"...И още на следващия ден на неговата наблюдателна площадка били поканени останалите петима жреци и фараонът. Пред събралите се Краций започнал своята реч.
-Това, което ще чуете сега не бива да се записва от никого или да се преразказва. Около нас няма стени и моите думи, освен вас, няма кой да чуе. Измислих начин за превръщане на всички хора по земята в роби на нашия фараон. Да се направи това чрез изтощителни походи и войни и с многобройни армии е невъзможно. Но аз ще го направя с няколко фрази. Ще минат само два дни след тяхното произнасяне и вие сами ще се убедите как започва да се променя светът. Гледайте: долу в дългите шеренги оковани роби носят по един камък. Тях ги охраняват множество войници. Колкото повече роби, толкова по-добре за държавата – така сме смятали винаги. Но колкото повече роби -толкова повече трябва да се опасяваме от бунт. Ние усилваме охраната. Принудени сме да храним добре своите роби, иначе те не могат да изпълняват тежката работа. Но те въпреки всичко са лениви и склонни към бунтарство. Погледнете как бавно се движат, а и мързеливата стража не ги подгонва с камшици, не удря даже младите и силни роби. Но те ще започнат да се движат много по-бързо. И няма да им е нужна стража. Стражите също ще се превърнат в роби. Това може да се извърши така. Нека днес преди залез глашатаите разнесат указ на фараона, с който да се казва:”От изгрева на новия ден на всички роби се дарява пълна свобода. За всеки камък, доставен в града, свободният човек ще получи по една монета. Монетата може да се разменя за храна, облекло, жилище, дворец в града и самия град. Отсега нататък сте свободни хора.”
Когато жреците осъзнаха казаното от Краций един от тях, най-старият произнесъл:
-Ти си демон, Краций. Замисленото от теб ще покрие с демонизъм множество земни народи.
-Нека съм демон, а замисленото от мен в бъдеще нека наричат демокрация."

Хитро...

Dulce et decorum est pro patria mori!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По залез указът бил огласен пред робите и ги довел до пълно изумление. Мнозина не спали през нощта обмисляйки новия си щастлив живот.
Сутринта на другия ден жреците и фараонът отново се качили на площадката върху изкуствената планина. Картината пред техните очи поразявала въображението. Хиляди хора, бивши роби, надпреварвайки се влачели същите камъни както преди. Облети в пот, мнозина носели и по два камъка. Други пък, които носели по един тичали вдигайки прах под краката си. Някои стражи също влачели камъни. Хората, сметнали себе си за свободни- след като им свалили веригите, се стремели да получат колко може повече от мечтаните монети, за да построят своя щастлив живот.
Краций прекарал още няколко месеца на своята площадка, наблюдавайки с удовлетворение какво се случва долу. А измененията били колосални. Част от робите се обединили в неголеми групи, направили си каручки, до върха ги товарели с камъни, обливайки се в пот ги тикали към града. “Те ще изобретят още много, много приспособления,- с удоволствие мислел Краций. – ето че се появиха и вътрешни услуги- разносвачи на вода и храна. Някои от робите ядяха по път, за да не губят време в хранене и плащаха на разносвачите с монети. Я виж ти, и лечители са се появили, направо в движение оказват помощ на пострадалите и също срещу монети. И регулировчици на движението са си избрали. Скоро ще си изберат началници и съдии. Нека си избират: нали се смятат за свободни, а същността изобщо не се е изменила, както и преди те влачат камъни...”

Така си и продължават да бягат вече хилядолетия, в праха, обливайки се в пот и влачейки тежките камъни. И днес потомците на онези роби продължават своя безсмислен бяг...

Moge li da mi napishete ot koq tochno kniga sa tezi citati i na koq stranica moga da gi namerq.Blagodarq!