|
http://www.bulgarile.narod.ru/dvizsenie/1918/respublika.htm
Публикувани наскоро уникални исторически документи свидетелстват, че първата форма на държавност на българите в Поволжието (официално наричани от царския режим "татари") след падането на династията Романови в Русия е била Българската република.
След февруарската революция, в Казан (столицата на Казанска губерния, а преди нея – на Волжска България) се провело заседание на партията “Съвет на волжските български мюсюлмани” – авангарда на българското национално-освободително движение. За нейн сардар (предводител) по-рано единогласно бил избран превърналия се в национален герой Гинанудин Вайсзаде Ал Булгари (Сардар Ваисов). "Кратката програма" приета от делегатите предвижда създаването на Българска държава във формата на република на историческите земи на българския народ.
Смятало се, че в отделните национални райони на бившата Руска империя ще могат да се създадат федеративни държави със собствени правителства, избирани от народите.
В документите от 1917 г. се използвал новия печат на движението - "Болгар Ханзаделеге". Терминът "Ханзаделеге" буквално означавал "син на хана, наследник на престола", а в този случай се превеждал като "потомък на царския род". Родословието на Сардар Ваисов свидетелствало за неговия благороднически произход – то било свързано с една от династиите на българските владетели до 16 век. Интересно е, че той не се наричал престолонаследник и не изказвал никакви претенции за монархическо управление. Обратно – структурата на Ваисовото движение била демократична – всеки от 12-те членове на Съвета на практика имал същото право на глас като него.
Терминът "Ханзаде" символизирал въстановяване на изгубената през 16 век държавност на българската нация като цяло и на всеки неин отделен представител. Всички българи се смятали за законни наследници на независимата Българска държава – Болгар Иле и на нейната слава и могъщество. А в очите на руската общественост думата "ханзаделеге" в названието на новата държава представлявало легитимност по силата на падането на руския цар, който до тогава се считал временен суверен на българските земи, завладяни през втората половина на 16 век от Московското княжество, след десетилетия на ожесточена българска съпротива. Любопитно е, че руския цар Иван Грозни, след като поробил българите, между многото си титли си прикачил и "хан на българите".
В “Кратката програма” от 1917 г. се определяло, че висшите органи на властта в бъдещата държава ще се избират от народа. А до изборите тяхната функция трябвало да упражнява Централния съвет на българските мюсюлмани.
През ноември 1917 г. болшевиките издали Декларация за права на народите в бившата Руска империя за свобода на самоопределение. От правото на държавна самостоятелност се възползвали с различен успех Финландия, Полша, Украина, прибалтийските и задкавказките народи. Наивно било да се очаква, че водещото още от 1862 г. борба за самостоятелна държава българско национално-освободително движение няма да се опита да се възползва от уникалната ситуация – падането на царизма и обявенота (макар и само на думи) от новата власт свобода на самоопределение.
Българската република била провъзгласена през януари 1918 г. Печатът й на документ, подписан от Сардар Ваисов, свидетелства за това по неопровержим начин. Документът е информационно писмо от 24 януари и в него се съобщава за разпращането по цяла Русия на указ, с който се известяват мюсюлманите за създадената република. (И до днес българите са център на исляма за бившите съветски републики, а духовния им глава, председателя на Духовното управление на мюсюлманите в Русия е шейх Талгат Таджудин – изявен български националист. Кой знае как се разбират с татаристкото правителство – все едно македонския владика да се обяви официално за българин). Съобщава се и за подготвян официален печатен орган на новата държава – “Сада-и-Болгар” (“Гласът на България”) и за въоръжаването на Зелената гвардия – армията на републиката – с винтовки. Писмото е пронизано от борбен патос, характерен за Сардар.
Оказва се, че провъзгласяването на Българската република предшества с няколко месеца тържествено огласения указ за учредяването на Щати Идел-Урал – автономната република, която досега се смяташе за първата българска република в Поволжието след временното освобождение от руско робство. (Идел е името на древна българска държава по онези земи, известна от средновековните хроники на волжските българи.) Планът за тази държава е разработен от други крила на националистическата интелигенция. Въпреки разногласията, висши представители на партията на Сардар са поддържали контакти с тях, за да се постигне някакъв компромис.
Тук изиграла роля антибългарската дейност на татаристите, която довела националната кауза до катастрофа. (Партията на татарчещите се се развила в края на 19 в. и е подобна на силното гъркоманско движение у нас през Възраждането – партията на гърчеещите се и още по-подобна на днешните македонисти, защото гръцки народ все пак има, а “македонци” и “татари” съществуват колкото “съветския народ”. До края на 19 век в Поволжието не е имало хора, който да наричат себе си “татари”, въпреки, че това име им е било прикачвано от руснаците, така както преди средата на 20 в. на Балканите никой не се е определял за македонец по националност). Предателските действия на татаристите Мирсаид Султангалиев и Галимджан Ибрахимов за разгрома на всички национални органирации в страната са засвидетелствани в известно писмо на Султангалиев до Ленин, в което той се хвали с успехите си. Фаталният удар, който нанасят е, че убеждават Ленин да обяви “Татарска република”. Въпреки това някои днешни историци в Татарската република са качили Султангалиев на пиедестала на борбата за национална свобода.
Българската република не била призната от болшевиките, а на практика съществувала в продължение на месец и половина. Тя имала всички атрибути на една държава: функциониращи още от 1862 г. структури, съдебни органи, военни формирования – Зелената гвардия. (Досега знаехме само кои са белите и червените в руската гражданска война, а за зелените тук не се казваше кои са). Планирало се създаването на официални средства за масова информация. В Централния съвет на българските мюсюлмани на практика били представени всички региони, населени с компактно българско население. От преди това привържениците на Ваисов се придържали към принципа на независимост и не се подчинявали на царските власти, отказвали да служат в царската армия и да плащат други данъци освен поземлен данък. Те не признавали и официалното духовенство, поддържано от руското немюсюлманско правителство. Българската национална партия провъзгласила републиката без да изчаква решенията на новата комунистическа власт – един акт на мъжество и решимост в стремежа да се възстанови историческата справедливост за Волжска България. Именно Съвета на българските мюсюлмани активно протестирал против създадената от Ленин и Сталин република с обидното название "Татарска" през юни 1920 г. (За волжските българи татарското (монголско – Златната орда на Чингис хан) робство е същото което за нас е турското робство на Османците. И днес в Татарската република имат поговорки от сорта на: “Неканения гост е по-лош и от татарин”.
Историците не са съвсем наясно кои са истинските татари. Според историците на волжките българи, “татани” са се наричали чуждестранните наемници в Златната орда, които са били от най-различни народности и от там “татани” останало като “татари”. Според други татари е друго име на населението на Монголия, а според трети все пак имало татарски етнос, отделен от монголците. Интересно е, че у нас има татари – изселници именно от там – обичаите им са много подобни на нашите, обаче волжските българи категорично смятат, че такъв народ не съществува и поясняват, че и кримските и всички други, наричани от руснаците “татари” са българи като тях.)
Болшевишко-татаристката власт забранила дейността на ваисовците през 1923 г. заради техните продължаващи опити все пак да образуват на хилядолетната българска земя Българска република.
Продължението:
Република Идел-Урал няма по-голям късмет, въпреки, че името й е резултат на компромис с татаристите. Все пак, през кратките години през които управлява, президентът й Максуди (лидер на умерените националисти) успява поне да заяви пред Лигата на народите в Париж през 1919 г.: “"Намирам за целесъобразно да обърна внимание на факта, че името, представляващо моята нация - "татари", не е нищо друго освен историческа грешка." Скоро и той е свален от болшевиките.
Българския народ в Поволжието се вдига на въстание срещу “нечестивото име татари”. Червената армия успява да разбие Зелената гвардия и да потуши въстанието. За да се справи, тя масово изгаря посевите. На следващата година реколта няма, става невиждан глад в Поволжието и измират десетки хиляди хора (според някои жертвите на глада са стотици хиляди). Така са победени българите и е наложено татарското име.
Националистите в столицата Казан не се укротяват. През 30-те в Москва, по инициатива на казанските учени, се провежда сесия на Академията на науките на СССР на тема: „Етногенезисът на казанските българи". След подробни изследвания академиците заключават: „Съвременните татари нямат общо с монголите…(те са) преки потомци на волжските българи. Името „татари" е историческа грешка."
Патриотите в Казан празнуват. Но на тази победа на историческата наука Сталин отговаря с репресии срещу академиците, някои от които са сред най-уважаваните съветски научни светила.
Вторият тежък удар идва от Сталин - той разделя бъгарите на две области - Татарстан и Башкирия. - 1946 г. За всеки случай Сталин допълнително провежда поредни разселвания на волжкото население, заради сътрудничеството му с германската армия през 2 св. война.
Днес
След поредица от раздробявания, продължили векове, днес Татарската република е само центъра на бившата Казанска губерния, която пък е центъра на Велика България (не Кубратовата) от европейските карти от 13-14 в. Днес броят на волжките българи е над 7 млн., според Българския национален конгрес (наследник на Ваисовата партия), а населението на Татарстан е около 3,5 млн. души. Днес партията на татаристите продължава да е на власт и републиката продължава да се нарича Татарска.
Там стават интересни неща: гражданите на столицата палят собствения си държавен герб, щом им попадне на достъпно обществено място, както може да се види тук:
http://www.bolgar.by.ru/np.htm
Други водят безкрайни съдебни дела срещу Путин и татарското правителство, защото не им разрешават да запишат в паспортите си националност “българин”, макар че новата руска конституция им гарантира това право. Само единици са тези, които са успели да се преборят с протаканията на съдебната бюрокрация и да се запишат българи. В края на краищата съда няма как да им откаже, затова разтакава.
|
