"Когато дълго време се бориш с някой накрая започваш да приличаш на врага си"

Карбовски, журналист

Мислех да се отдам на разсъждения по това, но има ли смисъл?!

Редактирано от Drona на 16.09.02 11:14.

май няма смисъл....

Може би само бих казала моето мнение - че ако изначално не приличаш на него, изобщо няма да започваш борбата. Тъй че не в края, още в началото си като него

карбовски?
няколко пъти го слушах по радиото.....
една курва му скри топката в едно нощно предаване
доста прехвален и одумван ....
не ми допада определено
ти пък го и цитираш даже.....
както и да е

Има.

Много вярно!

А вътрешни врагове имаме ли?

Редактирано от изrpeв на 16.09.02 12:11.

Ако нямаш врагове, означавали, че не не съществуваш?

Кой е този, който ще има или няма нещо?

Ех, питонски,

няма угодия за тебе

"Господ действа в света чрез всички, а не само чрез тези, които се обявяват за негови глашатаи" - Вл. Соловоьов (неточен цитат, моля за извинение)

И ако си противник на цитатите, ето ти една моя сентенция:

Вгледай се във враговете си - в тях ще намериш най-доброто от себе си.

Дрона

Кой е този, който се бори?....

Тука има; тука нема.

И което е по-интересно, винаги има някой да се върже... за топчето на късмета. :)))))

Единственото НЕОСПОРИМО, което може да бъде казано за него е, че съм АЗ. Останалото може и да е лъжа.

Когато АЗ се вържа за топчето на късмета, късметът ще придобие реалната си стойност. Тук-там, има-нема.... са всъщност само тук-тук и нема-нема: поне това е абсолютно сигурно засега. До второто (ми) пришествие или... не знам какво си.

Не знам, защо?...
Мисля, че темата беше дали да се борим с враговете си. Не дали ги имаме.
Но може би ако не се борим, не ги възприемаме като врагове, не знам.

А дали съществвуваме ако нямаме врагове също може да е тема, но...някак много абстракно е, много разтегливо.

Аз не мисля за врагове
врагове?
това е доста силно казано.....
няколко силни думи и.......водопад от думи.....
кво ми пука за враговете
не са мерило и критериии за нищо
и ако нямам врагове?
да се вглеждам в тях а?
няма начин просто!

:)))

темата е всичко, което напъхаш в нея...Например, защо имаш врагове; врагове ли са тези, с които се бориш; защо се бориш; могат ли враговете ти да са най-добрите ти приятели; как избираш враговете/приятелите си.....кога престваша да се бориш.... каква е разликата между борбата и войната; след войната иде мир, а след борбата?.... и прочее

:)))

С никой не се бориш значи?

Силните думи защо са силни?

?!

Много нещо, много въпроси, много приказки.

Ей затова го обичам Д.Х., защото не търси смисъла на всички тия неща, а има един отговор за всичко - постъпвай безупречно, останалото не е твоя грижа.
Ами по-лесно се помни , една само инструкция, нали?
(и ако сега я следвам, трябва да зарежа приказките на тая тема :-))))

Но може би в случая онази приказка за това, да се борим и не с нещата които можем или не да променим, и най-вече да можем да различаваме кога кое да правим - може би тази приказка е най-точната.

Всичко започна от едно изречение.... Всъщност какво те провокира да отговориш на темата? Ето там е отговорът на всичките възможни въпроси по нея. :))))

Мен ме провокира да я напиша една фраза на Питона, че бил заприличал на Муле ( в очите на някакви други хора).

А по повод на Дон-а... какво е безупречност; има ли степени безупречността; ако има значи ли това, че безупречността е недостижима; и ако е недостижима има ли смисъл да се стремим към нея; ако няма степени - значи я придобиваме изцяло и отведнъж и тогава какъв е смисъла на ученето и на цялата практика.....



Това ми прилича на битието на един мой братовчед - той не става от кревата защото така или иначе пак ще се озове там.... Жена му има по-друго виждане по този въпрос - един ден и писна да му носи яденето в леглото и му я изсипа на главата. Братовчед ми с много мърморене се премести на дивана, защото кревата лепнел.... :)))))

Знаех си аз, че не трябваше нищо да пиша.
сега като се започна - и пак купища въпроси и приказки.

Ами отговорих, щото ти питаше нещо за смисъла и аз, така, все пак не е добре като те питат и да не отговаряш, нали???

за безупречността по Дона - мисля че знаеш.
От друга страна -като ме питаш за степени - може и да не знаеш.

Така както я казва Д.Х. - много е достижима, за абсолютно всеки. И не се придобива веднъж за винаги, защото все пак е нещо, което се прилага към всяко действие, дума или мисъл в живота на човека - тъй че докато е жив има какво да прави по въпроса, нищо не е окончателно. Както казва Д.Х. това си е борба за цял живот.

А безупречността е проста за разбиране - правиш всяко нещо така сякаш това е последното ти нещо на тая земя.

Не е нужно Drona !
Ние те разбираме отлично !

Знам. :))))

P.S. А какво е това, което исках да кажа?!

Редактирано от Drona на 16.09.02 15:26.

е добре де
много рядко се боря с някой
много рядко
ти па да не мислиш че има много мераклииии да ми застават на пътя а?
нито пък аз искам да заставам....

:))))

Аз съм днес в бърбориво настроение ...

Защо небето е синьо... днес е пълно с облаци - сивички, пухкавички, огренички от вече есенното рахитично слънце. Хладно е; сутринта заваля ситен дъждец, но бързо премина.

И ако се върнем пак на Дон-а - ако си войн с кого воюваш и защо?! :))))

Бурбътъ прай рънътъ.

Или обратното.А, все тая.

И какво те мотивира да се бориш? Как разбираш кога да се бориш и кога - не?!

И което е по-важното според мен - как разбираш кога да спреш?!!!!

Ами, Дона казва че воините воюват доживотно с чувството за собствена значимост, оная ламя с трите хиляди глави, дето като отсечеш една и три нови се появяват.
Освен това казва Дона, че воинът непрекъснато води битки. Всяко действие което извършва или не, е една битка. Той воюва със смъртта, която го дебне на всяка крачка. Затова действията му трябва да имат сила. А имали, казва, особена и изгаряща сила, когато са изпълнени безупречно. Тогава смърта се спирала за миг, да го погледа. И той, воинът, точно в този миг имал 1 куб.см шанс да мине на пръсти покрай Орела.
Затова е тая безупречност, само тя давала този шанс
Безупречноста, казва Дона, е билета към свободата.

А, и аз съм бъбривка днес.
Ама е красива тая приказка за безупречността.
Представяш ли си - воинът трябвало дори обувките си връзва безупречно, защото, нали, може да му се случи тогава точно да го навести Гостенката.

ми това за което питаш.....
то си идва от някъде си там , от вътре идва всичко
и си слушам вътрешният глас и това е
какво очакваш да напиша
това е истината

:)))

Даже като вижда как към него неминуемо лети скала Войнът продължава безупречно да си завързва обувките.

В други школи други учители наричат това - да бъдеш буден. Е, не звучи толкова вдъхновяващо, но е същото.

И след толкова много криволици стигнахме до това, че в край на сметка се борим със себе си. :)))))
И ако съм гаднярка ( а има голяма вероятност да е така) следва да отпочнем нов цикъл тъпи въпроси - кой си ти дето се бориш със себе си; как така можеш да се раздвоиш че да можеш и да се самооцениш; самоосъдиш и самопобедиш.... и прочее...
И пак се сещам ако да си войн е да се бориш със смъртта, а в същото време излиза, че се бориш със себе си, може ли да се предположи че "себето " и смъртта са едно и също нещо?!

Нищо не очаквам. :))

Само си питам... Така навремето на майка ми и побеляла главата от моето вечно питане и набързо ме прати на училище да питам и други. :))))

И в този ред на мисли - интересно ако питаш твоя вътрешен глас защо се бориш с този или онзи, той какво ли ще ти отговори?!

Аз, например, с никой не ща да се боря ( не от миролюбие, а от мързел), но непрекъснато се намират мераклии да се борят с мене. Просто нямам идея какво да правя

Ами, гледай сега. Ако си воин, твоята безупречност не ти оставя място за такива въпроси и философствувания на тема - кой си, какво си, къде си, защо си и пр.
Счита се, че това е пак от ЧСЗ (чувството за собствена значимост).

Понеже, казват воините, човекът е неразгадаема загадка, воинът не си губи времето и силите в напразни опити да я разгадава. Воините не бивало да унижават тайната в човека и чудото на живота с такъв род размисли и въпроси. те имат време само за своята безупречност.

Не разбирам защо на някои не им харесва тази простота - да даваш винаги най-доброто от себе си и да го правиш така, сякаш след миг си мъртъв (пред лицето на смъртта е безмислено да се шикалкави). Нали, не е нужно твоето "най-добро" да е съвършеното "най-добро" - достатъчно е да е най-доброто възможно за тебе.

А иначе - самооценки, самопобеждаване - изобщо всички атрибути на самопредставата - ами това е точно ЧСЗ и воините бягат от него.

(И ти не се бориш със смъртта, не. Какво да се бориш с нещо което е неотменимо. Бориш се за живота си, което е малко по-различно. Ама сега не навлизай в тия думи, че ще стане много разтегливо.)

вярно, че безупречността е като будността, но е нещо малко повече - не само осъзнато правиш нещо, а и го правиш, казват, все едно че изиграваш воя последен танц пред лицето на смъртта. Нали за това я приемат за съветник.

е то не може тотално да се бориш с всички
ми всеки човек си има приоритети и жизнени интереси и това е
ми следва анализ и е добре да е колкото може по реален
и действие
ааааааааа не си задавам въпроси повече никакви
но трябва да има основателна причина

Благодаря, поклон и довиждане. :)))))

И с кого се бориш за живота си?!(заяждам се)

Благодаря.

И да питам : какво е основателна причина?

чао

ми всеки си има собствени критерии
за един да го настъпят, за друг да го напсуват,трети да го окрадат......
като в политиката
жизненоважни интереси и никой не обяснява какви са точно нали
ми има 2 неща . материални и духовни
какви други може да има

Боря се аз боря се - като прасе с тиква.
Кажи ми някой път как успяваш да си будна. щото аз почти през цялото време съм заспала. (събуждам се само когато трябва да редя хубави приказки за безупречността)

чао и на теб

( и спри се с тия поклони, де)

Ей, хора без работа и цял ден си чешат езиците...
А какво ще кажете за основния враг нъмбър уан-интернета.
Часове вече се опитвам да кача пусти снимки на страница и все по-трудно става.
С такъв враг да се бориш ли или да се предаваш?

Понякога съм нежна и добра...

Питонски, змиьо шарена,

то и общите приказки са за политиците - та да питам по този повод - какъв е твоя "цивилизационен "избор - в материалното илив духовното и кое предпочиташ да те настъпят или да те напсуват?!

Пиридай са; що да се мориш....

виж са
аз не се отказвам от материалното защото това е условие за развитие на духовното
всеки може да опита да ме напсува и настъпи
ми така е демократично нали
както и моят избор след това какво да направя

Ето, ето,

това е много интересно. Защо някой ще иска да те настъпва?!

защо ти ще искаш някого да настъпиш?!!!! Защо стават тия работи....

Толкова често се случват в живота, че май ги приемаме за даденост. МОжем ли да минем без това?! Тия въпроси са ми много интересни.

И ако си отговорим на тях ще стигнем по-близо до въпроса за борбите и техния смисъл. Надявам се. Не че има значение, но пък какво ли има значение?!

това си е заложено в човека
защо ,защо,защо........
ми да приемем нещата като даденост и да се търсят решения
не може да се мине без тях
това си е част от самият живот

Айде сега...

даденост... кой ти ги е "дал" тия работи; защо; трябват ли ти?!

Понякога като си задаваш безкрайни "защо" получаваш неочаквани отговори. И се оказва, че "даденостите" са някакви павета, с които са те натоварили или ти сам си се натоварил ей така по инерция. И ти тежат и те тормозят... и като ги свалиш от себе си живота става много по-.... по-живот

Сетих се за един много стар виц. няма да ти го разказвам целия (сигурно го и знаеш). Та там има такава реплика:

"А насреща ми върви един враг, хубав, висок със сини очи!!!. и аз му викам:" Ей, враг, хайде да се обичаме!"."

не е така
много малко въпроси си задавам
много малко и рядко
каквото ме е интересувало като въпрос ...аз си му намирам отговора.
понякога минава доста време докато стигна до удовлетворителен отговор
враг в смисъла за който говорим ....
рядко има такова животно
трябва да има доста фактори за това
то не е нужно само враг да има
много неща са
трябва и мотивация и какво ли не.....
защо говорим за някакви измислени врагове
ми излизаш на улицата и първият срешнат може да ти стане враг
и това е възможно нали?
и какво сега ? какво ?
да го питам нещо или да му се обяснявам в любов?
това е някаква пародия
ми има такива истории
започват така бързо и неочаквано и не винаги е ясно как ще завършат
нима за един човек има по голям враг от друг човек?
ми няма!

прав си