ВЯТЪРА И ЦВЕТЕТО

Вятърът срещна прекрасно Цвете и се влюби в него. Докато той нежно галеше цветето, то му отвръщаше с още по-голяма любов, изразена с аромат и цвят.
Но на Вятъра му се стори малко това, което дава и си каза: “Ако аз дам цялата си мощ и сила, Цветето ще ме дари с нещо още по-голямо.” И той духна върху Цветето с мощното дихание на своята любов. Но Цветето не издържа тази бурна страст и се прекърши.

Вятърът се опита да го повдигне и съживи, но не успя. Тогава той притихна и вдъхваше на Цветето нежното дихание на любовта, но то увяхваше пред очите му. Тогава Вятъра се провикна: “Аз ти отдадох цялата сила на моята любов, а ти се пречупи! Изглежда, в теб не е имало достатъчно любов към мен и значи не си ме обичало!”
Но цветето нищо не отговори. То умря.


Този, който обича, трябва да помни, че Любовта се измерва не със силата на страстта, а с нежност и търпеливо отношение. По-добре десет пъти да се въздържиш, отколкото веднъж да прекършиш нежното Цвете.

Нашата среща беше илюзия.

Нещо като виртуална реалност ли?
Което не е никаква реалност!