Той нарича "смъртта"- представление.
Той е прав.
"Живота" също е представление.Той е другата страна на смъртта.
Пиша за човешкия живот- такъв, какъвто е
А глупостта е буферната зона.
Глупостта е връзката между живота и смъртта.
Тя е зоната на здрача,зоната , вкоято всеки губи личността си и приодбива нова и то фалшива личност.
При десетките и стотици прераждания,КОЯ ТВОЯ ЛИЧНОСТ И ИСТИНСКА?
Само си помисли.
Всек път се появяваш с нова личност, и си заминаваш като излъганото овчарче.
Никой не вярва на излъганото овчарче.
Ако то беше умно, нямаше да пасе овци и кози.
.......................................................
Гледам горе "лагера".
Не знаете вероятно че думата "лагер", означава затвор,склад или обор.
На всяка палатка- "номерче"..
Всичко прономеровано и прошнуровано....
По пътя натам и нагоре, срещнах стада с овци и кози.
Всяко животно,носеше паспорт на ухото си, със номерче, също като тези номерца на палатките.
Каква ли е разликата?
И каква е приликата?
...................................................
Да много овни и кози има там,в лагера, няскои от тях са с рога.
Рогоносци.
Да знаете, че добитъка е зависим от пастирите.
И пастирите са зависими от добитъка.
Все зависими- едните от другите и обратно.
..........................................................
Смятате ли, че ако тези бели братя и сестри имаха как да се хранят сами, биха разчитали на общата кухня?
Общата кухня, е облекчение за бедните и немощните.
Кухня на аванта.
Каква мечта!!!!!
И извозването на багажа, транспорта и организацията на лагерния
/затворническия/ живот....е нещо, което "облекчава" едни, за сметка да други.
.................................................
Има същества, които обичат да "помагат".
Обикновенно , зад всяко "помощ", стоят интереси.
Безплатна помощ няма.
Безкористността "е представление".
Всеки иска да е богат.
А всъщност е беден.
..................................................
Учителят описва едно представление, записано в Библията:

"Това ни навежда на мисълтта,че Адам и Ева дълго време са яли от дървото и започнали за залагат Рая.И тогава Господ им казва: Какво залагате, ваш имот ли е това?Скоро вън.От сега нататък, с труд и пот на челото си, ще си изкарвате прехраната...., за да научите този велик закон
-да оценявате живота който съм ви дал."
...................................................
Днес Братята и сестрите търсят Рая , от който са изгонени.
Те се молят за този рай, но явно не го правят по продходящия начин.
И като ги гледам на паневритмията,все сериозни, все намусени.
А накрая, вземат че се и усмихнат...хе хе х ех е
Като умряли.
..........................................................
Може и да не съм прав.
Но все пак, сами вижте.
Качете се горе, бъдете между тях.
Слушайте ги, наблюдавайте ги, помиришете ги.
Усетете ги.
Те няма да разберат за какво сте горе.
Бъдете едни от тях.
Но внимавайте, да не ви забаламосат.
..........................................................
Живота и смъртта, са едно и също нещо.
Пиша за човешкия живот- тук.
Излизайки от Рая , хората, загубват вечния живот и печелят човешкия живот.
Той казва:
"Излизат от рая, тръгват да завладят света, но загубват вечния си живот."
........................................................
Това е къс разказ на представлението.
...............................................................
Той нарича "смъртта"- представление.
Той е прав.
"Живота" също е представление.Той е другата страна на смъртта.
Пиша за човешкия живот- такъв, какъвто е
А глупостта е буферната зона.
Глупостта е връзката между живота и смъртта.

Муле- приеми фактите, пред тях и боговете мълчат.И кво от това?

Пуснах си за малко телевизора и попаднах на някакъв игрален филм. В момента казаха реплика по повод едно осъждане на човек над друг човек: "Не познаваш все още лабиринтите на сърцето си, а си безжалостен към другите..."

Може и да кажем "кво от това?"...
Аз не познавам лабиринтите на сърцето си, а ти?

Дъгата

Ти така пишиш, че не остава след тебе какво да се пише.
Стана ми тъжно, като го четях.

Интересно, на тях тъжно ли им е?
Или са толкова свикнали с тъгата, че вече не я забелязват?И се усмихват изкуствено.
И аз съм ги виждала, има и млади хора.Много сериозни и приличат на мъртъвци.
Такива хора си мисля, че няма да усетят и смъртта, защото вече са си мъртви.
Само при хората е така.В природата няма други тъжни или сериозни твари.Които да живеят като мъртви роботи.
И причината е глупостта.

Уж нямаше какво да пиша..., пък се намери.



Тъжно.:((

Не само те са тъжни...Заглеждала ли си се в хората по улиците, в автобусите...Не знам вече дали това не започва да става общо "заболяване" на българите в България. Усмивките са в повечето случаи гримаси, няма излъчване на радост. Опитвала ли си просто да се усмихнеш на такъв човек, то е като да очакваш умрял да ти отвърне на усмивката...

Наистина е тъжно.

Дъгата

И на мен това ми прави впечатление........
Страшно е......
И ако на такива хора се усмихнеш..........говориш им благо........те започват да те гледат като втрещяни......карат те да се чувстваш като извънземно...
Тъжни хора.......в тъжна България...........

Що така..........

Замислих се сега........
Ами......що така...............
Щото едно нещо го няма у тях.............ЛЮБОВ!!!!!!!ВЯРА!!!!!!!!!
Хората са обезверени..........опустошени................и т.н.
Вината си я носи всеки конкретно,но и църквата има голяма ВИНА за това.......
Щото......толкоз години,поповете живеят против Христа!!!И така даваха пример -как да живее народа.......
Щото.......тези ,инертните личности-на тях им е нужно някой да им показва,да ги учи.....Пък и поповете като хъркаха дълбоко толкова години.......
Миналата седмица влязох в клуб "Православие" и .....паднах.....
Вервай ми,попското не е умряло!!!
Даже,му поговорих там на един "Апостол" на висок тон,ама той бързо се чупира.......точно като поп!
Тъжна работа.....
А сигурно си чела,от УЧИТЕЛЯ.....какво очаква българския народ,ако НЕ възприеме това Учение-новото Христово........
Косата ми настръхва.......

Ех......ех.....................

И на тебе ли ти е горещо и не спиш?

От моите наблюдения всичко идва от недоволството на болшинството българи... Все някой нещо да ти даде, все отвън се чака. Кой да ти даде, ако не си го изработиш? Как да те обича някой, какво да го привлече като си вечно нацупен и сърдит, ами ти отблъскваш...Да, ама като все се гледа навън, а не се види отвътре, кьорави за хубавото остават...
Не ми се щеше да споменавам, ама нали тая събота и неделя, които минаха бях на Рила. Една небезизвестна особа слизаше от езерото на чистотата, жена на възраст и познай какво пееше, ама на висок глас...първо си помислих, че ми се причува, ама не...викаше с цяло гърло като се опитваше оперно да пее "няма гъбииии...нямааааа...гъбиии..." Като се изравних с нея и поисках да я подмина, да се спася от това "пеене", тя реши да ме заговори, като ми обясни, че тази година нямало гъби...Просто не можех да проявя любезност и да й отговоря каквото и да било...Като не знае да пее и не може, да си върви тихо, ама не...да прави впечатление...Да е жива и здрава дано!!! Ама гледаше изпод вежди, а очите й празни, та не знам колко е жива и кой пееше за нямането...

Кой ще изпълни празнината, ако няма кой да осъзнае, че я има???

Кой ли го интересува?

Все пак ще ти пожелая спокойна нощ!

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 06.08.03 00:17.

В Православие те четох, не се намесих, защото съм опитвала да казвам нещо там, ама макар и "овен" не бих се опитала повече да разбивам толкова дебели стени...всеки е там, където му е мястото...Аз ги поздравих, а те се чудиха една седмица дали да ми отговорят на поздрава...Накрая някой прецени, че няма нищо дяволско в него и написа нещо...

Аз продължавам да се усмихвам, щом ми идва отвътре, пък то идва ... нека ме гледат като изкопаемо...на 10 един да се усмихне, пак е добре...

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 06.08.03 00:13.

Те в Православие минават всички граници на папагалите........
Ама ......и аз накрая им казах,че ги любя......
Макар че,Апостол пък ме нарече"буйна коза"......

Какво е това "жал"?
..................................
Би ли ми очяснила, какво е това жал?
Хората убиват животните и не ги е жал.
В следващият момент, питат по някъкъв нищожен повод, дали ме е жал.
Не, не ме е жал.
Хората сами провалят живота си, за глупости- раждат деца, бият жените си, унищожават и природата и не ги е жал.
А м питат, дали ме е жал.
Не, не ме е жал.
Нямам такова чувство.
Нямам и сърце.
Скафандъра- дрехата ми имат сърце, но Мулето, няма.
Колата има карбуратор, но Мулето няма карбуратор.
............................................................
Мулето е безчувствено.
Разумът изключва чувствата.
Разумът и чувствата са антиподи.
Усети това.


Муле-живота е игрален филм.Спри телевизора, и се потопи в живота- играй гоИ кво от това?