Избрано от и за Апостола:


Щял да дойде някой си по някакво вишегласие, право или криво, да ми вземе онова, което съм заслужил. Да му е просто! Аз съм се обещал на Oтечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв. Там нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е презряно за глупаво и най-просто нещо.
Какво (да) искам повече като гледам Отечеството ми че не е свободно? Такова нали е предначертанието ми днес за него, не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това трябва на всеки работник български: да даваме таквоз предначертание, и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа.
(до Филип Тотю)

*

Откато ти се даде пълномощението, гледай народната работа повече от всичко друго, повече от тебе си да я уважаваш. (към Христо Иванов Големия)

*

Приписвате ми, че не виждам гредата в очите си, а косъмът във вашите очи по-лесно виждам! Ти ако искрено ми казваш отгоре на писмото си: Любезний ми брате!, то тогава не трябва таквоз бутане и заобикалки, но кажи това и това ти е грешката да се поправа, ако съм чист човек! Както и аз за вашите най-малки криволици, или по-добре да кажа неразбории! За Отечество работим, Байо! Кажи ти моите и аз твоите криволици, па да се поправиме и да вървим в едно. Ако ще бъдем хора! (до Иван Кръшовски)

*

Ето! Ако дадете повече, отколкото ви се искат, ще купите по-голям живот, който сега се продава!! Утре - не! И милиони да давате. (към богатите)

*

Ние сме във времето и времето е у нас, то ни превръща и ние го превръщаме.
(до Панайот Хитов)

*

Целият български народ ми е другар. С всичкия народ съм работил и никого не познавам. (пред съда)


* * *

Живея съвършено бедно. Дрипите, които имах се съдраха и мен ме е срам да изляза деня по улиците. Живея на самия край на Букурещ в една вятърничава воденица заедно с моят съотчественик Васил Дяконът. За препитанието ни не питай, защото едвам на два-три деня намираме хляб да си уталожим гладът... Тие дни мисля да държа сказка в читалището "Братска любов", но как да се явя, не зная? При всичкото това критическо положение, аз пак си не губя дързостта и си не изменям честното слово... Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и се' весел. Вечер, дордето ще легнем - той пее; сутрин, щом отвори очи, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания.
Христо Ботев до Киро Тулешков


... тоя човек умее не само да научи простия народ на ум и разум, но и да накара да го обичат и слушат... той мири ония братя, които се карат за бащината си черга, той мири мъжете с жените им, той лечи децата от треска, той помага на жените да сготвят вечеря...
Любен Каравелов


… Щом влязохме Левски хвърли по един поглед към всеки от нас по ред, и казвам ви, не ни беше лесно. Като те погледне, нещо като че се запалва в тебе и се разгаря, а сърцето ти бие сякаш ще се пръсне... После Левски ни заговори... и както ни говори току ще дигне глас и ще запее. Ех, мили братя, само да чуете гласа му! Глас като буря! Къщата прокънтя и косата ни се изправи...
Кольо Кьосето


Весел човек беше! Как не го видях един път да се замисли и той! Все засмян, все радостен, като че ходеше да калесва за сватба...
Захари Стоянов


Левски беше среден на ръст, пъргав и смел, с бистър и разсъдлив ум, с желязна воля и с рядко постоянство. Вънкашно той имаше нежни черти, живи очи и интелигентен поглед. Всякога биваше весел и си тананикаше някоя народна песен, шеги у него нямаше. В обноските си към всекиго беше вежлив, учтив и любезен, не беше разточителен, не се занимаваше с клюки, не употребяваше никакви спиртни питиета, не пушеше, пиеше само чай. Не обичаше лукса, но всякога биваше, макар и скромно, спретнато и прилично облечен. Без работа никога не стоеше, никога не се хвалеше, обичаше да слуша Каравелов, когато разказваше нещо било от нашата или чужда история. Той беше много таен и когато го запитат за нещо обмисляше отговора и тогава отговаряше накратко, с няколко думи. Не беше словоохотлив, но когато се увлечеше да говори по народните работи, беше толкова красноречив, щото омайваше слушателите си. Презираше онези, които водят разпуснат живот, сам той беше много запазен, дори не знаеше да псува. Много пъти биваше поканен от нас да излезем на разходка или да отидем в бирария "Щробар", гдето се събираха българите, но той всякога отказваше, под предлог да не го подуши румънската тайна полиция и да го прдаде на турците.
Никола Обретенов