Ако загина на война,
жал никого не ще попари -
изгубих майка,а жена
не найдох,нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби -
приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че съм с горести богат
и с радости несподелени.

Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл,бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.

~

Димчо Дебелянов

че съм с горести богат
и с радости несподелени.
---------------------------------
Тъжен поет е тоя Димчо...
Тъжен човек, дори.
Не е лошо понякога да си
(контролирано) тъжен.
---------------------------------
По темата от преди няколко дни:
:::: който бяга от минорната тоналност,
нищо не е разбрал ::::::::::::::::
всичко е нужно, всичко е полезно,
всичко е преценено.
От Един велик стратег.

Довери му се ... и не бой се .... ,
Всичко е наред, наистина.


//

.