с камъни.
“Сборник за народни умотворения” записал Петко Р. Славейков 1890г
За сътворяването на тези истории не бил маловажен фактът, че след завладяването на Търново от турците у българите останал траен, в продължение на 5 века спомен за присъствието на евреите във Второто Българско Царство и за “Жидската махала или Еврейската махала”
“Българи и евреи”

Явно антиеврейските въстания и погроми в Стара Загора и Казанлък по време на
Освободителната Руско – турска война са били оправдани.

Моята чест се нарича вярност.
nf_kubratov_snop@abv.bg