|
ИНТЕРВЮ НА ВЕСТНИК "НОВ ФОЛК ЕКДПРЕС" ОТ 15.11.2002 г.
Дамян: В БНТ търсят пионки
Дамян пак си е наш. Като водещ на предаването „По-добре късно, отколкото никога" по БНТ, той имаше в договора си клауза, която го задължаваше да се откаже от всякакви други публични изяви. Сега обаче договорът между Дамян и БНТ е разтрогнат и той се връща в попфолка.
- Дамяне, ти пак си с нова прическа, скъсил си косата още малко.
- Да, за новото начало съм с нова прическа.
- Промени ли се душевната ти нагласа, мирогледът?
- Той също доста се промени. За два месеца доста неща научих. Почнах да мисля много повече за работа. Особено се нахьсах за телевизионни предавания. Защото в БНТ не успях да направя това, което аз исках. Много външни фактори ми попречиха. Сега в МСАТ ще започна едно ново предаване, много по-различно от това, което съм правил досега. Но още не мога да издам концепцията.
- Можеш ли да направиш сравнение между работата си в попфолка и тази в държавна медия, каквато е БНТ?
- В попфолка е доста по-уютно. За БНТ важи с пълна сила поговорката: .Ако те е страх от мечки, недей да ходиш в гората." Аз отидох в гората и... като излязоха едни големи мечки, че като ревнаха срещу мен: „Уу, ау". Аз се скрих, не им се дадох, но накрая те ме изнесоха от гората. Взеха ме и ми казаха: „Не ти е мястото в гората, тръгвай си".
- Шоуто ще продължи ли без теб?
- По всяка вероятност - да. Тиражираха се всякакви мнения - че екипът ме е предал, че управниците в телевизията не са ме харесали. Не желая да коментирам.
- Ще продължаваш ли да го гледаш?
- Защо не. Желая им късмет. Макар че според мен много неща са сбъркани в това шоу - като започнеш от концепцията - има страхотно много дупки. Първо на първо това не е риалити шоу, защото всичко е по сценарий. Риалити беше това, че излязох от банята, риапити беше разговорът с майка ми, макар че идеята за него беше заложена в сценария. Риалити беше разговорът с Александър Божков в студиото на „Дарик радио". Разговорите по телефона бяха риалити. Всичко останало беше по сценарий - от А до Я. Знаеш къде трябва да спреш, къде трябва да почнеш -това не е риалити шоу. Това е едно обикновено токшоу.
За да има риалити шоу, водещият трябва да може да разказва за майка си, баща си, жена си, за гаджета, за приятели, за проблеми. Да няма сценарий, дори да не знае гостите си. Просто да има смелостта да излезе на екран и да покаже как живее - така, както живее в реалния си живот.
- Значи те лишиха от възможността да правиш риалити шоу?
- Екипът каза, че в цял свят няма предаване без сценарий. Аз се позасмях, защото „Big brother"" е предаване без сценарий. В МСАГ искаме да направим това, което е риапити според моите виждания. Аз не се страхувам хората да ме псуват, да ме плюят, просто да изразяват мнението си. Ще си говоря с диалекта, който имам. Ще казвам на хората това, което аз искам да им кажа, което ми идва отвътре,
- Това ли беше най-голямата ти мька през шестте дни - че не можеш да кажеш това, което искаш?
- Най-голямата ми мъка беше, че имаше един човек, който постоянно говореше в ухото ми чрез една специална слушалка. Засега няма да издавам кой е той, но имаше такъв човек. Най-трудно ми беше, когато ме караха да говоря за неща, които не разбирам. Добре, аз знам кой е премиерът, кой е президентът, коя партия е на власт. Но не знам политическите интриги. Те не ме интересуват, защото не ме засягат пряко. И като трябва да си говоря с някой политик, и като трябва да му задавам въпроси, без нищо да знам за нещата, за които го питам... ставаше тъпо. Защото въпросите ги измисля някой друг, не ги измислям аз.
- Имаше моменти, в които ти просто изпускаше разговора. Защо?
- Изпусках го, защото през това време „той" ми говореше в ухото.
- Той ли те накара да задаваш въпроси като „Какво е това душа?"
- Абсолютно. Това не е мой въпрос. Това е въпрос на човек, който смята себе си за доайен в телевизионната журналистика и се ръководи от някои правила, които според него задължително трябва да се спазват. По неговите указания казвах, втренчен в госта си: „По-добре късно, отколкого никога...", после правех една пауза (докаю бавно повдигах ръка и си подпирах с нея брадичката) и довършвах: „...какво?" Паузата е много важна!
- И Когато Александър Божков се пошегува, че млякото го прокарва, а ти нищо не му Каза...
- Това не бях аз. Това е телевизия на управляващите, не е телевизия на работещите. Който е на власт - той коли и той беси в тази телевизия. Когато аз дойдох в Канал, никой не знаеше аз кой съм и какъв съм. Много бързо се разбра, че баща ми е репресиран по политически причини. Затова не може синът да работи в държавната телевизия - при едно разклащане на системата той можа дп стане страхотно оръжие. Един популярен водещ може да манипулира общественото мнение. Затова той трябва да е послушна пионка, на която като кажеш „пей" - тя пае; като й кажеш „скачай" - скача; като й кажеш „плюй" - плюе. Затова нито Слави ще влезе в тази телевизия, нито други хора, които говорят истината. Ще влезе този, който е с власт имащите. Ако баща ми беше от НДСВ или поне им симпатизираше, аз щях да бъда тяхното момче и нямаше да ме спрат. Но аз не съм от техните и ме свалиха.
- Колко време водеше със слушалка в ухото?
- В понеделник нямах, първият пьт. Поспе вьв вторник, сряда и четвъртък имах слушалка в ухото. След като казах, че повече не искам да водя със слушалка в ухото и екипът ме подкрепи, в понеделник и вторник направихме нормално предаване и съответно в сряда ни спряха.
- С екипа бяхте много задружни в началото. Как е сега?
- Всички от екипа са мои приятели - режисьорът, главният сценарист, момчетата от сценарния екип. Вчера се разделяхме - беше ми доста тъжно. Но аз съм спортист човек и знам, че всяка загубена кауза е спечелена друга. Телевизията е основното, с което искам да се занимавам. Ще спра да съм диджей, ще наблегна повече на участията и концертните изяви. Сега завършвам история във Варненския Свободен университет, мисля да специализирам нещо, свързано с телевизията, И съм сигурен, че отново ще се върна един ден в националния ефир. А като дойдат нашите на власт, кой знае, може и шеф на БНТ да стана. И тогава му мислете, колеги!
"Човек трябва да живее така, че когато умре и на гробаря да му е мъчно."
|
