Още от зората на своето съществуване човечеството е било наблюдавано, контролирано и наставлявано от Същества с много по-развито съзнание от неговото, които са му предавали периодично от една страна важни за физическото му оцеляване знания и умения, а от друга - морални норми и правила, които да го разграничат от подчинените на инстинктите си сравнително по-нисши същества на Земята. Наричали са ги Пратеници на боговете, Архангели, Велики Учители, Мъдреци, Божии синове, Велики Риши, Кумари, Аватари, Синове на Светлината и с други подобни наименования, но тези Същества са били и сега са в действителност по-старши Братя на човечеството, преминали отдавна по пътя, по който сега вървят и хората на Земята. Те са постигнали с цената на постоянен труд и себеотрицание през множество въплъщения непрекъснатост на съзнанието си при прехода от земно към надземно съществуване (практическо безсмъртие) и са поели доброволно върху себе си бремето на отговорността за съдбата на Планетата през тази космическа Епоха. Споменът за първоначалните Велики Учители и Наставници се е съхранил в митовете и легендите на различните народи, а Ученията им са послужили за основа на различни религиозни култове и догми, някои от които съществуват и днес, макар и вече доста отдалечили се от своя Първоизточник.
Много пъти са се въплъщавали, т.е. раждали във физическо тяло на Земята като обикновени хора, Великите Учители и всеки път са предавали на хората необходимото за дадената епоха количество от информация, съобразено с равнището на съзнание, достъпно за човеците през съответната епоха. Но както в миналото, така и сега, хората трудно възприемат преподаваните им уроци и в повечето от случаите са се отплащали на своите Благодетели като са ги разпъвали на кръст, изгаряли на клада, преследвали и унижавали по всевъзможни способи. И едва след смъртта им, когато общественото съзнание е достигало необходимото ниво, за да възприеме и оцени съответното Учение, са ги възвеличавали и са им изграждали Пантеони.