Лили Иванова / Религия и мистика / Велики личности

Лили Иванова е най-известната българска поп изпълнителка, чието име за българите отдавна се е превърнало в символ и еталон за този вид музика. Кариерата й продължава вече близо пет десетилетия. Певицата има 34 издадени албума. Два от тях стават златни плочи в Европа. Синглите, излезли в България, са 29, а в чужбина са издавани в Румъния, Турция, Германия, Испания, Русия и др. страни. Няма официална статистика колко копия от албуми е продала досега. Според журналиста Кеворк Кеворкян към 1982 г. само в България техният тираж надхвърля 10 милиона. Заради голямата й популярност в Русия и огромните продажби по време на съществуването на бившия Съветски съюз се предполага, че общият тираж на продадените й албуми наближава 100 милиона копия. Певицата има около 11 000 самостоятелни концерта и над 500 записани песни (според някои източници броят им надхвърля 600). Освен на български, в репертоара ѝ през годините са присъствали и песни на руски, английски, немски, френски, турски, испански и италиански език, иврит.
Лили Иванова осъщестява многобройни концертни турнета в чужбина - на първо място в СССР (през 90-те в Русия), където е сред най-популярните певци. Тя е единственият чуждестранен изпълнител, участвал в тържествата по случай 850-тата годишнина от основаването на Москва. Гастролирала е с успех в Германия, Куба, Япония, Турция, Чехия, Югославия, Унгария, Полша, Гърция, Португалия и др. държави, като освен в Русия нейната популярност е по-значителна в Турция и в източните части на обединена Германия. След 1989 г. певицата изнася редица концерти пред българските общности в чужбина, в това число и 3 турнета в САЩ и Канада, продължаващи по няколко месеца.
В разгара на своята кариера през 70-те години певицата изнася до 450 концерта годишно, като много често проявите са в големи спортни зали и стадиони. Любопитен е фактът, че през 1981 г. няколко месеца след откриването на сградата на НДК, Лили Иванова става първата поп изпълнителка, която е допусната да изнесе концерт там. Тъй като по това време не е имала самостоятелна изява в столицата от близо 2 години, се налага да направи 5 концерта в побиращата 4500 човека зала 5 последователни дни – рекорд, непостигнат и досега от друг български изпълнител. През 80- те работи активно в ГДР, където изпълнява специално написани за нея песни от Арнолд Фрич и Петер Паулик, има концертни турнета и участва в шоу-програми във “Фридрихщадпалас” и в много телевизионни предавания.
През последните 5-6 години освен традиционните концерти пред многобройна публика, певицата се ориентира и към unplugged прояви в клубове и пиано барове. Въпреки зрялата си възраст, и в момента Лили Иванова е един от българските изпълнители с най-много професионални ангажименти и една от малцината с постоянна концертна дейност. Обикновено нейните концерти включват между 20 и 30 песни, в съпровод на пиано, акустична и електрическа китара, цигулка, саксофон и тромпет.
Репертоарът на Лили Иванова в началото на кариерата й през 60-те години е силно повлиян от популярните тогава италиански и френски шлагери. В един от албумите й от средата на 60-те години има дори няколко кавъра на песни на „Бийтълс”. Нейната слава идва сравнително късно в сравнение с много от колегите й. Постепенно певицата изгражда свой собствен стил, за който най-характерното е подчертаната лиричност и мелодичност на музиката и стойностният текст. Певицата работи с много изявени текстописци, пее песни по стихове на български класици - Иван Вазов, Христо Ботев, Пейо Яворов, Кирил Христов, Павел Матев но може би най-значима е съвместната ѝ работа с поета Дамян Дамянов. Основната тема в текстовете на песните й е любовта. От края на 60-те години до средата на 80-те почти няма година, в която песен, изпълнена от Лили Иванова, да не е ставала тотален хит на годината. От средата на 80-те Лили Иванова се насочва и към песни, чиито текстове са подчертано автобиографични, а музиката е по-сложна и не толкова комерсиална, но въпреки това средно на 2-3 години веднъж нейна песен отново оглавява класациите. В средата на 90-те, след успеха на албума „Готови ли сте за любов“ певицата прави изненадваща промяна на имиджа си и посяга към музикални стилове като мелъди рок, соул, ритъмендблус, балканско етно, джаз. Рок-експериментът „Частен случай“ през 1999 г. не е сред най-успешните ѝ продукти, но последвалият го етнопроект „Ветрове“ се превръща в едно от музикалните събития за 2000 и 2001 г. Оттогава насам певицата е издала няколко албума, в които новите песни вече значително намаляват, за сметка на стари хитове, записани в нови аранжименти. От началото на 2006 г. Лили Иванова работи с малък бенд, състоящ се от Огнян Енев – пиано, тромпет и саксофон, Бисер Иванов – китара, Орлин Цветанов – цигулка.
В различните периоди на своята кариера Лили Иванова сътрудничи с оркестрите на Здравко Радоев (в началото на 60-те), „6+1“ с ръководител Иван Пеев (от 1966 г.); „Маковете“ с ръководители Митко Щерев и Асен Гаргов. В дует с Асен Гаргов издава два албума, а в началото на 80-те оркестърът за кратко време се представя под името „София“. След това няколко години Лили Иванова пее в съпровод на трио „Бутик” в състав Асен Гаргов, Кирил Йорданов и Александър Кипров. Сред композиторите, с които Лили Иванова осъществява тясно творческо сътрудничество, са Ангел Заберски (1965–1968); Тончо Русев(1969–1974); Митко Щерев (1974–1977); Найден Андреев (началото на 80-те). През 80-те звездата изпълнява песни на много от по- младите композитори, между които Тодор Филков, Асен Гаргов, Рафи Жамаркоцян, Любомир Дамянов, Александър Кипров. В началото на 90-те тази тенденция е продължена, като трябва да се отбележи сътрудничеството с Чочо Владовски, с когото създава съвместно студио, изпълнява няколко дуета и записва албума „Хазарт“, а с Иван Лечев - „Частен случай“.
Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години благодарение и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Тя и Емил Димитров са най-често сниманите от телевизията български певци. През 1965 г. певицата се снима с малка роля в игралния филм „Неспокоен дом” (реж. Рангел Вълчанов), в който като кабаретна певица изпълнява модната тогава италианска песен „Сърце”. Българската телевизия е осъществила няколко филма за Лили Иванова, като първият е „Аз съм Лили“ (реж. Хачо Бояджиев, 1974 г.). През 1975 г. е издадена книгата „Нашата Лили“. През 2006 г., без разрешението на певицата е публикувана неофициална нейна биография със заглавие „Просто Лили“. В момента Лили Иванова съди автора на книгата.