това си е заложено в човека
защо ,защо,защо........
ми да приемем нещата като даденост и да се търсят решения
не може да се мине без тях
това си е част от самият живот

Айде сега...

даденост... кой ти ги е "дал" тия работи; защо; трябват ли ти?!

Понякога като си задаваш безкрайни "защо" получаваш неочаквани отговори. И се оказва, че "даденостите" са някакви павета, с които са те натоварили или ти сам си се натоварил ей така по инерция. И ти тежат и те тормозят... и като ги свалиш от себе си живота става много по-.... по-живот

Сетих се за един много стар виц. няма да ти го разказвам целия (сигурно го и знаеш). Та там има такава реплика:

"А насреща ми върви един враг, хубав, висок със сини очи!!!. и аз му викам:" Ей, враг, хайде да се обичаме!"."

не е така
много малко въпроси си задавам
много малко и рядко
каквото ме е интересувало като въпрос ...аз си му намирам отговора.
понякога минава доста време докато стигна до удовлетворителен отговор
враг в смисъла за който говорим ....
рядко има такова животно
трябва да има доста фактори за това
то не е нужно само враг да има
много неща са
трябва и мотивация и какво ли не.....
защо говорим за някакви измислени врагове
ми излизаш на улицата и първият срешнат може да ти стане враг
и това е възможно нали?
и какво сега ? какво ?
да го питам нещо или да му се обяснявам в любов?
това е някаква пародия
ми има такива истории
започват така бързо и неочаквано и не винаги е ясно как ще завършат
нима за един човек има по голям враг от друг човек?
ми няма!

прав си