|
ЕТО ЧОВЕКЪТ
Беседа от Учителя, държана на 16 март (стар стил) 1914 година в София
"Тогава Исус излезе
с трънения венец
и с багреницата.
И рече им Пилат:
"Ето човекът!"
Евангелие от Йоана: 19; 5.
Под думата "човекъ" или "человекъ" на български език се разбира същество, което живее цял век. Обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, "човекъ" има друго значение - значи Исус, Човекът, който иде на земята, Братът на страдащите. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, като излезем ние пред света, да кажат хората за нас: "Ето човекът"? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: "Какво търси тук богатството?" - Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата в която се развива Силата. Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим.
Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: "Как?". - Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно: към една посока - към Слънцето - изворът на Живота. И ние, като житното зърно, трябва да растем, да се стремим към Бога. Но може да попита някой: "Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога." Тебе не ти е необходимо да знаеш де е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас, и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно: известно налягане е потребно и след това ще дойде процесът на растенето, Знанието, а когато завържем плод, това вече е Добродетелта. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане, след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй ще прати Господарят да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното - житото от къклицата. Ние се раждаме: това значи - изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба: това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което Му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната - в житницата.
Прочетох ви 19-та глава от Евангелието на Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста - четири неща, които ние трябва да научим. Като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна - Знанието, от дясна - Силата, а отдолу, при краката - богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Т.е. като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата - към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста - заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? - Турят го в касата, да не го вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: "Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен." И понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: "Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя..." А когато ни приковават на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие.
Говоря ви алегорично. Преди този процес на развитие непременно трябва да има вяра - вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен. Нали и Исус на едно място казва: "Невъзможното за човека за Бога е възможно." Божествените пътища са неизповедими. Не бива да се допуща мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени; то е невъзможно. А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата.......
|
[