Тук можем да си говорим за учението на Дънов, ако някой го интересува.

Много се говори за любовта, но малко хора я познават.
Дънов говори за обединението на мислите и чувствата като условие за любовта. Какво означава това според вас?

Естественото състояние на човешката душа е любовта.
"Човек дълго време трябва да живее в Любовта, в това естествено положение, за да намеери себе си. В Любовта той ще се опази, а без любовта ще бъде в едно болезнено състояние и цилият му живот ще бъде разхвърлян...
Когато говорим за Любовта, трябва да знаем, че тя е едно естествено положение на посветените; само те я разбират. А пък другите хора имат само сянката на любовта."

Хората се чудят, че любовта на земята е кратковременна. В света на посветените тя е естественото здравословно състояние на душата. В такъв свят, какъвто е земята, тя много рядко се появява и после изчезва. Тогава тя е сянка на живота. Тогава казват, че тя не съществува.

За да можем да обикнем хората, Бог създаде семейството - баща, майка, братя, сестри. Като обичаш видимите форми, ти ще се научиш да работиш със закона на Любовта. Имаш един син и той умира. Къде отива той? Човек, който е в тялото си, е като вода в чаша. Изливаш водата и тя се поглъща от земята...
Това са външни процеси. Досега вие се познавахте много малко, познавахте само вашите външни дрехи. Не се заблуждавайте от външната привидност.

Всички хора живеят в един преходен човешки свят, гдето нещата не са се установили. Любовта на земята, каквато е сега, не е установена, тя се изменя. Но има един свят, дето нещата са установени и постоянно растат...

Естественото състояние на човека, в което може да живее, е любовта. При любовта има един прилив, известни сили в природата се вливат в душата. Някой път човек може да затвори този извор, тази енергия може да престане да се влива в душата и тогава той изгубва Любовта. Любовта може да се изгуби. Течението си съществува, но това, което се влива вътре, то изчезва. И тогава човек се намира в едно противоречие. То се състои в това, че човек усеща в живота си една празнота, нищо не го привлича. Но дойде ли това течение и животът пак се осмисля.

В любовта по някой път има примес, от който трябва да се освободиш. Любовта ти не е чиста. Чистата любов се отличава по това, че човешкото съзнание не е раздвоено. Тя е Божествената Любов.

Някой път хората се срамуват от любовта. Ние казваме:"Бог е Любов". Бог, който е най-великото същество, не се срамува от любовта. Тя постоянно излиза от Него. А пък ние, малките сащества на земята, се срамуваме, че изливаме любовта си. Не зная откъде е проникнало това чувство на срам в човека. Този срам е един примес. Човек има вътрешна необходимост от любов, както гладният от хляб.

Човек е проводник на любовта, а взети заедно, хората представляват разнообразие от проводници на Великата Любов.
Ако някой се е влюбил във вас, той не се е влюбил във вас. Разгледайте по-обективно въпроса. Когато се влюбите в някой човек, не е важно това, което е в тялото му, вие обичате това, което изтича от човека; то е нещо невидимо.

Срамът, ревността, омразата - това са примеси. Средата, през която Любовта преминава, носи материални частици, които не хармонират с човешката душа. Затова във всички хора любовта трябва да се пречиства.

Това, което ние съединяваме, то не е още Божествено съединение. Връзките, които правим, са временни връзки. А пък Божествените връзки, това са вечни връзки. Любовта на Божествените връзки преминава от едно същество в друго, от един свят в друг. Смъртта там не е препятствие. Като мине отвъд, човек пак обича съществата, които е обичал, а пък при човешката любов, като дойде в друго състояние, престава да обича.

Вие търсите любовта там, където я няма. Всъщност за любовта човек не трябва да говори.

Ние навлизаме в епоха, в която любовта ще се изучава без форми. Вече доста сте изучавали любовта на формите, вследствие на което имаме големи заблуждения. За да се освободим от заблужденията на формите, трябва да се научим да слушаме любовта, без да виждаме формите - да се пречистим. Например, ти обичаш Бога, но не можеш да му туриш образ, не можеш да го видиш във форма. Затова някой път е необходимо да слушате думите на душата, без да виждате нейната форма. Външното може да отвлече вниманието ви в друго направление, във външно направление. И понеже във всяка форма се ражда едно желание, едно пожелание, то щом я видиш, ще пожелаеш да я обсебиш. А пък всяко пожелание е едно престъпление.

Любовта не е във формите. Във всеки човек любовта има особен оттенък, особено качество, което ви привлича. Това са вътрешни качества, вътрешни чувствания.

Трябва да пазите вашата инсталация - нервната си система, своите чувства - в добро състояние. За да можете да се ползвате от това, което се втича във вас.

Ако обичаш това което е цитат слагай в кавички винаги!
За да се различава от твоя коментар.

Всичко е от Дънов, не си ли личи?

а ти да беше дал някакъв коментар...по-добре

“Човек трябва да премине през жертвата, слугуването, служенето, за да дойде до Любовта.”

"Ако Любовта ти може да заличи вътре в тебе твоите погрешки и погрешките на твоите ближни, това е Любов. Значи няма да се спреш на греховете на хората и когато дойдете до съвършената любов, вие ще се намерите в един безконечен свят. Много мъчно е да простите, не само да простите, но и помен да не остане от това.
Дойдете ли до тая любов, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични.Тогава вие ще създадете един свят на красота около себе си, един свят само на любов, мир, радост, веселие и блаженство.
Като си във връзка с тази велика любов, тогава разбираш Учителя си и когато той те намери, той ще бъде сляп за всички твои погрешки.

Любовта ви в бъдеще трябва да бъде такава, за да можем да вървим напред. Всеки от вас чрез любовта трябва да заличи в своя ум и сърце всички погрешки и тогава Господ ще дойде да пише. На Господ му трябва чиста книга, на която Той може да пише своето слово".

Беинса Дуно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите