|
Самоунищожаването на СССР направи света еднополюсен
По силата на ирационална закономерност всички съдбовни събития в Русия стават навръх Рождество Христово
Тамара Шишманова
Ерата Елцин
Денят е 25 декември, 1999 г., Рождество. Тържествата за посрещането на юбилейната 2000 г., в която светът ще отбележи две хилядолетия християнска цивилизация, отстъпват на заден план пред сензационни новини от Москва. Си Ен Ен съобщава, че "прозападно ориентираният президент-реформатор Борис Елцин неочаквано е подал оставка!" Но това все още не е най-лошата новина. Без всякакви консултации с Вашингтон реформаторът назначил Владимир Путин, възприеман дотогава като поредния Елцинов премиер-еднодневка, за изпълняващ длъжността президент!
Грохнал, лишен от ежедневната доза стероиди, с които Семейството го поддържаше, Елцин се оттегли само 75 дни преди президентските избори, без да изтъкне благопристоен мотив. "Простете ми, че не се сбъднаха нашите мечти", изфъфли с разтреперан глас изтрезнелият реформатор в края на своето прощално обръщение към руснаците.
Замяната на американския клиент Елцин с неодобрен от ЦРУ водач предизвика суетня в метрополията Вашингтон. Тя премина в паника, след като на 26 март 2000 г. Путин спечели президентските избори с 52.9%. Веднага бе назначена сенатска комисия, която да проучи причините за този външнополитически провал. През септември 2000 г. комисията публикува своя доклад върху десетилетието на Елцин, озаглавен "Русия по пътя на корупцията". В него е анализирана подмолната дейност на тандема МВФ-СБ, целяща разрухата на руската икономика и източването на страната чрез банките на руските олигарси в периода 1992-1999. Това ценно четиво може да бъде намерено и днес на сайта на изданието "Глобална сигурност" (www.globalsecurity.org).
Преди да ликвидира СССР по телевизията, Михаил Горбачов бе станал лауреат на юдейската награда "Кристална звезда на Давид".
Снимки: “Монитор”
Последва второ сенатско разследване на дейността на МВФ-СБ, което стана известно като "Доклада Мелцер" по името на председателя на анкетната комисия (виж същите сайтове). Той също цитира обилни доказателства за антируските машинации на МВФ и СБ. Докладът Мелцер отива още по-далеч, като призовава открито за ликвидацията на тези две финансови институции. За жалост и двата документа останаха без последствия. Засега.
Изглежда по силата на някаква прокоба или друга ирационална закономерност, всички съдбовни събития в Русия стават навръх Рождество Христово. Елциновата епоха започна точно осем години преди Борис Николаевич да назначи Путин за свой заместник. На 25 декември 1991г. Михаил Горбачов обяви по телевизията, че Съветският съюз прекратява съществуването си.
Една символична подробност послужи за надгробен камък на мощната православна държава. Сред масов потрес и отчаяние Москва посрещна новата 1992 г. без камбанен звън. За сметка на това в центъра на столицата бе издигната гигантска разчекната фигура - седмосвещникът, символизиращ юдейската държавност. Форест Сойър, кореспондент на Ей Би Си в руската столица описва събитието така: "Още преди Горбачов да подаде оставка, от САЩ бе докарана 7- метрова метална менора, която с разрешението на Елцин бе издигната точно срещу руския парламент, известен като Белия дом. Стана ясно, че е била поръчана от базираното в Ню Йорк юдейско движение на Любавич още през ноември. На стълбите на Белия дом започна честване на празника ханука, ръководено от нюйоркския равин Ицхак Коган. Докато един кран издигаше двама от равините, за да запалят керосиновите лампи от двата края на менората, останалите гости, около 200 души, пееха тържествени юдейски химни, които отекваха мощно сред мраморните зали на парламента."
Дори имперският идеолог Збигнев Бжежински, който не може да бъде упрекнат в симпатии към славянството и православието, твърди, че е бил потресен от "самоунищожаването на СССР". Той и до днес не разбира как е възможно такава мощна държава да се саморазпусне "по телевизията", заради "събития, отнели не повече от две седмици". Затова сравнява внезапното й изчезване от политическата карта на света с отварянето на черна дупка в Космоса: "Светът беше слисан от скоростта на саморазрушаване на Съветския съюз. Само за две седмици той бе смело обявен за разпуснат от ръководителите на Руската, Белоруската и Украинската република, след което съветският президент се оттегли от поста си, а съветският флаг бе за последен път свален от кремълската кула.
Рухването на СССР предизвика монументално геополитическо объркване и тежка национална травма. Буквално за дни руският народ, който дори по-малко от външния свят очакваше бързото разпадане на СССР, внезапно откри, че границите на Русия се свиват до 1800 г. в Кавказ, а на запад- което е особено болезнено- до границите от 1600 г., при царуването на Иван Грозни." (Виж Зб. Бжежински. "Голямата шахматна дъска", изд. "Обсидиан", 1997г., стр. 103-105).
Михаил Горбачов, който малко преди да ликвидира СССР по телевизията, бе станал лауреат на юдейската награда "Кристална звезда на Давид" (виж руското еврейско сп. "Менора", № 4, 1990), често казваше, че мисията на неговия живот е да погребе комунизма. Под този благороден предлог, за който имаше пълен консенсус, той си осигури оправдание и условия да погребе самата държава. Последва бърз разпад на Варшавския договор и неговото икономическо обединение СИВ.
Рухването на СССР е изненадало само неосведомените. Всички предпоставки за този разпад са били предварително изработени, задействани са били и всички механизми на дезинтеграция. В условията на масовата идеологическа психоза за "реформи" и "модернизация" (озападняване), с особена последователност е провеждана политиката на разрушаването на финансовата кохезия на държавата, която организациите на Сорос и Американската агенция за международно развитие (USAID), действащи из всички кътчета на СССР по онова време, наричаха гальовно "финансова децентрализация". (Не ви ли звучи познато?)
В процеса на финансова дезинтеграция на държавата трябва да отбележим три дати. На 3 януари 1991 г. съветският президент Горбачов обяви, че Съветът на федерацията е приел централния бюджет за 1991 г. На другия ден президентът на Руската съюзна република го опроверга, като обяви, че няма да внесе задължителната за нея лепта в държавния бюджет. Този президент се казваше Борис Елцин. Така разпадът на държавността започна с финансовото изтегляне на Руската ССР от съюза.
На 8 декември 1991 г. в една ловна хижа край Минск се събраха трима души. Без мандат от своите правителства, нежели парламенти, президентите Борис Елцин (Русия), Леонид Кравчук (Украйна) и Станислав Шушкевич (Белорусия) решиха да запратят СССР в историята. За да смекчат политическите последици от националната травма, която нанасяха, те си послужиха с хитрост. Решиха на първо време да обявят, че СССР няма да умре съвсем, а ще се превърне в Общност на независимите държави. Сбирката на тримата влезе в историята като "Беловежкото споразумение".
Самоунищожаването на мощната държава повлече след себе си верига от кръвопролития. Във внезапно зейналия вакуум на властта първи нахълтаха традиционните антируски и антихристиянски интереси - от ислямски терористи, които, според Бжежински, влизаха в Кавказ и Централна Азия "главно през Турция", до международни аферисти и ционистки саботьори, които имаха една цел - да се възползват от "монументалното объркване", за да налапат кой каквото може.
Ислямът прогласи разпада на СССР като своя победа в студената война. Същото твърдяха за себе си и ционистките организации, вековечните съюзници на исляма срещу християнската цивилизация.
Разглеждан в екстраполация, колапсът на СССР доведе до маргинализирането на ООН и криминализация на установената система на международното право.
Може би някои днес се питат защо потърпевшите позволиха това да се случи. Отговорът е: заради една слабост, наречена позитивно мислене. През 1991 г. никой не искаше да мисли на какво се обрича светът, ако стане еднополюсен. На Стария континент изригнаха лелеяни 45 години надежди за един по-добър свят, без блоково разделение, без военна заплаха, с гарантирани права за свободно изразяване и политическо сдружаване, от които гражданите на Източна Европа бяха лишени в епохата на студената война. Най-блестящите политици на Европа - Франсоа Митеран и Хелмут Кол, твърдяха, че чакат с нетърпение да приемат в своята общност един демократичен и икономически силен СССР. Германският военен министър Фолкер Рюе даже предложи проект за преструктуриране на НАТО до политическа организация след разпускането нa Варшавския договор. (Виж NATO Review, том. 41, No 6, декември, 1993 г.)
Само една личност гледаше скептично на тези утопични забежки. Маргарет Тачър предупреди, че внезапното рухване на Източния блок ще доведе до тежки икономически, социални и политически катастрофи. Желязната лейди препоръча демонтирането на СИВ и Варшавския договор да става бавно, поетапно, примерно в период от 10 години, успоредно с изграждането на демократичните институции. Никой не я разбра. Думите й бяха изтълкувани като опит на Великобритания да осуети или поне забави с едно десетилетие изграждането на "общия Европейски дом", обединяващ Европа със СССР.
Размишлявайки над последиците от тези събития в книгата си "Вечна война за вечен мир" (изд. "Анимар", 2003 г.), американецът Гор Видал отбелязва с горчива ирония: Последното престъпление на комунизма срещу човечеството бе, че се оттегли от играта и ликвидира глобалното равновесие на силите.
Статия от вестник "Монитор"
Моята чест се нарича вярност.
|
[
