Тъкмо си поръчах "Към Дома" и го чакам. Трябва ми фокус 27 и "Разпределителната гара" - Паркът. Ще постна какво се е получило.
Наскоро бях за кратко в Сивото. Веднага си намерих ръцете по навик / този универсален метод може да се упражнява и запаметява и в будно състояние, когато си поглеждаш дланите и търсиш нередни неща около тях - в броя на пръстите, дължината и цвета им и си задаваш сериозно въпроса "Сънувам ли сега?" и според резултата си отговаряш с да или не - това се нарича търсене на индикатори на съня и е от основните методи на Лаберж; вкарва малко контрол в ситуацията; по принцип нямам изключвания на съзнанието между състоянията, но за тези, които имат и излизат спонтанно пряко волята си, е полезно да се "програмират" още докато са будни; могат да си зададат предварително маршрута, да имат цел на излизането; наличието на цел също е част от контрола/ и повървях малко. Гадно местенце, една еднообразна равнина във всички посоки. Не ми хареса и веднага си се върнах. Това е по-лесно да се предотврати, отколкото да се оправя Оттатък. "Наточвам" се или да се върна веднага, или да поискам помощ. Попаднеш ли Там с грешната нагласа, това значи, че вътрешно си имал билет или за Черното или за Сивото още бидейки в тялото си, просто с излизането това е станало явно. Във връзка с това май малко съпътстваща излизанията будна медитация върху вътрешното спокойствие и тишина е нещо необходимо. Усетя ли някакво безпокойство да ме гложди, си пускам малко музика до успокояване. Музиката поръчва музиката.

Служи ми за настройка. С нея си акордирам излизанията. При мен вървят например Би Джийз, при друг - друго. Те мощно ми вдигат вибрациите. Един вид мост над бездната. Някакви идеи за други мостове?
Нищо не ме душило засега, но веднъж се "давих". Имах едно любимо упражнение за Оттатък - "капка в морето". Излизам и си представям, че съм капка, която се стича по листо на самотно дърво, растящо на края на пропаст, в дъното на която се плиска морето. Пейзажът е слънчев, лазурен. Стигнала до края на листото, капката се озовава във въздуха. И после пада при другите във водата. И после - къде са й границите? Нищо твърдо наоколо, никаква изолираност от Другото няма вече. И Капката изживява мини-нирвана. Но това е, когато вибрираш високо. Когато си в духовното ниско, същото упражнение дава други резултати. В горещия летен ден лежах в леглото, одеялото ми беше някъде до кръста, тоест то не е било механичната физическа причина за последвалото натуралише чувство за давене във вода, която ми стига до шията и се качва нагоре. Въздухът не ми стигаше, задушавах се като при астма, щях да се удавя в леглото си! /Не е ли възможно да гушнеш букетчето по този начин??кой лекар ще се светне после какво е станало?!/ За щастие тази възможност е само на теория, защото връщането е светкавичен рефлекс. Размърдваш пръстите на физическата си ръка и си пак тук. Но това е пак една от складираните в ума ми програмки - Пръсти 1.0.0.
Та изрично подчертавам, мхъм, че излизането не е просто един механичен резултат от добре заучени техники - релаксираш, мислите ти замират, излизаш с въртеливо движение и т.п., но трябва да си се погрижил и за Вибрацията си, с извинение за тъпия термин. Или поне се настройвам да не се примирявам с присъствието си в бездната. Онези, които бродят там след последния EXIT сигурно за това са там, защото си викат "Ох, грешният аз! Сигурно Бог ме е разпределил в тази гадост и кой съм аз, че да възразявам!". Подозирам, че май никой не ни разпределя и сега събирам доказателства. Не е честно тук да сме в Черното и там - също, а? Някои традиции особено наблягат на важността на последната мисъл преди умирането. Преди и аз се чудех как така разбойникът Варава, разпнат заедно с Христос, ще бъде в рая /Христос му го обещава като награда за закъснялото му просветление/, след като цял живот е вършил глупости. Но за по-сигурно добре е и другите мисли преди последната да не са много грозни.
Резюме: да се отървем от мазохизма си, о, печални излизащи, ако не сега, то поне когато има опасност да ни изиграе фатално и мръсно!

Zdraveite , haresva mi foruma i iskam da spodelq i malko ot svoq opit.Naskoro se sdobih s hemi sink i v golqmata si radost burzo go izprobhah.Rezultata be che samo navlqzoh v po dulboka relaksaciq. Ima li oshte nqkoi koito da ne e imal efekt ot hemi sink? Molq kajete mi che ne sum si prahosal parite na vqtura:(

А какво точно си поръчал (заглавието на касетата/компактдиска)? И защо очакваш да стане веднага? Знаеш ли английски? Спазваш ли основните изисквания за слушане - стереокасетофон без Долби, стереослушалки, поза по гръб, пълна липса на движения, тъмна стая, максимум сензорна депривация, някакъв опит с медитацията, касетите да се слушат тихо, колкото да се чуват напътствията, затворени очи, като зад клепачите очните ябълки фиксират неподвижно черния екран пред теб? Можеш ли да мислиш поне 5 минути за нещо, без мисълта ти да се отклонява? Институтът не гарантира излизане 100%, това не е и целта на хеми-синка. Целта е разширяване на съзнанието, усещане на собственото енергийно тяло и потоците от енергия около него, умения за релаксация и медитация, които без синхронизация на полукълбата се развиват за много години, пълноценно наспиване за 1-2 часа, получаване на информация по нефизически канали, по-ярки и запомнящи се сънища, които преминават в сънуване с включено съзнание - люсид дрийминг, ускорено учене и др. Ефект винаги има. И той не се проявява задължително в момента на слушането. Ти не усети ли нещо по-особено: тръпки, люлеене, шум в ушите, който не е бученето на кръвта - вслушването в него помага; чувал ли си, впрочем, за слушането на звуковия поток - нада (Кристофър Килам пише за него в "Петимата тибетци", като го нарича звукова магистрала към вселената;между ушите също се раждат разни шумове, които не произлизат от физическото)?; някаква тиха мелодия, която липсва на касетите, пощипване, "иглички", усещане, все едно си покрит с чаршаф? Само по-отпуснат ли се почувства? Отпускането е само половината работа. Трябва да пожелаеш много силно да преместиш съзнанието си, да мислиш за друго място (а защо не и време?) - небето, морето, площадката пред блока ти, да визуализираш движенията на нефизическото си тяло - как се люшка наляво-надясно, как се върти около остта си, как се издига към тавана, дори си представи какво е да пипнеш мазилката. Аз мисля интензивно за излизане, например колко е красиво нощното небе, колко е прохладно, докато летиш. То наистина има едно такова особено нуди усещане, което е повече от приятно. Току-що получих моя комплект "Към Дома", но едва ли ще го хвърля на боклука, ако още утре не срещна починалите си роднини във фокус 27.
Не се отчайвай, то не е проста работа. Дори хора с опит се радват, ако се получава 3 пъти месечно, а има и мъртви периоди от по няколко месеца.
Ами добре е да се знае, че инвестицията не гарантира на всеки незабавно излизане - за да няма разочаровани. Всичко е индивидуално, както писа Някой. Според мен не си си дал парите на вятъра, ако цениш гореизброените ползи. А ако търсиш ИТ и то веднага - може би. Сори.

Фокус харесва ми какво ти е писал Мнение , аз заедно с един авер смятам да си купим при първа възможност хеми синк а за ефекта не се и съмнявам вече...просто трябва да помогне:) Мнение , тук съветваш Фокус да визуализира , че вече е извън тялото , лети , докосва тавана...мислех че ключов момент е да останеш медитирайки и не-мислейки и тогава всичко от самосебе си става... не е ли така? трябва ли да мисля че се отделям от физическото?

?Допускаме, че фокус притежава именно "Дискавъри" (вече писах, че за излизане трябва точно определен хеми-синк, а не случаен диск), а не някоя касета за обикновена релаксация и се чуди защо не става.
Как става хем да не мислиш, хем да се изкомандваш да излезеш? Тук се налага да дам малко обяснения за т.нар. йога-нидра, или йога на съня. Ще поцитирам малко Кристофър Килам, който води курсове по йога повече от 20 години.
"Ключът към йога-нидра е умението за всеобща, пълна релаксация" /да кажем, че фокус е овладял този етап/. Следващият етап от йога-нидра: "Отново минавате през целия процес на релаксация, но умът остава буден и ясен през цялото време. ...запазвате връзката си с едно будно ядро - част от ума, която запазва яснотата и способността си да усеща, - без да заспивате. Ако сте в състояние да релаксирате напълно и да задържите ума си буден, рано или късно с изненада ще установите, че тялото ви спи, но съзнанието ви е будно!" (прословутото осъзнаване на момента на заспиване - това е състоянието фокус 10 на Монро - mind awake/body asleep, буден ум, спящо тяло) " Аз открих това по един комичен начин. Ако съм легнал по гръб, понякога хъркам и първия път, когато заспах с буден ум, си помислих, че няма нищо по-смешно от това да лежиш и да чуваш собственото си леко похъркване." (Някой спомена нещо подобно в своя опит.)
Какво да се прави по-нататък? Лично аз в началото комбинирах хеми-синка с нада-йога - слушането на звуковия поток, което помага на ума да замре, за да се затворят физическите сетивни канали и да се отворят нефизическите. Първо прослушвах касетата, умът ми вече беше синхронизиран и този ефект продължаваше известно време след спирането на хеми-синка. Тогава започвах нада-практиката. На този етап се лежи и се чака смирено какво ще стане. "За повечето хора съзнателното преживяване извън тялото изисква дълга практика и много от нас имат скрити страхове, които ни задържат. Освен това, прекалените усилия за постигане на ИТ могат да се превърнат в пречката, която ви задържа. Бъдете безгрижен относно ИТ" (инструкции на Института). Става ли ясно каква е връзката между слушането на нада и ИТ? Надявам се, че да. Чуването на нефизически звуци е много типично явление за ИТ и хеми-синкът от "Гейтуей" поднася такива изненади. Потокът е сигнал, че вече сте извън фаза с физическото.
Килам: "Нада е вибриращ постоянен звуков поток, който протича абсолютно през всичко. Почти сигурно е, че по време на медитация ще се натъкнем на този поток от звуци, защото именно тогава сетивата ни са крайно изострени. Улавяме нада чрез слуха си. Звуковият поток всъщност е комбинация от хиляди различни звуци, но в началото сигурно ще го чувате като един недиференциран тон. Нада се чува най-добре в сравнително тихо място, където няма други звуци. ...ще чуете нещо като бръмчене в главата си, най-вече в областта на дясното ухо. Причината не е движението на кръвта; кръвта не произвежда такъв протяжен, остър звук. Това, което чувате, е потокът от звуци, елементарен и както изглежда, безобиден шум - звукова магистрала към вселената. ...не е желателно да заспивате. Ако легнете, направете го върху равна повърхност и без възглавница. Дръжте краката си опънати, не трябва да ги кръстосвате; ръцете са близо до тялото, с обърнати нагоре длани. Очите и устата са затворени, връхчето на езика е опряно в небцето. ...Насочете вниманието си към вътрешността на главата и слушайте внимателно. В началото се съсредоточете върху дясната половина на главата, в областта на вътрешното ухо. Там ще доловите някакъв звук. Вероятно ще чуете звънтене, бръмчене или нещо като далечно ехо от барабани. Вслушайте се внимателно в звука, фокусирайки напълно вниманието си. Опитайте се да го чуете, все едно се опитвате да доловите думите на някой, който шепне в съседната стая. Концентрирайте се дълбоко. ...Звукът става все по-отчетлив...може да стане по-нежен и изчистен. Така и трябва. ...Звуците, които ще чуете, са единствени по рода си. Цялото ви същество се къпе във вълните на изключителни вибрации, от което човек изпитва чувствена наслада. Ще установите, че звуците лесно се изплъзват. Те идват и си отиват, изчезват, променят се, отслабват и се засилват до грохот. ...Умът е като змия, забравя несигурността, когато чуе нада, и престава да бяга.
Практикувайте нада-йога поне 15 минути." (на тъмно и тихо преди сън)
"Един от парадоксите на "спящото тяло" или на тоталната релаксация и "будния ум" е възможността за внезапно повишена чувствителност: чуване протичането на артериалната кръв зад ушите или чувстване дишането на кожата. Спонтанното далечно възприятие е друга възможност във фокус 10: аудио материал, който бихте се заклели, че е бил действително на касетата този път, но не и предишния; или пък присъствие на далечни деликатни миризми" (от инструкциите).
"Трябва ли да мисля, че се отделям от физическото?" Не трябва да мислиш през цялото време за това; трябва да си го ПОмислиш някъде между слушането на касетата и нада-йогата, и то без думи, а с представи и емоции (невербално мислене; вербалното мислене те заковава към физическото), за да се породи желание, вдъхновение, ако щеш. Някъде тук е и мисленето за целта на излизането ти - по-добре конкретна личност и нейната енергия, отколкото място.
Освен по-голямо отпускане, хеми-синкът от "Гейтуей" е длъжен да даде и един друг универсален, повтарящ се масово при много хора ефект - ефекта на изключването. (Няколко месеца ми се случваше редовно с "Дискавъри", независимо колко се стараех да не става. Просто ме отрязваше и после се осъзнавах без всякакъв спомен "кога заспах", "кога махнах слушалките", "защо слушалките са на това място?". Няма искам-не искам.)
"Може да ви се случи понякога да се "изключите" от упражнението, особено когато придобивате опит отвъд вашето ниво на съзнание. Изключването е различно от заспиването. Съществува усещането, че сте изпуснали упражнението. След връщане към упражнението или след неговия край нямате усещане колко време е минало. Превключването е често споделяно усещане. На определен етап то ще престане да се случва и вие ще си спомняте всичко. С помощта на търпение и продължителна практика ще се научите да поддържате баланса между дълбоката релаксация и заспиването".

Някой, ти имал ли си "изключвания"?

shte buda po turpeilv s hemi sinka , puk togava pak shte bi pisha .Mnenie pritensqvame che mnogo nesta stavat navednuj , hemi sink ioga nidra ... ne e li prekaleno

Да,имал съм изключвания.По-интересното при мен бяха вибрациите.Когато дойдат,в началото обхващат цялото тяло.След това мога да ги концентрирам
до точка,която мога да придвижа до която си искам точка на тялото.Веднаж,
/тогава бях запален на тема мередиани/,накарах енергията да се движи по орбита-преден-заден мередиан,и имах усещането,че под кожата ми преминава топче с големината на орех.Някой от вас питаше за преминаване
през стени.При второто ми излизане-както си лежах и гледах мислено тавана,се усетих,че преминавам през него,усещайки структурата му.След това запраших нагоре-все по нависоко,после видях/то е нещо смесено между виждане и чувстване/Земята и Луната и продължих...
Мина мисъл докъде се простира цялото това чудо,аджеба,при което последва рязко увеличение на скоростта...Чувството беше,че като ли се движа в газирана вода и покрай мен прелитат мехурчета...Но пътуването не свърши,поне докато бях в съзнание.Събудих се на сутринта.
При третото излизане пък-излезнах през стената.В момента съм в застой-само преди да заспя понякога за една две секунди виждам нещо невероятно синьо-
небе ли е,що ли е-и аз не знам!
Чао за сега!Приятно ми беше!

Някой, това синьото май и аз го виждах преди (имам айдент). При релаксация и концентрация в пространството зад затворените ми клепачи започва първо да се появява светлосиньо, чисто петно, а като навляза в него расте все повече и повече и обхваща целия ми кръгозор. Веднъж ме изведе сред мастиленотъмно, нощно небе със страхотно красиви, малки, милиарди звездички. Такаква красота и необятност беше - неописуема, друга. После докато се настроя на тук и сега доста време мина. За същото ли става въпрос?

Небето го виждах и при медитация без излизане. Озадачи ме защо цветът на това небе е такъв странен - светлоиндигов. Физическото небе никога не може да бъде такова. Чудя се дали случайно не сме бъзикнали аджна - чакрата, за да видим подобна гледка. Тези цветове не са случайни.
?????

i az sum vijdal nebeto , no po natatuk ne sum stigal mojebi hemi-sink deistva samo rpi nqkoi hora i ne e za vsichki . Vupreki tova produljavam da opitvam , pari sum daval nali