Единственото НЕОСПОРИМО, което може да бъде казано за него е, че съм АЗ. Останалото може и да е лъжа.

Когато АЗ се вържа за топчето на късмета, късметът ще придобие реалната си стойност. Тук-там, има-нема.... са всъщност само тук-тук и нема-нема: поне това е абсолютно сигурно засега. До второто (ми) пришествие или... не знам какво си.

Не знам, защо?...
Мисля, че темата беше дали да се борим с враговете си. Не дали ги имаме.
Но може би ако не се борим, не ги възприемаме като врагове, не знам.

А дали съществвуваме ако нямаме врагове също може да е тема, но...някак много абстракно е, много разтегливо.

Аз не мисля за врагове
врагове?
това е доста силно казано.....
няколко силни думи и.......водопад от думи.....
кво ми пука за враговете
не са мерило и критериии за нищо
и ако нямам врагове?
да се вглеждам в тях а?
няма начин просто!

:)))

темата е всичко, което напъхаш в нея...Например, защо имаш врагове; врагове ли са тези, с които се бориш; защо се бориш; могат ли враговете ти да са най-добрите ти приятели; как избираш враговете/приятелите си.....кога престваша да се бориш.... каква е разликата между борбата и войната; след войната иде мир, а след борбата?.... и прочее

:)))

С никой не се бориш значи?

Силните думи защо са силни?

?!

Много нещо, много въпроси, много приказки.

Ей затова го обичам Д.Х., защото не търси смисъла на всички тия неща, а има един отговор за всичко - постъпвай безупречно, останалото не е твоя грижа.
Ами по-лесно се помни , една само инструкция, нали?
(и ако сега я следвам, трябва да зарежа приказките на тая тема :-))))

Но може би в случая онази приказка за това, да се борим и не с нещата които можем или не да променим, и най-вече да можем да различаваме кога кое да правим - може би тази приказка е най-точната.

Всичко започна от едно изречение.... Всъщност какво те провокира да отговориш на темата? Ето там е отговорът на всичките възможни въпроси по нея. :))))

Мен ме провокира да я напиша една фраза на Питона, че бил заприличал на Муле ( в очите на някакви други хора).

А по повод на Дон-а... какво е безупречност; има ли степени безупречността; ако има значи ли това, че безупречността е недостижима; и ако е недостижима има ли смисъл да се стремим към нея; ако няма степени - значи я придобиваме изцяло и отведнъж и тогава какъв е смисъла на ученето и на цялата практика.....



Това ми прилича на битието на един мой братовчед - той не става от кревата защото така или иначе пак ще се озове там.... Жена му има по-друго виждане по този въпрос - един ден и писна да му носи яденето в леглото и му я изсипа на главата. Братовчед ми с много мърморене се премести на дивана, защото кревата лепнел.... :)))))

Знаех си аз, че не трябваше нищо да пиша.
сега като се започна - и пак купища въпроси и приказки.

Ами отговорих, щото ти питаше нещо за смисъла и аз, така, все пак не е добре като те питат и да не отговаряш, нали???

за безупречността по Дона - мисля че знаеш.
От друга страна -като ме питаш за степени - може и да не знаеш.

Така както я казва Д.Х. - много е достижима, за абсолютно всеки. И не се придобива веднъж за винаги, защото все пак е нещо, което се прилага към всяко действие, дума или мисъл в живота на човека - тъй че докато е жив има какво да прави по въпроса, нищо не е окончателно. Както казва Д.Х. това си е борба за цял живот.

А безупречността е проста за разбиране - правиш всяко нещо така сякаш това е последното ти нещо на тая земя.