Ще ти разкажа една притча.....


Когато Исус бил на Земята....един ден вървял с учениците си.
По пътя си те срещнали едно убито вмирисано куче.
Учениците на Исус се възмутили:
-Каква смрад!Каква грозна гледка!
А .....Исус отвърнал:
-Какви красиви зъби!


Размишлявай върху тази притча.




.............................

По въпроса-кой смени клуба....по-добре питай Абетор.

По въпроса за Мулето....какво да ти кажа.
Всяко мнение е субективно.
Сигурно и моето.
Но ще се опитам...да ти разкажа за Муле,през моите очи...:)

Ако си поглеждал тъдява,по-отдавна сигурно помниш колко често се хващахме за косите тука ние с Муле..:)
Грозните думи,с които ме обиждаше още ги помня....
Тука той си е изградил имиджа на изрод небесен..:)

Но ...в действителност,когато се запознаеш наживо с него,виждаш ,че този имидж е една илюзия...

В действителност,е един приятен и чувствителен човек...
Муленце,признай си!:)))
Мулето има много деликатна душа....ВСЪЩНОСТ....но понеже е страдал много в живота си,по-му е добре с тая маска на изрод..:)
Има особено развит философски ум....
Обича да разсъждава....и аз тази черта му я харесвам...
Е,не винаги съм съгласна с него....но какво от това?!

Външни белези:50-годишен висок мъж с брада и коса руса до раменете.

Не знам дали да продължавам....защото думите не са най-точното описателно средство.

Муле,извинявам се,ако не си харесваш портрета...




.............................

Хе-хе... Айде стига, че ще ме разплачеш! наистина, понякого се заяждам с йогите, ама не им прече да си обсъждат каквото там им е интересно, нали?
Тук рядко поглеждам, но ми се струва съвсем естествено името да е "Дъновизъм", защото учението така се казва, нали?

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

"Тук рядко поглеждам, но ми се струва съвсем естествено името да е "Дъновизъм", защото учението така се казва, нали?"

Много бавно вдяваш !!!

НЕ Е ВАЖНО ЗАГЛАВИЕТО НА КЛУБА А......ДАЛИ ТЕЗИ КОИТО ПИШАТ В НЕГО УВАЖАВАТ ЗАГЛАВИЕТО. !!!

Благодаря ти.
Все пак ме интересува твоето мнение за преименуването на клуба.
И още, макар че навлизам малко в клюкарска територия, би ли ми разказала поне за част от страданията/тези, които смяташ за възможно/ на Муле в миналото.
Съжалявам, но и аз не мога да си обясня този мой интерес към Муле!!

Привет Агарта

>Но ...в действителност,когато се запознаеш наживо с него,виждаш ,че този имидж е една илюзия...

Всеки имидж (казано на български - образ, изображение, отражение (в огледало)) е илюзия. Образът не е нещото, което изобразява, а само негов образ - т.е. илюзия за нещото

Муле си играе с образа си, и не е единствен. Но мнозина дори не забелязват как правят същото, и са взели тая работа много насериозно

Надявам се вече да са се успокоили нещата при теб, а ако не са - спомняй си по-честичко, че тия вълнения са пак същите образи

----

Тъкмо да ти напиша нещо нежно тук, но се спрях и почнах да се спъвам в социалните задръжки, които съм попил Кое е приемливо да се изразява и кое не в публичното пространство, такива разни глупости... Беше интересно да наблюдавам движението на чувствата/енергиите в мен, докато се блъскаха в тия стени, макар всичко да стана бързо. Вътрешните състояния отминават едно след друго, като вълни... Някои са хубави и приятни, но след сблъсъка в преградите се получават други, не толкова приятни. И като се замисля, това е като образ (пак тая дума ) на целия ни живот - плавно течащата енергия, укротявана (т.е. убивана) между поставените прегради, съпроводено с разплискването при сблъсъците.

Откъде започнах тоя постинг, докъде го докарах; малеййй

Така или иначе,
"макар и бавно, до морето
достига ручеят безимен"

Казваш,усещаш чувствата как се блъскат в прегради....
Ей тия прегради трябва да разрушим!
И аз понякога ги усещам ...като спирачка....

Приятно ми беше,че се видяхме на Рила....
Мулето ни хипнотизира там в своя монолог...:)))


(И що се отказа,да ми напишеш нещо нежно....)

Ако си от София?,що не определиш една среща на Муле,да се запознаеш с него?
Той сигурно няма да ти откаже.
Така ще е най-добре.

Щото...не е красиво сега аз тука да клюкарствам зад гърба му,нали?

Има два вида страдания....
Едните са външни-като например да си счупиш крака...
Има и вътрешни страдания-на душата.Те са истинските.
Мулето е опитал доста от вторите.
Едно много тежко такова е предателството.Предателството например,от приятел......
Може би,и ти си преживял(а) нещо подобно.....
(Ти от какъв пол си всъщност?)


А за клуба-не ми се говори.
Няма го вече.

Благодаря ти отново.
Ако Муле е бил изненадан от каквото и да е предателство, значи е наистина доста по-различен от това за което се представя.
Не съм от София, но не това ме спира да потърся контакт с него. Може би съм респектиран, но интуитивно чувствам, че още не съм готов.
Иначе съм мъж, 50-годишен, почти годен физически, но виж душевно май повече се разбирам с жените!!

......И какво общо имат тези разговори, които можете да си водите на бележки с тематиката на клуба "Велики личности" ???