Айде сега си представете че ви пея:

"Тропни Калинке да тропнеме
да се пукат душманите,
да се пукат душманите
и твоите и моите."

ТЪкмо изгря слънчицето.... едно такова рахитично, немощно наднича иззад рехавата мъглица....

Водичката от покрива ручи на малки спретнати водопадчета и превръща в грозна кална киша снега по земята.

Ето, Райчо пак се скри... малко засрамен щото разказвам за него.

ПО полето се щурат само вечните оптимистки- свраки и гигантски ята гарвани. Насред една съседна нива се е разпростряла дива круша.... и макар че пречи на оранетата, сеитбите и прочиите селскостопански дейности никой и не помисля да я сече. в клоните на тая круша се е кротнал сокол да варди за мишоци....

Хората са се изпокрили от поледицата.... Ако имаха криле нямаше да им пука точно от това... но предполагам че когато ще ги имаме жиците на електропроводите ще трябва да ги правят по-яки че да можем да кацаме да си почиваме .....

Таман тия дни се закъхарих за теб и се зачудих дали си добре.Щото не се мярваш насам.Ама щом пееш-добре си.
Тази песен веднъж я чух и много ми хареса.

Ама да я изпееш на Калито,на следващата сбирка-за нея е написана.