РАБОТНИ ПРАВИЛА ЗА СЪЖИТЕЛСТВО И РАБОТА В ЕКИП
1. ДОВЕРИЕТО /ДО-ВЯРАТА/ И ВЯРАТА
Работете с хора на които имате доверие. Работете с хора с които ви е леко и светло на душата. Ако не се доверявате някому, това значи, че работата ви с него е под въпрос. Вътрешният ви усет е мерилото за доверието или недоверието към някого. Ако нямате доверие, а е необходимо да извършите някаква работа, то тогава тази работа може да се върши по предварително строго установени от разума правила. Не започвайте работа с хора, на които нямате доверие, но започнете ли работа с някого, нямате право на недоверие към него. Без вяра в Създателя, без доверие/до-вярата/между хората помежду им, нищо не може да се осъществи в реалния свят. Всичко, което се осъществява е въпрос на доверие и вътрешна спойка между тези, които го вършат и най-вече въпрос на изпълнение на Божията воля, т.е. вяра в Небесният Отец – Създателя.
2. НЕДОВЕРИЕ , СЪМНЕНИЕТО И СЛУХОВЕТЕ
Когато се появи някакъв слух или информация с отрицателно съдържание и някой го разпространява, тогава се запитай първо – кому е изгоден този слух и тази информация, след което ако не си го проверил внимателно е по-добре да не му вярваш. Ако искаш, би могъл да провериш внимателно дали е вярна информацията, дали има здрава почва този слух, но без да засягаш човека, когото засяга.
По-добре е да не вярваш на отрицателната със съдържание информация, но когато е наложително от обстоятелствата, би могъл да я провериш използвайки строгия анализ на своя разум.
Доверяването на слуховете означава наивност, слаб разум и предразположеност за замърсяване на душата. Защото в момента в който вие вече повярвате на слуха и възприемате невярната информация, вие вече съдействате за падението на набедения човек.
3. ПОЛОЖИТЕЛНО МИСЛЕНЕ И ВЯРНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ РЕАЛНОСТТА
Положителното мислене е една голяма придобивка, но то върви редом с великото изкуство да се възприема вярно реалната ситуация. В противен случай, призивите за положително мислене са като приканване да се спазва поведението на щрауса. Човек наистина трябва да не вярва на слуховете, лъжите и отрицателната информация, но той в същото време трябва да се научи да възприема реалността такава каквато е в действителност. Пълно обективно възприятие на реалната ситуация е невъзможно, но това не означава, че човек не трябва да се стреми полагайки максимални усилия към изясняване на всички аспекти от реалността.
Да се призовава човека в условията на жестока престъпност и агресия, да възприемал само положително света, това е неверен подход, който го води до зомбиране и закърняване на неговата естествена чувствителност. Човекът не може като биоробот да прилага абсолютно положително мислене. Когато човек реагира спонтанно на дадена ситуация, то нека се запита дали неговата реакция е от сърце или от невярно възприетата в момента през призмата на егоистичния ум ситуация. Обикновено в човека сега има склонност да възприема света в отрицателни краски и от това животът му не става по-добър, защото е казано, че с каквото е пълно сърцето и ума ти, то това ти се проектира в действителността около тебе. “Подобните състояния се привличат” или “Кой каквото търси си го намира” или пък “ Ако търсиш под вола теле – ще го намериш”.
Положителното мислене е необходимост, но то трябва да се проявява в условията на оцеляване и катастрофи по начин, който спомага човека да преодолее трудностите. Било чрез предварително подготвени положителни образи и формули, било чрез едно зареждане с положителна енергия, която е добре дошла в случаите на неутрализация на отрицателната. Благоприятният спомагателен интервал, който сега се дава на хората, това е възможността да се заредят с положително мислене като натрупани формули и образи, за да могат с този резерв да навлезат в периода на изпитанията за цялата планета..
Що се касае до Изкуството, човек да се научи да възприема правилно Реалността, уроците които се дават за положително мислене на сегашния човек са само едно спомагателно стъпало в случая. По-важно е естествено да се приучи човекът да възприема Реалността и да преодолява своите изпитания.
Напъните за позитивно /положително/ мислене извън тази забележка носят атмосферата на принудителната глобализация, която сега протича под контрола на непризвани водачи.
4. ОТКРИТИТЕ /ПРОЗРАЧНИ -ИСКРЕНИ/ ОТНОШЕНИЯ КАТО ИЗХОД
Откритите отношения са предварително условие, че имате работа с хора на които имате доверие и това прави живота ви лек и прост. Отношенията тогава са изяснени и ако случайно нещо възникне, то веднага се изяснява без да се създават прецеденти за конфликти и нажежена атмосфера, нито пък за слухове и затаяване на дадена мисъл. Всичко се изяснява непосредствено и не се позволява създаването на атмосфера на лицемерие. Не се позволява по този начин домисляне и невярни субективни съждения. Когато има затваряне в себе си, това показва само едно – агресия и нежелание да се приеме реалността такава каквато е.
В случай на недоверие, когато по необходимост имаш работа с някого, е добре откритите отношения да бъдат съпътствуващи предварителната договореност на равнище разум. В момента на нарушаване клаузата на договора, работата спира и се изяснява причината за нарущаването. По същия начин когато се изгражда една духовна постройка, атмосфера на общинност, в момента на възникването на дадена неприязън, на първото общо събрание се изяснява пред всички причината за подобно настроение САМО В УСЛОВИЯТА НА ОТКРИТИ И ПРОЗРАЧНИ ОТНОШЕНИЯ.
5. ОТГОВОРНОСТ ПРИ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА НЕВЯРНА ИНФОРМАЦИЯ
/ ДА НЕ СЕ ГОВОРИ ОТРИЦАТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ В ОТСЪСТВИЕТО НА ЧОВЕКА КОГОТО КАСАЕ /
Има два вида информация носеща отрицателно съдържание – първият вид е когато информацията е вярна и се разпространява в условията на диктатура, административен контрол, заплаха и терор.
Но има и информация, която се разпространява в условията на открито обществено мнение и тогава важи настоящото правило, че не трябва да се говори и разпространява нищо отрицателно в отсъствието на човека за когото се отнася. По-добре е, когато открито и аргументирано се изнесе в негово присъствие съответната информация.
Несигурни информации за който и да е, не трябва да се разпространяват. Не трябва да се говори отрицателно в отсъствието на човека, или пък е възможно изнасянето на тази информация, но без да се назовава нечие име. Можеш да споделиш с някого за съответния човек нещо в негово отсъствие при положение, че не накърняваш доверието на слушащия в него.
6. СЪЗНАТЕЛНА И НЕСЪЗНАТЕЛНА ЛЪЖА - МАЛКАТА И ГОЛЯМАТА ЛЪЖА
Съзнателната лъжа е грях, а когато човек каже голяма лъжа го забелязват и наказват.
Но когато има несъзнателна лъжа и когато има толкова много случаи на малка лъжа – какво да се прави!
Нали пред Всевишният, лъжата - и малка и голяма е еднакво непоносима!
Несъзнателната лъжа или когато човек лъже без да осъзнава лъжовния характер на информацията, това води рано или късно до бъдещо осъзнаване на опасното затъване към което води несъзнателната лъжа.
7. ОБИДА, ГНЯВ, НЕДОВОЛСТВО
И с причина и без причина нямаш право да се гневиш, нито да се сърдиш,, нито да се обиждаш на някого. В случая когато дадена душа допуска дадена погрешка, знай, че тогава тя е нещастна. И даже, когато умът на човека в минутата на извършване на погрешката тържествува и твърди, че е на прав път, тогава знай, че душата на този човек страда. Вместо да се гневиш и осъждаш човека, помисли за неговата душа в този миг, пленена от примките на ума и егоизма. Ако му се разсърдиш или разгневиш, и с причина и без причина, какво би помогнал на душата му ти, като вярващ човек! Ако ли наистина той не е прав, рано или късно ще си получи заслуженото. Вярващият човек приема всяка една ситуация с благодарност и знае, че Великият Отец прави всичко в името на Своя велик план, а не този на отделния човек.
8. ЗАВИСТ
Не завиждай на своя събрат за каквото и да е! Това, което виждаш у него и това, което той притежава е всъщност само един малък участък от дългата верига на причини и следствия. Следователно, онова, което той има, той го е изработил в предишните участъци на веригата, а онова, което е у него, незаработено, очевидно тепърва му предстои да изплаща. Гледай в товара и имането на своя събрат онова, което му предстои да изплаща, а не онова, което той видимо владее. Гледай невидимия товар, който стои под притежаваното, а не просто самото притежание.
За всяко свое притежание, той носи своята отговорност пред Бога. Да се завижда, че някой много притежава, това е непознаване Закона и най-вече говори за безверие, липса на вяра в Плана на Великият Отец, Който нищо не допуска случайно. Законът е винаги точен във времето. Дава се и се взема, и обратно – взема се и се дава. Но във времето, това е проточено и не се вижда. Богатство и бедност обслужват способността на човека да издържа своите изпитания.
9. ПРАВИ ВСИЧКО ОТ СЪРЦЕ БЕЗ ДА ТЪРСИШ ПОЛЗА
Когато правиш нещо само зарази ползата и печалбата, знай, че си в полето на ума. Понятия като печалба, изгода, полза и корист, в областта на сърцето отсъстват. Когато човек, воден от сърцето си върши нещо, той не трябва да търси полза от това.
Вярващият човек, когато прави нещо, когато работи или дава нещо от себе си, го прави защото така говори сърцето му и защото иначе не би могло. Когато прави това, той не търси печалба или полза, а го прави защото се доверява изцяло на импулса на своето сърце и вътрешен усет. Не търси нищо в замяна. Не иска нищо отсреща. Не очаква нещо да му се върне. А просто дава от сърце и душа.
Следвай импулса на сърцето си! Не пресмятай работата, която ти е посочило сърцето да извършиш. Знай, че всичко извършено от сърце ти се зачита в най-невидимия и важен тевтер.!

10. ПОМАГАЙ САМО ТАМ КЪДЕТО И КОГАТО ИСКАТ ОТ ТЕБЕ.
Прави добро когато го искат от тебе и те молят за помощ. Когато правиш добро без да са го искали от тебе, не винаги това се явява като добро. Бъди внимателен да не изпуснеш редките моменти, когато искат от тебе да направиш добро. Не налагай своето добруване на другия без да го е искал, защото това е висш егоизъм.
11. ЗА ОТРИЦАТЕЛНИТЕ МИСЛИ
Човек трябва да се превърне в невредоносно същество, в същество неспсобоно да излъчва агресия, студ и хлад към ближните. Излъчването на отрицателни мисли, това е вид духовно убийство.

12. ЗА САМОВЪЗВИШЕНИЕТО
Самовъзвишаването е резултат на непознаване на своята дълбока егоистична природа, тогава когато я опознаеш, тогава ти ставаш вече способен да се пребориш с нея като я преодолееш. Самомъзвишението върви редом със зле разбираното вътрешно достойнство и често на човек неправилно му се втълпява от обществото, че е нищожество, ако не притежава свое чувство за достойнств Вътрешното достойнство е онова, което наистина е необходимо на човека, но то върви редом с невероятното смирение при опозналия се вътрешно човек.

13. ЗА ЕГОИЗМА и най-финния духовен егоизъм
С егоизма досега никой не се е справил, нещо повече някои се осмелиха да твърдят, че това качество е необходимо в определена доза, и нещо повече, че е необходимо да продължава и задълбочава още инволюцията на човечеството, а в тази връзка и борбата се егоизма е невъзможна.

14. ЗА ГОРДОСТТА, смирението и овладяването на изкуството на снижаването
Много често се объркват понятията за гордост и горделивост.
От изясняването на понятието за вътрешно достойнство идва и осъзнаването на необходимостта от непримирима борба с гордостта и егото.