|
Тема
|
Дънов за БЛАЖЕНСТВАТА
|
|
Автор | Пeпи (Нерегистриран) |
Публикувано | 28.11.05 23:37 |
|
Когато идва един човек от чужбина, специално да се запознае с него и с неговите идеи, той му задава въпроси
- Какъв е вътрешният смисъл на блаженствата?
Дънов:
- Пътят на блаженствата се познава само чрез закона на Любовта, Вярата и Надеждата. Най-първо тях трябва да проучвате.
Деветте блаженства са форми, чрез които Любовта се изразява.
Когото дойде Любовта, тогава тези блаженства стават пътища, по които той може да се домогне до Реалността. Но извън Любовта, блаженствата са неща непонятни. Те не могат да се добият по механичен начин. Например, човек не може да бъде "нищ духом" с външни усилия, по механичен начин, А САМО ЧРЕЗ ЛЮБОВТА.
Блаженствата са девет метода, по които любовта може да се приложи на Земята.
| |
Тема
|
Re: Дънов за БЛАЖЕНСТВАТА
[re: Пeпи]
|
|
Автор | Пeпи (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.11.05 04:55 |
|
Любовта е най-разбраният, най-лесният път, по който човек може да се домогне до Реалността, до Живота.
Това е най-естествения път.
Дето е Любовта, там е и Реалността. Дето не е Любовта, Реалността я няма. Дето е Любовта, Реалността се разкрива с всичката светлина.
Човек трябва да мисли така, за да не се самозаблуди. Защото той може да се самозаблуди. Всеки иска да обясни нещата според своята система. А пък вярното е следното: спасението е само в Любовта!
| |
Тема
|
Re: сладчината и горчивината
[re: Пeпи]
|
|
Автор | Пeпи (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.11.05 23:02 |
|
Когато вие се приближавате към един обект, той се увеличава пред вашето зрение. Когато се намалява, това е признак, че се отдалечавате от него.
Сега, идеята е, че старият човек има друго понятие за любовта. Защо? По единствената причена, че той се е отдалечил от нея.
Понякога вие не си давате отчет, дали имате ясна представа за известни идеи. Идеята трябва да бъде за вас така ясна, както сладчината, когато близнете захар. Може да нямате научни познания за захарта, или как е произведена, но казвате, че в тая бучка захар има нещо сладко.
Представете си сега, че сладчината е свързана с живота. Там, дето има сладчина, има живот. Там, дето няма сладчина, няма живот. Сладчината е външната страна, тя е граница на живота, на добрия живот.
Щом дойде сладчината, вие се приближавате до живота; дойде ли горчивината, вие се отдалечавате от живота и навлизате в областта на смъртта. И ако тази горчивина постоянно се увеличава, най-после вие ще умрете. Ако сладчината постоянно се увеличава, увеличава се животът.
| |
|
|
|
|