Чета загрижеността ти за "болката на другите" и ми става ясно, че ти никога не си изпитвал дълбока, истинска болка. В противен случай отдавна щеше да изоставиш илюзиите, че в този свят някой на някого угажда или е длъжен да угажда. За твое съжаление Муле е прав. Живият живот с този боклук, който ни предоставя, е циничен, а не просто "каменосърдечното" Муле. Животът, който толкова много уважаваш, е абсолютен ташак, той не уважава нито мъдреците, нито светиите, навярно даже и боклуците, които уж изглеждат щастливи и задоволени. Затова и красивите ти думи не са правдиви. Вярно, сълзите са си сълзи, но от това не се трогва самият Създател на живота, на когото се молиш, та обикновения човечец ли?

Аз не искам да се отъждествявам с боклука на живота. И ако състраданието с нищо не помага, с какво помага грубостта? Изобщо състраданието и съчувствието са кът, това е ясно. Грубостта и мерзостта, жестокостта и безлюбието са в изобилие. Въпрос на личен избор е. При това аз не искам никого да трогна, МУЛЕ пък на последно място. На него, както казва Гъцо, му светят лампите само на горния етаж. Моята потребност е да съчувствам и това и правя. Някой пък изпитва потребност да наранява и без това достатъчно наранени хора. И го прави. И ако любовта е лицемерие, а безлюбието - мъдрост, предпочитам да съм лицемер.