Светът покрай нас никой не ни е питал дали сме съгласни да бъде изграден такъв какъвто е. Затова е толкова трудно да го приемеш. Не ти ли се струва, че това което виждат очите ти наоколо не е реално? Толкова много глупост се е натрупала през вековете. Всички вярват и се опитват да те убедят и теб че е реално.
Мнозина го смятат наистина за реален. Не им харесва, но просто не са виждали друг. А дори някой да им покаже че има и друг, ги е страх да му повярват.
Ние сме се родили в този свят, който сме видели с детските си очи. Светът в който всичко е радост и няма невъзможни неща. Този свят ако вярваш в него без да се съмняваш, ще видиш че малко по малко започва да става реалност. Отговорността ни пред света е да изградиме нашият свят така че да ни хареса. Това е човешки дълг на всеки който смята себе си за мислещо същество.

Ами казват, че е илюзия.
Но много реално може да те затрие тая илюзия.
така че съобразявай се с това.

Животът винаги е прав

На всеки според вярата!

Прочети Кибалион в Окултизъм.
В един от преводите имаше пояснение колко е реален и колко нереален.
Докато си в човешка форма, той е и двете и си длъжен да се съобразяваш и с двете.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог

Avtoritetno i mudro!!!

No zashto me napushva na smjah, kogato go chuja ot zhena, ne znam...
Natalka, koja e parvichnata duma: "realen" ili "nerealen"?
I da si chuvala za RE: all-ah????????????

Според мен въпросът не е поставен съвсем правилно.
Светът, в който живеем е следствие от нашето съзнание. Така че колкото и да спорим "реален" или "нереален" то ще е напразно щом се вторачваме в следствието, а не в причината.
По добре е да се обърнем всеки към себе си и да си отговорим на въпроса, реални ли са нашите желания, амбиции, стремежи... и да се коригираме....

Не съм против правилника за движение по пътищата. Ако го нарушиш знаеш какво ще стане.
Това което искам да кажа е - да не смяташ че този правилник е живота. Да не мислиш че ти си правилника.
Тук става въпрос за съвсем различни неща.
По-нататък и за това ще говоря.

Прочел си въпроса.
Добре!
Прочети и отговора. Не използвай обаче ума. С него няма да го разбереш.
Иначе прав си за погледа навътре, само че това е друго.
Някой ден и за него ще говоря.

Здрасти, нямам нищо против да говориш за всичко което ти харесва, но не мислиш ли, че е малко натрапчиво, да се вживяваш в ролята на Учител?
Недей моля те, точно сега... тъкмо си отдъхнахме от един и хайде сега друг. Нека да поотдъхнем малко...а?

Твоят смях, дето те напушва-реален ли е!

Понякога съм нежна и добра....