Генно изменените храни-Най голямата опасност. / Общества / Непрофесионални / Българи за България

През 2000 год. Във България са били отглеждани такива храни Въпреки че е било забранено,в момента няма почти никакъв контрол.Тези дето лобират че това е безвредно взимат луди пари.Във един момент ще бъдем принудени да ядем само такива боклуци.

" Д-р Ървин Чаргов (Erwin Chargoff), известен биохимик и често наричан “баща
на молекулярната биология”, предупреждава, че технологията на генното
инженерство (ГИ) представлява по-голяма заплаха пред света отколкото
ядрената. Той пише в автобиографията си за ГИ: “Струва ми се, че науката
прекрачи граница, която трябваше да остане непреминавана... Не можете да
унищожите една новосъздадена форма на живот... Тя ще ви надживее – и вас, и
децата ви, и внуците ви. Една необратима атака върху биосферата е нещо,
което предишните поколения не можеха и да си представят, и за което много би
ми се искало да не нося вина.”
Проф. Ричард Лейси (Richard Lacey), микробиолог и лекар, една от известните
фигури в науката за храненето, още през 1995 г. се изказва остро срещу
въвеждането на генно изменените храни (ГИХ) поради “буквално неограничените
рискове за здравето, които крият”. “Всъщност, почти невъзможно е да се
измисли опитна постановка, чрез която да се оценят ефектите върху здравето
от попадналите в хранителната верига ГИХ, нито пък има каквато и да е
обоснована причина от хранителен или обществен характер за тяхното
въвеждане.”
Проф. д-р Мае Уан-Хо от Великобритания: “ГИ преминава отвъд конвенционалното
развъждане и получаване на нови видове, като използва изкуствено създадени
паразитни генни елементи, включително и вируси, които носят и вкарват
противоестествено гени в клетката.”
Професорът по генетика от САЩ Джо Каминс: “Вероятно най-голямата опасност от
генно манипулираните култури идва от внедряването в тях на модифицирани
вируси и вирусни гени; генетичните рекомбинации могат да доведат до
спонтанното възникване на нови, изключително болестотворни вируси...
Изменените вируси биха могли да предизвикат глад чрез унищожаване на
реколтата и много сериозни заболявания по хората и животните.”

От биологична гледна точка проблемът с ГМ организми има два основни аспекта:
нови и непознати за организма белтъци и вирусно-модифициран генетичен
материал.

Въпросът с белтъците е относително прост. ГМ растения синтезират белтъци,
отсъстващи в нормалните растения, заради които ГМ сортове имат по-висока
издържливост на външни вредители. В много от случаите, както може да се види
от обширната литература, достъпна в Интернет, повишената издържливост се
дължи именно на синтезиращите се в ГМ растения не-натурални белтъци, които
се явяват на практика токсични за вредителите по тях. Обаче освен доказано
токсичните неестествени белтъци в тези ГМ растения се намират в големи
количества и други “объркани” белтъци, които нямат директна токсичност върху
клетките. Те обаче попадат в храносмилателния тракт на човека, който е
снабден със специални имунни “митничари”, които проверяват белтъчния състав
на поглъщаната храна и когато видят нещо непознато, “занасят” проби от него
до най-близката тестова станция – регионалния лимфен възел, където
имунокомпетентните “специалисти” решават дали погълнатият белтък е храна или
опасност, на която организмът следва да реагира с пълноценна защитна реакция
(по “Клинична имунология”, авт. Б. Божков и М. Огнянов, ИК “Знание”, София,
1999). Изследвания, правени на плъхове от проф. Arbad Pusztai показват, че
храненето на животните с генно “подобрени” картофи довело до развитието на
сериозен имунен дефицит, промяна в растежа и в развитието на вътрешните
органи (тези изследвания са обобщени от него в обзор, публикуван в Nutr
Health. 2002;16(2):73-84).
Поради гореизброените причини внедрителите на генно-модифицирана царевица и
ГМ-соя, фирмата Монсанто, бяха принудени да изплатят милиони долари
обезщетения на хората, купували техни продукти, тъй като имунните реакции в
подобни случаи се развиват много бързо и не може да има никакво съмнение, че
са били предизвикани от изядените преди час царевичен чипс или порция тофу.
При това тези реакции, понеже се развиват по типа на алергиите, най-често са
и много бурни и застрашават живота точно толкова сериозно, колкото ухапване
от силно отровна змия. Броят на съдебните дела и масовостта на
заболяванията, предизвикани от алергични реакции спрямо ГМ царевица и соя в
САЩ през последните 10 години е толкова голям, че е просто невъзможно да
бъде разказано за всички тях в нещо по-скромно от обемиста книга. За щастие
материалите по въпроса са широко обществено достояние в интернета,
включително и на официалния сайт на Световната здравна организация, и
липсата на интерес към тях от страна от страна на българските законодатели
буди, меко казано, недоумение.

Въпросът с чуждия генетичен материал обаче е доста по-сложен, и за съжаление
– несравнимо по-сериозен. Този въпрос е тясно свързан и с методите, чрез
които се постига насочена генетична модификация на организмите.
Легендата, че ДНК от ГМ храни не може да постъпи в клетките на консумиращия
организъм, защото се разграждала от храносмилателните ензими, бе развенчана
с изследванията на италиански учени, които показаха, че не по-малко от 5% от
внесената с храната ДНК оцелява във вид на огромни фрагменти в условията на
храносмилателния тракт. В последствие същата тази ДНК е била изолирана от
клетки на червата, кръвта, далака и черния дроб на изследваните лабораторни
плъхове, хранени с ГМ царевица. Нещо повече: бе показано, че в резултат на
взаимодействието между генетичната информация от клетките на
организма-консуматор и така постъпилата чужда ДНК се образува смесена ДНК
молекула, която става интегрална част на клетъчния геном (този процес се
нарича вертикално предаване на гени – vertical gene transfer) и се предава
по наследство на плода. В резултат на това, новородените плъхове развили
тежки алергични реакции и болести на храносмилателния тракт, всичко това
водещо до висока смъртност. (по материали от изследванията на Claudia
Sorlini и съавт., публикувани на страницата на СЗО в рамките на Report of a
Joint WHO/EURO – ANPA Seminar “Release of Genetically Modified Organisms in
the Environment: is it a Health Hazard?”, spet. 7-9, 2000)
Teхнологията на генното модифициране внася в живите клетки чужди за тях гени
чрез вируси. В случая се експлоатира природното свойство на вирусите да
вграждат своята генетична информация в тази на клетката-гостоприемник. По
принцип да се вкара молекула генетичен код (ДНК) в жива клетка не
представлява проблем и този процес протича спонтанно. Отдавна се знае, че
през затворена изкуствена мембрана, наподобяваща клетъчната, големи молекули
ДНК преминават във вътрешността на “клетката” при условия, нормални за
организма, и макар че механизмът на този процес е все още недоизяснен, то
съществуването му не буди никакво съмнение. Същият метод се използува от
десетилетия за вкарване на гени в клетки с цел да се експресира в тях нужен
за изследователя белтък в количества, каквито нормалните клетки не
произвеждат, но вирусът-носител ги кара да синтезират само този белтък и
нищо друго. Така че дотук методиката е отработена перфектно.
Постъпилата в клетката ДНК се вгражда в клетъчния геном само ако е снабдена
с определени участъци, способни да се “вмъкват насилствено” в чуждия
генетичен материал. Такива участъци, както вече казахме, притежават
вирусите. Поради това вирусите, използувани за ГМ се наричат вирус-вектори.
Така, “носещият” желания ген вирус влиза в клетката и се вгражда в нейната
собствена ДНК. При това се вгражда на място, което той сам “избира”, т.е.
невъзможно е да се предскаже къде точно вирусът ще се намести заедно със
съответния ген в цялостната картина на глетъчния геном.
Мястото на вграждането обаче има огромно значение. Отдавна е известно, че
активността на гените зависи от тяхното обкръжение, с други думи, от точното
им положение спрямо всеки от останалите клетъчни гени. Всяка, дори на пръв
поглед нищожна промяна в това положение може, и най-често води, до промяна в
активността на множество гени. А всяка подобна промяна е равносилна на
патология, която може да засегне само определена тъкан, но може да обхване и
целия организъм, какъвто е случаят със злокачествените заболявания.
Класически пример за подобно взаимодействие между клетка и чужда за нея
генетична информация е вирусът на Епщайн-Бар, описан преди 40 години. След
проникването на вируса в клетката, той вгражда своята ДНК в клетъчния геном
и вместо да се размножава в клетките, той ги трансформира, опростено казано,
в ракови клетки. Това вирусът постига единствено чрез промяна на взаимното
положение на собствените клетъчни гени, като инициира преноса на част от
една хромозома върху друга. При това след първото деление на така
трансформираните клетки вирусната ДНК най-често “изчезва” от клетката, което
неоспоримо доказва, че предизвиканите от вируса поражения са следствие от
предизвиканите от него промени в положението на нормалните клетъчни гени. И
това се оказва напълно достатъчно за да се развие многообразната клинична
картина на заболяването, която варира от рак на лимфната тъкан и карцином на
горните дихателни пътища, до тежки увреди на нервната система (“Инфекциозни
болести”, авт. Проф д-р И. Диков, ИК “Знание”, София, 1999). Множество
вируси действат по същата схема и 90% от тях предизвикват злокачествени
заболявания. При това, подчертавам, самият вирусен геном не се размножава –
той просто променя взаимното местоположение на нормалните клетъчни гени, и
тъкмо тази промяна води до злокачествена трансформация на клетките. (за това
откритие Harold e. Varmus и J. Michael Bishop получиха през 1989 г Нобелова
награда по медицина). Както казахме по-горе, подобни събития вече са описани
у лабораторни животни в резултат на консумация на ГМ храна.
Проблемът в изследването на тези процеси в човешката популация обаче е в
това, че между момента на проникване на вируса в клетката и злокачествената
трансформация на тъканта може да мине много време, понякога години, както
това става с вируса на СПИН, например. Причината за това “отлагане на
присъдата” е, че организмът като цяло, докато е в добро здраве, разполага с
добри механизми за защита срещу патогенни генетични промени, когато те
настъпват в отделни клетки. Но когато клетките, поразени от вируса, са
много, а защитните сили отслабнат в резултат на стрес, замърсявания на
средата или други фактори, злокачествената трансформация на тъканите може да
се развива необезпокоявано. Чак тогава се проявява и клиничната картина,
човекът отива при лекаря, започват изследвания и химиотерапия и никой не е в
състояние да направи връзката между това, което се случва сега и това, че
този човек преди 5 години е пиел соево мляко вместо краве, защото от кравето
е имал киселини. Като се има предвид, че повечето от нас не си спомнят какво
са яли вчера, шансът някой някога да докаже връзката между злокачествените
заболявания и консумацията на ГМ-храна е практически нищожен, особено пък
ако не сме знаели изобщо, че някога сме се хранили с ГМ-растения, защото
никой не си е направил труда да ни го каже.
Наистина, ако използуването на ГМ-храни беше ограничено в рамките на една
държава или континент за продължително време, един многофакторен
корелационен анализ на голяма популация хора за срок от 10 години би могъл
да даде някакви достоверни резултати, и то при положение, че информацията е
събирана в детайли и съвестно в продължение на целия този период и
съответното правителство позволи достъп на независими експерти до нея. За
съжаление, всички тези условия са вече неизпълними, защото ГМО са
разпространени в една или друга степен по цялата планета. Това е и
причината, поради която производителите на ГМХ си позволяват да заблуждават
хората, че досега няма регистрирани трайни вреди от консумацията на ГМХ
върху човешкото здраве – те практически няма и как да бъдат доказани вече.

Общо-екологичен аспект
Друг аспект на проблема с ГМХ е, че издържливостта на растенията, от които
те се произвеждат, се дължи на вкарани в тях гени за синтеза на пестициди и
антибиотици. По този начин обаче се увеличава броят на токсичните
съединения, които консумираме. Самите микроорганизми се размножават и
мутират изключително бързо и трудно могат да бъдат идентифицирани в околната
среда. Възможно е микроорганизмите, изкуствено създадени в лабораторни
условия, да се държат по абсолютно непредвидим начин, след като попаднат в
околната среда. Вирусите могат да придобиват, да обменят и рекомбинират
генетичен материал от транс-генни растения с голяма лекота. Това може да
доведе до създаването на съвсем нови вируси.Полените от получени чрез ГИ
култури могат чрез вятъра и насекоми да се разпространяват на големи
разстояния и да заразят обикновените културни растения и плевели. Така могат
да се получат супер-плевели, срещу които няма още защита. Това се
потвърждава и от изследванията на Joaquim Machado и Alison Power, докладвани
на съвместния семинар между СЗО и АНПА (цитиран по-горе), където се излагат
обилни факти, доказващи наличието на генен пренос между ГМ организми от една
страна и естествената почвена микрофлора и дивите растения – от друга.
Употребата на гени за придобиване устойчивост към антибиотици в
транс-генните растения, които се вкарват в растителните клетки за да се
тества доколко главните модификации са инкорпорирани успешно от растението,
могат да се прехвърлят и в болестотворните микроорганизми. Предполага се, че
това е една от основните причини за бързо развиващата се антибиотична
резистентност на патогенните микроорганизми, която понастоящем е
изключително сериозен проблем на световното здравеопазване.

В политико-икономически план.
Създаването на СЕМЕНА-ТЕРМИНАТОРИ е най-сериозната икономическа заплаха за
човечеството. Тези семена са така обработени, че растенията, развили се от
тях, не могат да дават семена за презасяване. Това означава, че на
следващата година фермерите отново ще трябва да купуват семена от същата
фирма. Освен това се обвързват с договори с различни неблагоприятни клаузи,
като се задължават да ползват и пестицидите на съответната фирма. Според
“Corporate Watch” досега не е създаван толкова опасен план за контрол върху
поминъка на хората.
Освен това генно-модифицираните храни се патентоват и това може да увеличи
цената на семената им толкова много, че по-бедните фермери и страните от
Третия Свят да не могат да си ги позволят, което ще доведе до още по-голяма
пропаст между бедните и богатите. Почти 40% от пазара на семена в света се
притежава от само 10 земеделски конгломерата. Това предоставя мощта на
технологията за генно модифициране в ръцете на малцина, които биха могли да
диктуват какви видове реколти да се отглеждат и как. Същите тези компании
могат да се възползват от страните, където законодателството по този въпрос
не е достатъчно добро, и безнаказано да залеят пазарите им с некачествена
или дори вредна продукция. Установяването на единно и хармонично
законодателство из целия свят е не само много сложно, а и много скъпо и на
практика невъзможно.

Изводи:
1. Генното инженерство (ГИ) представлява насилствено вкарване наслука на
гени в ДНК на прицелния организъм, при което непредсказуемо се намесва в
сложните саморегулаторни механизми в ДНК и това може да доведе до промяна в
качествата на прицелните организми и образуването на непознати и
непредвидими токсини в тях. ГИ безспорно има мутагенен ефект.
2. ГМХ предизвикват тежки алергични реакции и увреждат храносмилателния
тракт. Късните ефекти от използуването на ГМХ върху организма не са
изследвани и са на практика непредвидими.
3. Екосистемата е една сложно функционираща система обединяваща хората,
животните, растенията и микроорганизмите. Промяната в коя да е от тези части
неизменно се отразява и върху другите. Еволюцията е продължавала хиляди
години.Съществува реалната опасност от появата на десетки хиляди
генно-изменени вируси, бактерии, растения и животни, което може да доведе до
истински хаос в биосферата на планетата и да се стигне до тотално генетично
замърсяване с непредвидими последици. Създава се възможност за сериозно
нарушаване на екологичното равновесие в природата и силно ограничаване на
био-разнообразието, а с това и се намаляват шансовете на растителните и
животинските видове да се приспособяват към изменящите се условия на
средата.

Заключение:

Отговорът на качественото и изобилно отглеждане на култури е органичното
земеделие – без пестициди и химикали. Храната, получена по този начин, е
екологично чиста и много по-полезна. Това е единственият път за развитието
на българското селско стопанство "

Да не говорим че във България се продават сокове в които има по десет Е-та.Във Макдоналдс и KFC всичко е ГМО.
"По добре да умрем от глад от колкото от Рак"

Биологът от US университета в Бафало д-р Диди Баев:

Обръщат България в гара-разпределителна за мутанти

Вносителите на законопроекта за ГМО са свършили работа за 2 плюс по шестобалната система

Майа Янкова

Монитор, 11.06.2004

- Д-р Баев, позицията ви за запазване на България от генно-модифицирани организми (ГМО) вече стана известна чрез статиите ви от САЩ - какво ви предизвика да се намесите в работата по законопроекта, който се гласува?
- Така, както е написан, този закон не просто ще определя условията за работа с тези организми. Той иска да превърне България в един склад на генетично модифицирани организми, главно - растения, които се произвеждат от няколко големи корпорации. Така го чета не само аз. Това е бизнес, в който са замесени милиарди долари и затова може би борбата е много трудна. На второ място е неосведомеността на българското общество за потенциалните вреди, които ГМО и главно ГМ-растенията при въвеждането им в околната среда могат да причинят. Тук главният проблем е, че в момента науката с нейните средства не може да отговори на въпроса за дългосрочните въздействия върху хората и върху околната среда. Ще дам пример с оценката на риска. Питам, знаем ли откъде може да се тръгне като основа за оценката - какви мигроорганизми живеят в почвата? Някои от тях могат по-лесно да приемат от почвата ДНК, която се освобождава от ГМ-растения, има такива изследвания. Това е така нареченото хоризонтално трансфериране на генетична информация.

- Какво значи то?
- Това е трансфер, пренос на генетична информация, който не е от "родител" на растителното поколение или който не е осъществен от сексуално взаимодействие между две клетки.

- Тоест вие подозирате, че страната ни е въвлечена в някакъв световен сценарий?
- Това е напълно възможно - сценарий, който се диктува от големите корпорации като "Монсанто" например. Тя, доколкото знам, има доста здрави позиции в България и е намерила доста добри служители у нас.

- "Монсанто" се оттегли през февруари оттук, закривайки офисите си.
- Това няма значение. В законопроекта се казва на много места, че еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел и други също могат да работят с ГМО в контролирани или неконтролирани условия. За мен тази формулировка е твърде мъглява. Защото "работа с генетично-модифицирани организми" за мен означава, че тези организми вече са модифицирани и трябва или да се държат на склад, или да се пускат в околната среда. Особено смущаващо е, че проектът не разглежда вноса, износа или транзита на ГМО през страната. Това е изключително опасно, защото България може да бъде превърната в депо за разпространение на такива организми. Някой ще каже, че научните институции са организации с нестопанска цел. Да, по дефиниция. Но един институт може да се превърне точно в организация със стопанска цел, ако е финансиран от корпорация например. А това не е рядко явление. Правя огромна разлика между работа с ГМО и работа върху организми с цел генетично модифициране. А в целия закон пише само "работа с ГМО" и това води до превръщането на България в депо, в разпределителна гара. Това е много слаб момент. Или може би нарочно е написано по този начин.

- След вашето предложение депутатите от екокомисията обещаха да заложат необходимите текстове?
- Да видим как ще ги формулират. В противен случай най-малкото, което може да се случи, е Европейският съюз да пореже България. Там е много силна опозицията на гражданските общества, които са на много по-напреднали от българското. Там противниците на ГМО са между 90 и 95 процента. Има много неправителствени организации, които заявяват - ние не искаме храната на Франкенщайн! Казват го съвсем определено. Има и научни публикации по този въпрос.

- У нас като победа на генното модифициране бе отбелязано, че в ЕС пускат за внос и продажба един вид сладка ГМ-царевица…
- Едно е да се допусне, но не виждам как ще се осъществи такава дистрибуция. Не си го представям в страни като Белгия, Швейцария, Холандия, предполагам Германия. В Англия също общественото мнение е силно против, макар че там имат по-либерално законодателство. Не вярвам обществото на ЕС да допусне генни модификации в големи мащаби.

- Какво е впечатлението ви от работата на екокомисията по законопроекта, който сега върви на второ четене?
- Казано с по-прости думи, депутатите не са компетентни, особено що се отнася до научния аспект на закона. Те са компетентни, доколкото могат да обсъждат разрешителни режими, допускане на заявления. Депутатите също са част от българското общество, което не е информирано и те няма как да обхванат цялата дълбочина на проблема. За мен това е главното. Не искам да обиждам никого, защото материята изглежда отвлечена, не всеки е биолог. Но биологията е напълно неточна наука, тя не се поддава на законите на всекидневната човешка логика и това създава пречка за виждането на потенциалните проблеми. А тях дори науката не може да ги предвиди в дългосрочен аспект. Особено що се отнася до ГМ-растенията. Те съдържат бактериални гени, които водят до устойчивост на антибиотици. Не дай Боже, ако се случи един такъв пренос, колкото и рядко да е явлението, той може да доведе екологични катастрофи.

- Кое е най-важното за законодателя, когато прави този закон?
- Едва ли има еднозначен отговор. Няма как да научат това, което ние, биолозите, знаем. Но моят съвет към тях е да се вслушат колкото се може повече към думата на учените, на биолозите, чийто живот е станал част от тази наука. Биологията не е само наука. Тя е и наука, и изкуство, начин на мислене и начин на живот. Нека се придържат към мнението на учените, особено по точките от закона, които засягат строго научни въпроси.

- В работата по този проект най-дейно участие взеха група учени от Агробиоинститута в София към земеделското министерство.
- Но като четох първоначалния им проект, изобщо не съм очарован от работата им. Като биолог на тази работа бих поставил 2, 2 плюс максимум по шестобалната система. Това упражнение при писането на закон издава слабо познаване на проблема, слаба биологична култура, да не кажа - пълна липса на професионализъм. Моите извинения към авторите, но са свършили много, много слаба работа. Според мен този вариант трябва да бъде свален и да се напише нов закон от компетентни хора. Разбира се, в това писане трябва да участват и народните представители, и юристи, и други, но има точки, които могат да бъдат написани само от научни работници.

- Сега на празни обороти ли се работи?
- Боя се, че няма да бъде от голяма полза този закон. Та той предвижда с ГМО да работят хора, които изобщо нямат необходимата компетентност.

- Идеята е законът да регулира материята, защото сега съществува хаос?
- Това е вярно. Но в този си вид законът няма да регулира този хаос. Говоря за проекта, приет на първо четене. А какво ще излезе в окончателния му вид, не знам, но съм скептичен по този въпрос. Боя се законът да не остане недоносче, слабо упражнение при писането на такъв изключително важен закон. Може би ако се приеме мораториум до влизането на България в ЕС, това също ще бъде някакво разрешение - като забрана за използване на ГМО. Разбира се, не изключвам работата върху такива организми в научно-изследователските институти, но не и от еднолични търговци и мъгляви организации.

- На заседание на парламентарната комисия кръстосахте шпаги със зам.-министъра на земеделието Бойко Боев по въпроса за европейските директиви?
- Мнението ми е, че тези директиви не са възпроизведени едно към едно, както някои господа твърдят. А е и много важно как са преведени. Голямата опасност е, че този закон създава много вратички за тълкуване и за спекулации. Затова мисля, че може би е писан под диктовка на корпоративни интереси. И България може да бъде използвана точно като Троянски кон за атакуване на Европейския съюз с генно-модифицирани организми, продукти и храни от големи производители като Китай, Аржентина, Канада, Съединените щати и др. Ако един ден това се случи, в ЕС няма да споменават корпорациите или законодателя, а ще спрягат името на България. Ще кажат: "Това идва от България. Тя замърсява ЕС с мутанти." По този пункт законът е абсолютно безотговорен и според мен дори престъпен.

Диди Баев е роден в Севлиево на 8 октомври 1955 г. Завършил е Техникума за индустриална химия в Русе и биология в СУ "Св. Климент Охридски". Защитил е докторат през 1991 г. в Унгария по специалността "Молекулярна микробиология, генетика и биохимия". Работи като научен сътрудник в университета на щата Ню Йорк в гр. Бафало - в неговата Стоматологична школа. Там се извършват изследвания с патогенни микроорганизми, които причиняват главно кариес на зъбите или заболявания на венците, както и инфекции при пациенти с имунна недостатъчност. В последните години изследванията му са насочени към убиването ин витро на такъв патоген чрез механизма на действието на човешкия хистатин. При завръщането си в България той взе участие в дискусии по законопроекта за генно-модифицираните организми в парламентарната екокомисия.