Една притча, от една беседа:
"Лежат двама души в една болница.болни от една тежка болест- и двамата не могат да се помръднат от леглата си.Единия казва на другия:
"Моля ти се, помогни ми да си обуя чорапа!"
Този не може да си обуе сам своя чорап, а другаря му- иска помощ от него."
.............................................
Това е една тъжно- смешна притча, отнасяща се за Земята.
Земята е болница, в която се намират болни същества,"хора", поразени от една и съща болест.
И "те-хората", не могат да си помогнат едни на други, ако не помогнат на себе си.
..................................................................
Когато пиша "те"....всеки трябва да разбира "себе си".
..........................................
Ако разбереш себе си, ще разбереш и "света"- защото ще видиш фалша, от който си изграден.....и изтъкан.....

Разбрах себе си - искам да те видя .

Ако си разбрала себе си- можеш да ме видиш.
Но ти не си разбрала себе си и затова , не ме виждаш.
Ако ме виждаше, нямаше да казваш:"Искам да те видя"- защото това би било излишно
Не ме будалкай.....
Мулето е от тези,които не се лъжат

Наистина искам да те видя .

Ти какво ? Да не би да те е страх ????

Да те е страх да не би да видя очите ти ????

Да не би да видя разтегнатата ти в усмивка уста и ледените очи ?

Виж ме, ама преди това, си затвори очите.
Не ме гледай с външните си очи

Ако ме гледаш така, няма да ме видиш.
Страха е нещо присъщо на хората.
Муето не е от хората и затова , смени гледната точка.
Иначе просто няма да можеш да ме видиш....
Не че ще ти попреча, а няма да можеш- ти няма да можеш....

...a ti si vutre...