Току що се прибрах от Рила - Мусала.
В следващия постинг,от тази тема, ще ви разкажа накратко:
-какво се случва с този, който вярва на хора и обърква пътя в Рила.
-как добре завършва всяко зло.
-как хората, замърсяват всичко, до което се докоснат.
-как въпреки това,това е много хубаво .
-колко е приятно, отново да съм тук/за да ви дразня/ - с вас.


Муле- отивам да си взема един душ, щото доста неща по тялото ми, ме болят приятно.И кво от това?

Я верно кажи как беше на Мусала?
Хехе прав си - в крайна сметка нещата се обръщат винаги на добро и се случват за добро, т.е всичко е хубаво

Всичко, което се случи тези дни беше приятно.
....................................
Качихме се с лифта до Маркуджиците.
Ваня и още няколко "кльомби", тръгнаха сутрина- рано.
Поради финансови задръжки, се качили пеша- някой ги излъгал, че лифта догоре струвал 18 лева, което се оказа лъжа.
И те, 5 "кльомби" без да проверят, това,марширували нагоре.
Но те са си луди баир-будали...хе хе хе , предуреждавам ви, да не тръгвате с Ваня и сие из планината, щото ще ви блокират коляново-мотовилковите лагери.
....................................
Мулето, с още няколко кльомби, буяме горе- на пистата, около 3 часа.
И една малка грешка,грешка- която беше потвърдена от двама- трима ски учители, ни изправи пред проблем.
Иначе лифта беше перфектен и цената за отиване и връщане е 10 лева.
........................................................
Напарвиха ми впечатление чужденците с които бяха пълни пистите и табелите на които пише -"ЗА БЪЛГАРИ С НАМАЛЕНИЕ" .
Ето едно нещо, което си е гавра и намеква за отношението на българите към българите.Отношението на българите към българите е второкласно.
Какво отношение може да имам тогава, примерно- аз?
............................................................
Вместо да тргнем по един хубав и утъпкан вече път,слязохме доста надолу и се оказа че трябва да правим пъртина по още неутъпкан път.
Ние не знаехме това иначе бихме се върнали.
Следвахме табелки, на които пише "ЗИМЕН ПЪТ", докато този зимен път не свърши и следите пред нас, замряха и останаха една- две.
Следвайки тези - една две следи, след час и половина катерене, застигнахме хората, които ги бяха оставили.
И те бяха от нашата банда, с която трябваше да се съберем горе- на х.Мусала.
Те много се зарадваха, че не са сами.Ние също. Но това, фактически , не промени нещата.
Едно разстояние, което обикновенно се взима за 30-45 минути, ни коствуваше около 4 часа.Силите ни се изчерпваха от дълбокия сняг, като се има пред вид, че той не беше и много дълбок, а не беше и студено имъгливо . Времето беше идеално, но стана тъмно още около шест часа.Никой не знаеше всъщност къде сме и колко ни остава.Разбира се движехме се по маркировка,изключено беше да не стигнем, но умората си казваше думата.
От белотата на заобикалящият те сняг, от умората и тежките раници, организма се пренатоварваше и започваше да се губи равновесие.Паданията зачестиха , а ставането беше много трудно.Масово получихме мускулна треска на гръдните мускули...и дишането ставаше почти болезнено.Сърцата ни, биеха така учестено, че имаш чувството ,че ще се пръснат.
Раниците бяха тежки и няколко пъти предложих, да ги захвърлим и да продължим нагоре без раници.Знаех че не може да сме далеко, нямаше как да се далеко от хижата.После , щяхме да се ръвнем да ги приберем.
Никой не прие.
Времето течеше...ставаше напечено и вс по тъмно.Започнахме да губим и маркировката.
Поддържах вече , по тутурута, регулярна връзка с Ваня и хижата - през 10 минети.
Обмислих вариант, да се върнем назад, до станцията на един от лифтовете, и да разбия катинара с която е заключена.Там имаше ток- чух трансформатора как бръмчи.Щяхме да караме нова година в лифтова стация.
..........................................
След като разбраха че сме се загубили и че не вървим по маршрута по който ни очакваха, ВАНЯ и другите горе, светнаха всички прожектори на хижата и излязоха да ни търсят.
Почти в същото време, ние излязохме на терен, който имаше визуална връзка с хижата и видяхме светлините .Въздъхнахме с облекчение и се разкрещяхме .Меко казано.......се почувствахме спасени.
След срещата, започна говоренето.
Докато катерехме нагоре, бяхме мълчаливи или говорехме само кратко и целенасочено.Когато вече стигнахме в хижата, взеха да се чуват наглас, споделени мисли,за това, кой какво мислел и как се чувствувал.
Последните стотина метра,след като видяхме хижата, бяха изключително трудни.Те бяха трудни, въпреки че посрещачите ни взеха раниците.С нас имаше и една жена- възрастна вероятно на около 60-65 години, която извика на посрещачите:
"Вземете ми раницата че повече не мога".
......................................
Стоях подпрян на раницата си, един камък...и нямах сила да продължавам.
Дишах като риба на сухо, загледан във фенерите на тези, които ни посрещаха.Знаех че ситуацията въобще не е сериозна, но си мислех, как ли изглежда една подобна "сериозна ситуция" за хора, които нямат комуникация и връзка с търсещите ги. А дори и да имаш връзка, с тези които те търсят, как можеш да им обясниш, къде си и как да стигнат до теб.Как?
...........................................
С какво облекчение влязохме в неугледната иначе хижа.
Беше рай!
Поне 20 минути след това, нямахме сили , да си развържем обувките и да се освободим от парчетата лед по чорапи, панталони и обувки.Всички бяхме мокри от пот- особенно пък Мулето.
И всичко това, става на терен, който е обозначен със табели и близък до хижата.
Хей така,като нищо, можеш да се загубиш, ако има мъгла или времето не беше така хубаво.
Днес, като се връщах, огледах отдалеко терена който сме преодолявали- нищо особенно.
Но се скапахме от катерене.
И всичко това, на фона на една красива природа, уважавана повече от чужденците, от колкото от българите.
...................................................
Срещата на посрещачите и на нас- изпадналите във беда, беше емоционална и весела.
Това беше урок.
Това беше придобита опитност.
..............................................
Легнахме си около 10 часа вечерта. Не чухме нито пиратки, нито кой влиза и кой излиза от "стаята ни".Стаята беше едно копторче с размери около 9 квадрата,в които имаше двуетажни нарове за 10 кльомби и едно малко прозорче.Отоплението беше от един маслено- електрически радиатор,който топлеше това помещение, защото беше малко.Завързах кабела на радиатора така, че кабела да не се допира до нагорещените части.
Замислих се, колко ли пъти, е могло да стане пожар...и колко ли пъти, може да стане пожар.Само на стотина метра стоят останките на старата и изхгоряла хижа.Нямах сили.В просъница си помислих, как ли ще дишаме десет човека в тази дупка, но си отговорих, че след като ние сме поредните тук, няма да умрем от задушаване./Чак после, ставайки за външна тоалетна, разбрах, че вратата стои леко отворена, за да има въздух./
...................................................
Не признавам този празник.
Имам намерение да потърся в беседите някъкв коментар за него, от "НЕГО", катосъм сигурен че няма да намеря такъв.Виж- не може да се каже същото, за 22 март или 22 септември, дати които "ТОЙ " е осветлил с много коментари.
Тези дати, са много по важни от този изкуствен и измислен празник.
С открито презрение слушах по радиото, пискливи и лицемерни гласове, които се поздравяваха едни други и си пожелаваха все неща,които нямат:
"Здраве, щастие и пари."
...........................................................
Бяхме около 30 кльомби- повечето от които сърби.Млади сърби,гарнирани със няколко ама много грозни сръбски дъртофелници, се напиха, пяха, скачаха и се правиха на щастливи.
Напиха се още рано,преди д си легна, и както Ирма ми каза, една от тях се оляла и щяла да пукне, задавена от повърнат алкохол и храна.
Ирма легнала около шест сутрин, след употреба на половинка водка.Тя е героинята и пияницата на бандата- беше най неподготвена за случая.
Не каза гък или мък.
Единстеното и преимущество беше, че раницата и беше малка и лека.
Но краката и бяха къси, а циците и задника- внушителни и тежки...хе хе хе хе.
Не съм ги мерил отдавна, но зная това.
Имам набито око.
Как се пропада в снега- вече мога да го споделя като личен опит.
Всичко ме боли- от трътката, до колената и рамената.
Вече съм специалист...хе хе хе хе

Ирма е стояла до сутринта и е оказвала първа помощ, на пияната сръбкиня, която драйфала по пода и се задавила.Вероятно и е спасила живота, ама кой знае това? Никой от сърбите не и оказал първа помощ- всички я зарязали и си легнали.
Ирма е спасителка.Героиня.
..................................................
На сутринта, сърбите със сълзи напуснаха хижата и се повлякоха надолу.Това ни донесе облекчение, че няма да правим отново пъртина.
.................................................
В хижата няма чешма.Вода се носи на буци лед от езерото и се топи.Държат е едно семейство от Самоков, едни дебелички- бойлерчета, ама приятни същества.
За да си напълниш бутилка с вода, се изисква опитност.
.................................................
Разговорите ставаха около масата.Надвиквахме се със сърбите,но неуспешно.
Това не ми попречи, да вкарам десетки въпроси в главите на тези, които ме слушаха .хе хе хе хе.Някои от събеседниците ми , останаха с увиснали
чейнета.
.............................................
След вечерта, участвувах в почистването на хижата.Заедно с хижаря , запалихме печката и очистихме масите.Всичко което можеше да бъде изгорено, беше сложено в печката.
Не може да се каже същото, са последиците от престоя на хората навън.
Когато стигнахме горе всичко беше чисто.На сутринта всичко беше опикано.
Десетки жълти петна по снега, бележеха пътя на хората към тоалетното.
Интересни оценки...нали?
Пикльовци.
Аз стисках,стисках, ама като видях какво е станало там...и рекох.... /няма значение какво рекох/... хе хе хе х е
.........................................
Изживяването си струваше.Докато катерехнагоре а и после, във всеки момент, бях на "прослушване" и внимателно слушах ефира на касмоса.
Много звезди блещукаха на небето.
Чух и видях много неща,които следва да узреят в съзнанието ми.
Зная , че всичко това, което се случва не е случайно.То е намек, з анещо, което е много по важно, и което следва да откриеш сам.
Някой път, ще споделя част от тези "неща".
Учителят не случайно е водил тази паплач- "учениците си" по тези места.
Той им е показвал неща, които те така и така не са видяли.
Едно от нещата, които е трябвало да видят и изживеят, е радостта от това, че мърдат и могат да се катерят по камъните и по баирите.Камъните и клековете,никога няма да изживеят тези моменти.Тялото ме боли,в момента, но това не е повод за скръб, а за радост.Радвам се че ма боли, че не съм камък или клек.
Съчувствувам на камъните и клековете.
Те някога, ще изживеят това съчувствие.Може да е след милиони години, вече като хора,ще изживеят подобен момент на радост.
Съчевствувам и на тези, които сега секат дървета.
Те прекратяват еволюцията на отсечените дървета и ще им с наложи, да изживеят животът им.
Същото става и с тези, които ядат животински трупове.
Животното така и така ще умре някога.
Но този,който насилствено прекратява тяхния живот , ще го изживее.
Затова "ТОЙ" КАЗВА:"Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа, какъв си."
......................................
Муле- това ми идва на главата сега.Беше много готино.Вероятно ще има и други неща но друг път. И кво от това?

Коментар на мулеписа в стил"Муле"
..."Поддържах регулярна връзка ...през 10 минети!" Муаха-ха-хааааааааа


Всичко, което се случи тези дни беше приятно.
Само един глупак може да вярва че нещо се случва.
....................................
Качихме се с лифта до Маркуджиците.Само един глупак т.е. муле може да нарича природата с разни имена. Тя няма име!
Ваня и още няколко "кльомби", тръгнаха сутрина- рано. ???!!!
Но те са си луди баир-будали...хе хе хе , предуреждавам???!!! ви, да не тръгвате с Ваня и сие из планината, щото ще ви блокират коляново-мотовилковите лагери. Купувайте само от "ЕМ комплект 33 разбойници мафиоти" !
....................................
Мулето, с още няколко кльомби, буяме ???!!! горе- на пистата, около 3 часа.
И една малка грешка,грешка- която беше потвърдена от двама- трима ски учители, ни изправи пред проблем. Само грешниците грешат и имат проблеми.Проблема е една илюзия за шматки !
Иначе лифта беше перфектен и цената за отиване и връщане е 10 лева. Не съществува нито отиване, нито връщане - всичко е измама на сетивата и как може да струва нещо пари, когато не съществува? Това е измислица от Муле - шматката мижитурко който се лута като бездомно псе подгонен от тъща си по баирите.
........................................................
Напарвиха???!!! ми впечатление чужденците с които бяха пълни пистите и табелите на които пише -"ЗА БЪЛГАРИ С НАМАЛЕНИЕ" .Няма българи нито чужденци - всички са шматки и трътки.
Ето едно нещо, което си е гавра и намеква за отношението на българите към българите.Отношението на българите към българите е второкласно.
Какво отношение може да имам тогава, примерно- аз? Кой те пита а?
............................................................
Вместо да тргнем???!!! по един хубав и утъпкан вече път,слязохме доста надолу и се оказа че трябва да правим пъртина по още неутъпкан път.
Ние не знаехме това иначе бихме се върнали. Незнаещият е затова незнаещ - защото не знае!
Следвахме табелки, на които пише "ЗИМЕН ПЪТ", докато този зимен път не свърши и следите пред нас, замряха и останаха една- две.Следи няма и не може да има - как ще оставиш следи като не си казал една мъдра дума....
Следвайки тези - една две следи, след час и половина катерене, застигнахме хората, които ги бяха оставили. Хората остават само лайна а не следи.
И те бяха от нашата банда, с която трябваше да се съберем горе- на х.Мусала.
Те много се зарадваха, че не са сами.Ние също. Но това, фактически , не промени нещата. Към радостта се стреми само този, който я няма!
Едно разстояние, което обикновенно се взима за 30-45 минути, ни коствуваше около 4 часа. Разстоянията са измама за очите. Иначе не съществуват в този свят на илюзията. Силите ни се изчерпваха от дълбокия сняг, като се има пред вид, че той не беше и много дълбок, а не беше и студено имъгливо .Как може да се изчерпа нещо, което никога не е било твое? Времето беше идеално, но стана тъмно още около шест часа. Времето не може да е идеално, нито да става тъмно и светло. Времето не съществува! Никой не знаеше всъщност къде сме и колко ни остава.Разбира се движехме се по маркировка,изключено беше да не стигнем, но умората си казваше думата. Само един загубен си търси пътя. Който следва маркировки и указания е винаги загубен!
От белотата на заобикалящият те сняг, от умората и тежките раници, организма се пренатоварваше и започваше да се губи равновесие.Организъм няма нито съществува. Ти самият не съществуваш! Как ще претовариш нещо което го няма и не съществува? Паданията зачестиха , а ставането беше много трудно.Масово получихме мускулна треска на гръдните мускули...и дишането ставаше почти болезнено.Сърцата ни, биеха така учестено, че имаш чувството ,че ще се пръснат. Как може един паднал в трапа на илюзията да става и пада и да има мускулна треска.
Един умрял не може да има сърцебиене - то е спряло отдавна.
Раниците бяха тежки и няколко пъти предложих, да ги захвърлим и да продължим нагоре без раници.Знаех че не може да сме далеко, нямаше как да се далеко от хижата.После , щяхме да се ръвнем???!!! да ги приберем.
Никой не прие.
Времето течеше...ставаше напечено и вс по тъмно.Започнахме да губим и маркировката. Само глупака си мисли, че времето тече. То си стои неподвижно!
Поддържах вече , по тутурута, регулярна връзка с Ваня и хижата - през 10 минети. През 10 минета.....през 10 минета.....през 10 минета......Гладна кококошка просо сънува.....Хе-хе-хе-хеееееееее Гладно муле минет бълнува!!! Ха-ха-хааааааааааа какъв глупак !!!
Обмислих вариант, да се върнем назад, до станцията на един от лифтовете, и да разбия катинара с която е заключена. Само глупака обмисля, мъдрия знае! Там имаше ток- чух трансформатора как бръмчи.Токът е невидим и не може да бръмчи. Щяхме да караме нова година в лифтова стация.
..........................................
След като разбраха че сме се загубили и че не вървим по маршрута по който ни очакваха, Как може един роден загубен да се загуби повече от това? Само глупака си мисли че се губи и намира - иначе си е винаги загубен. ВАНЯ и другите горе, светнаха всички прожектори на хижата и излязоха да ни търсят.
Почти в същото време, ние излязохме на терен, който имаше визуална връзка с хижата и видяхме светлините .Въздъхнахме с облекчение и се разкрещяхме .Меко казано.......се почувствахме спасени. Спасени от какво? От глупоста няма спасение!
След срещата, започна говоренето. А дойдохме си на думата! Избълва ли целия си репертоар от мулеумия - словоблудства.....
Докато катерехме нагоре, бяхме мълчаливи или говорехме само кратко и целенасочено. Това явно е било истински ад - за мулешката фабрика за думи и безмислия....
......................................
Стоях подпрян на раницата си, един камък...и нямах сила да продължавам.
Дишах като риба на сухо, загледан във фенерите на тези, които ни посрещаха.Как може един камък да стои като камък. Камъка си е камък и не го бива за друго освен да стои като камък. Знаех че ситуацията въобще не е сериозна, но си мислех, как ли изглежда една подобна "сериозна ситуция" за хора, които нямат комуникация и връзка с търсещите ги. А дори и да имаш връзка, с тези които те търсят, как можеш да им обясниш, къде си и как да стигнат до теб.Как? Когато връзката с главния мозък е прекъсната - всички други връзки са излишни и ненужни.
...........................................
С какво облекчение влязохме в неугледната иначе хижа.
Беше рай! Раят не може да бъде в една хижа. Той е вътре в човека. Но не във всекиго. И не в мулета и добитък. Само в тези, които са го открили.
Поне 20 минути след това, нямахме сили , да си развържем обувките и да се освободим от парчетата лед по чорапи, панталони и обувки.Всички бяхме мокри от пот- особенно пък Мулето.
И всичко това, става на терен, който е обозначен със табели и близък до хижата.
Хей така,като нищо, можеш да се загубиш, ако има мъгла или времето не беше така хубаво. И кво от това?
Днес, като се връщах, огледах отдалеко терена който сме преодолявали- нищо особенно.
Но се скапахме от катерене. Който не го носи главата - го носят краката.
И всичко това, на фона на една красива природа, уважавана повече от чужденците, от колкото от българите. Чуждото е по-ценно.
...................................................
Срещата на посрещачите и на нас- изпадналите във беда, беше емоционална и весела. Само истинския глупак си мисли, че изпада в беда. Истината е че бедата е неговия начин на живот!
Това беше урок.
Това беше придобита опитност. Само който няма и му липсва - придобива. Муле - нямащ и глупав!
..............................................
Замислих се, колко ли пъти, е могло да стане пожар...и колко ли пъти, може да стане пожар.Само на стотина метра стоят останките на старата и изхгоряла???!!! хижа.Нямах сили. Мислят тези, които имат ум. Който няма мисли с гъза си или с брадата си. В просъница си помислих, как ли ще дишаме десет човека в тази дупка, но си отговорих, че след като ние сме поредните тук, няма да умрем от задушаване. Как може да умре един мъртвец. Муле - не съществуващ мъртвец - манипулатор на факти и събития. /Чак после, ставайки за външна тоалетна, разбрах, че вратата стои леко отворена, за да има въздух./
...................................................
Не признавам този празник. Кой те пита какво признаваш?
Имам намерение да потърся в беседите някъкв коментар за него, от "НЕГО", катосъм сигурен че няма да намеря такъв.И да намериш няма да го разбереш - както винаги става при тебе. Виж- не може да се каже същото, за 22 март или 22 септември, дати които "ТОЙ " е осветлил с много коментари. Ти ще кажеш?!
Тези дати, са много по важни от този изкуствен и измислен празник.Годишният календар е отражение на съществуващия Перфектен Ред в Космоса и д-нието на планетите и цикъла на въртенето на земята около слънцето. Няма нищо измислено - а има математическа точност! Но това е за хората - не за мулетата.
С открито презрение слушах по радиото, пискливи и лицемерни гласове, които се поздравяваха едни други и си пожелаваха все неща,които нямат:
"Здраве, щастие и пари." Да нямаш и да си пожелаеш да имаш - е човешко. Но да нямаш и да не осъзнаваш че нямаш - това е заболяване.....нещо като шап по мулетата.
...........................................................

Единстеното и преимущество беше, че раницата и беше малка и лека.
Но краката и бяха къси, а циците и задника- внушителни и тежки...хе хе хе хе. Не съди - за да не бъдеш съден. Особено като имаш изглед на бостанско плашило за плашене на гарги и малки деца.
Не съм ги мерил отдавна, но зная това. И кво от това?
Имам набито око. За грозното и уродливото......Но само в другите не в себе си....
Как се пропада в снега- вече мога да го споделя като личен опит.
Всичко ме боли- от трътката, до колената и рамената.
Вече съм специалист...хе хе хе хе
Специалист глупак!

..................................................
На сутринта, сърбите със сълзи напуснаха хижата и се повлякоха надолу.Това ни донесе облекчение, че няма да правим отново пъртина. Мафиота използвач веднага усети авантата....
.................................................
В хижата няма чешма.Вода се носи на буци лед от езерото и се топи.Държат е едно семейство от Самоков, едни дебелички- бойлерчета, ама приятни същества.
За да си напълниш бутилка с вода, се изисква опитност. За един човек не е трудно. За едно муле това е ....ад.
.................................................
Разговорите ставаха около масата.Надвиквахме се със сърбите,но неуспешно.
Това не ми попречи, да вкарам десетки въпроси в главите на тези, които ме слушаха .хе хе хе хе.Някои от събеседниците ми , останаха с увиснали
чейнета. Не е лесно да гледаш едно бостанско плашило, което си трака ченето и избълва 1000 несвързани идиотщини за минута....Горките хора....
.............................................
След вечерта, участвувах в почистването на хижата.Заедно с хижаря , запалихме печката и очистихме масите.Всичко което можеше да бъде изгорено, беше сложено в печката.
Не може да се каже същото, са последиците от престоя на хората навън.
Когато стигнахме горе всичко беше чисто.На сутринта всичко беше опикано.
Десетки жълти петна по снега, бележеха пътя на хората към тоалетното.
Интересни оценки...нали?
Пикльовци.
Аз стисках,стисках, ама като видях какво е станало там...и рекох.... /няма значение какво рекох/... хе хе хе х е Муле посерко и пикльо! Уууууууууууу
.........................................
Изживяването си струваше.Докато катерехнагоре а и после, във всеки момент, бях на "прослушване" и внимателно слушах ефира на касмоса. ???!!!
Много звезди блещукаха на небето. "касмоса" - постоянното препускане на бесни мисли в един болен ум
Чух и видях много неща,които следва да узреят в съзнанието ми. Само глупака мисли че нещата узряват - те просто са си такива, каквито са.
Зная , че всичко това, което се случва не е случайно.То е намек, з анещо, което е много по важно, и което следва да откриеш сам.
Някой път, ще споделя част от тези "неща". От какъв зор? Аре нема нужда !!!
Учителят не случайно е водил тази паплач- "учениците си" по тези места.
Той им е показвал неща, които те така и така не са видяли.Това защо го каза а? Защото се вживя в ролята на Учителя ли? Нали Той никога не е казал че е Учител. А какъв е тогава? Айде стига софизми и мулеизми......
Едно от нещата, които е трябвало да видят и изживеят, е радостта от това, че мърдат и могат да се катерят по камъните и по баирите.Камъните и клековете,никога няма да изживеят тези моменти.Тялото ме боли,в момента, но това не е повод за скръб, а за радост.Радвам се че ма боли, че не съм камък или клек. Нищо чудно при тая ти дейност в този клуб да се върнеш назад в еволюцията си и ТОЙ да те направи отново камък....да почнеш отново .....
Съчувствувам на камъните и клековете. Те нямат нужда от твоите лицемерни съчувствия - те са щастливи както са.
Те някога, ще изживеят това съчувствие.Може да е след милиони години, вече като хора,ще изживеят подобен момент на радост.
Съчевствувам и на тези, които сега секат дървета.
Те прекратяват еволюцията на отсечените дървета и ще им с наложи, да изживеят животът им.
Същото става и с тези, които ядат животински трупове.
Животното така и така ще умре някога.
Но този,който насилствено прекратява тяхния живот , ще го изживее.
Затова "ТОЙ" КАЗВА:"Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа, какъв си." А много преди това Христос е казал: "Не това, което влиза в устата ви ви замърсява - а това което излиза от нея" Или преведено означава, че нищо не може да излезе от устата преди да се е родило в ума. Значи един осъдителен ум, който произвежда нон-стоп осъждания и подигравки / като др. Муле/ е
НАЙ-МРЪСНОТО НЕЩО В ЧОВЕКА.
......................................
Муле- това ми идва на главата сега.Беше много готино.Вероятно ще има и други неща но друг път. И кво от това? Хайде ако може по-рядко .....с тия идиотщини......

Не съжалявай.
И извлечи поуки от това.
Старите хора казват:Винаги следвай царския път!
Що сте хванали друга пътечка?
Дрона с вас ли беше?
И що сте бъхтали дотам,и да си легнеш в 10?
Да си беше легнал в къщи в 10-както направих аз.
Празник изкуствен.
Значи казваш Ваня е луда по баирите?
Горкото Муленце...
Доста си се измъчил:))))
Но.......погледни го и откъм символичната страна-внимавай да не объркаш пътя в живота......
Иначе,колко му е да се загуби човек в преспите.
И на мен ми се случи преди много години подобно нещо-около Рилския манастир.
В преспите се загубихме четири момичета.Само единия Бог ни изведе от там.
Има много хора загинали така.

Аз пък вчера се разходих до Мичурин.
Видяхме се за втори път с Гъцо.:))))))))
Ама и аз я патих една-отидох около час по-рано в кафето,където трябваше да се видим с него.И като се лепнаха двама първични мъже за мен-не ти е работа.Натряскани .Много настояваха да ме черпят нещо,въпреки моят отказ.
По едно време единият поръча луканка.:))))Аз казвам:не ям месо,а оня:Ъъ?!
Направо се измъчих,щото въпреки усилието ми да се държа внимателно,търпението ми се изчерпваше.
И като влезе Гъцо-той като един Марсов човек веднага разбара за какво става въпрос и изръмжа на единия,който беше останал(другия по настояване на бармана си тръгна):Айде,ставай ,щото имам да говоря нещо с дамата!

Гъцо ми се видя като ангел спасител:)))))))
Но,и това беше опитност.Докато слушах този пияница,първичен мъж-вероятно хамалин:))),в опитите да завърже някакъв разговор с мен,аз се питах каква е разликата между първичния и интелигентния мъж?!И си отговорих:И двамата мислят за едно и също.И на двамата ума е завладян от нагона.
Тъжна констатация.Но мисля,че е така.
Въобще,тази случка,макар и неприятна(щото главата ме заболя към края),ми беше повод за размисъл.......
С Гъцо обменихме мисли...:)))
После аз си тръгнах,щото мръкна.

Такива ми ти работи.
Медитационни.

"Старите хора казват:Винаги следвай царския път!"
Я помисли още малко.

Кой казва,че царския път е твоят път?
Всеки път , е път, който не е твой.
Някой го е проектирал, друг го е изпълнявал- трети- ходи по него, без да се замисля.
Царски пътища няма.
Всеки да си пробива пъртина по своя път.
И царе няма.
Царете са болници, като този "цар" дето се прави на мин-пред.
................................
Муле- върви по "твоя път"-друг няма.И кво от това?

Докато четох и аз си направих една разходка, макар че на Мусала още не съм ходил. Само съм я виждал от някои друг връх.