Мдам,човек все си иска докато не го получи и не установи,че не точно това е искал или не е това което е очаквал,а по въпроса за опашката-никой от тая опашка не ме вълнува!Нали знаеш-квото нямаш тва искаш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е това са си природни дадености или ако щеш закони. Но с времето човек почва да има повече "дребни" житейски ангажименти и стига до правилния извод, че по-добре врабче в ръката отколкото орел на покрива...Освен това се и поуморява да "покорява" все нови и нови върхове желани, е това не пречи да му се ще, амбицията никога не умира просто се "притъпява", по-точно остава като мечти. Ама не дай си боже да реши да ги превъплати в реалност...

Защото ако му се сбъдне мечтата, ще е щастлив ден, два може и месец. После сигурно ще се намери нещо непредвидено и тогава, ще живее с чуството, че не е това което е искал, че се бъхтал напразно, че се попилял. Ти самата го каза. Наистина едно са желанията, друго реалността. Малко са тези дето могат да заменят шарените си мечти за сивата действителност. Щастието идва, когато едно по-едно преодоляваш препядствията към постигането на мечтата си, но никога не бива да стига до върха, тогава къде ще мотивът, движещата сила?
Е не става въпрос за "мечта" да хапне хубав еклер, разбира се.
Между другото, какво искаш да кажеш с тая сигнатурата ? Да ни пратиш на майната си ли?

Смисъла е да имаш цел пред себе си и да не се задоволяваш с върха, който си целил в началото. Щото с времето тоя връх става постижим, ама винаги след него почва да се мъжделее друг.
Па белите буквички наистина не ги скивах в началото, много ситни бе!
Сега обаче ша има да получаваш покани, щото много са любителите, ма малко любителките дето си го признават.

`начи не си попаднала на истински любители. Щото верно е, че е пълно и с аматьори напоследък. Аз например си признавам без бой и без милиция от първи път.

Да желателно е. Колко недоразумения ще се елеминират ако знаеш...
Ама не толкоз лесно за някои. Пък и по-друго си е да са праиш на велик и да си мислиш, че ти вярват.

Свиквай! Не искам да те лъжа-света е пълен с такива. Но да проявим човеколюбие-някои все пак поумняват...с времето. Е за щастие се срещат и хора нормални все още.

Е въпроса е доколко и какво във всеки един може да се определи като човешкш качества. Безпорно има индивиди с ампутирани човешки белези освен дар слово и придвижването на два крака, но масата все още притежава
някои типични черти на хомо сапиенса като да речем необходимост от общуване със себеподобни, мисловен процес и т.н.т. Проблема е до колко заедно с тези черти се проявяват и други характерни човешки качества като самомнение, егоизъм, егоцентризъм или чиста лигавщина...

Бе то само ако ти се струвашеее... Такава е тя сега - масово се прагръща девиза: "С наглост към прогрес!" Че се пробват и да го претворяват в дела.
Там където минава де.

К`вото и досега, + да не се оставя гювеч за наглите.